Въпрос..?

Кой ще ми обясни произхода /етимологията, историята/ на двете честоупотребявани български мъжки имена ЦЕКО /Цако, Цеки, Цеков, Цекин, Цекич, Цаков, Цакич...../ и БЕРО /Беров, Берон, Берин...../ ?

Воеводата Цеко Петков


At the beginning of the 10th century, Bulgaria was the largest kingdom in Europe

При покръстването, българите на всяко християнско име, поставят и българско съответствие. Повечето вече са изчецнали, но много още се използват, Стефан-Цеко е точно такъв пример. Сещам се още за Методи-Шанко, Васил-Тиле/Зико/ и др.

Чуждото не искаме, но и своето не даваме!

Ima mnogo verno vav tova koeto kazvas !

Tazi dualnost na imenata ja ima dazhe i pri balgarskite care: Samuil - Alasha na primer..

(Interesno mi e kolko dushi ot Makedonija sa chuvali za tova ?) dazhe i "uchenite" im go podminavat tozi fakt)

Da bides denes bugarin vo R. Makedonija e prasanje na intelektualen predizvik.

В отговор на:

---

При покръстването, българите на всяко християнско име, поставят и българско съответствие.

---

Българските имена векове наред са тънели в забрава, изместени от славянските наложени по време на така нареченото "покръстване".
Имената на български владетели като Аспарух, Кардам, Крум, Асен, Калоян, Борил, Ивайло са тънели по-вече от 10 века в пълна забрава, но са били възстановени през XIX в. пак благодарение на училищните уроци по история.

След покръстването християнските имена са разпространени главно сред духовенството, благородниците, докато сред народа чак до 18 в. преобладават славянските имена и техните производни.:

Владимир
Станислав
Драган
Мирослав
Людмил
Добри (Добротица)
Здравко
Милан


Много българи, разбира се, могат и да не знаят, че Петър не е българско име и в превод oт латински означава "камък", но това не пречи на крайни националисти да твърдят, че името било българско.

Бащиното име се възприема през XIX в., наложено по изкуствен път от администрацията. Образува се като към името на бащата се прибавя наставката -ов (или -ев), например Иван -Иванов, Георги - Георгиев. Но то има стара традиция от османските данъчни регистри, където записването на данъкоплатеца става по формулата "Иван син на Добри"...

В отговор на:

---

Кой ще ми обясни произхода /етимологията, историята/ на двете честоупотребявани български мъжки имена ЦЕКО /Цако, Цеки, Цеков, Цекин, Цекич, Цаков, Цакич...../ и БЕРО /Беров, Берон, Берин...../

---

Цветан, Цвета (цеца, цецо, цако, цеко) всички производни са галени и съкратени форми на Цветан/Цвета.

БЕРО /Беров, Берон, Берин ... от берил, (лазурит, (минерала берил носи името на планината Белур - Памир)

деМЕТРА..... диМИТЪР......Митко........Митре.....Митра.......
алзеко...алжеко...алЦЕКО....Цеко, Жеко....
куБЕР....Бер....БЕРО.....Берон....Берин....
исПЕРИХ...асПАРУХ...ПАРО....Паруш...
Дуло..ДУЛО...Дулов...

Не се сещам някой да е твърдял, че "Петър" е българско име. Сигурно имаш предвид "Борис".

В отговор на:

---

БЕРО /Беров, Берон, Берин ... от берил, (лазурит, (минерала берил носи името на планината Белур - Памир)

---

Е, защо да ходим да търсим източника на това име чак в Памир? Вярно, че някои умове ни запратиха там родословието, ама нали си имаме хубавия глагол "бера", че и средновековни имена като Берислав и Беримир?

То и на берила името не е от "планината Белур - Памир", а е заемка през гръцки (beryllion) от индийското veruliya...

Едно отклонение към Македония. (Там например има град Берово).
А ето какво казва настоящия Петър Берон за именития си прадядо:

...Родителите му са обикновени хора, преселници от Македония, а баща му - хаджи Беро, е пострадал от турците....
[линк]

Алаша е кон.

Чуждото не искаме, но и своето не даваме!

Аспарух, Кардам, Крум, Асен, Калоян, Борил, Ивайло

Това не са лични имена, а прозвища!!!

Чуждото не искаме, но и своето не даваме!

Може и да са прозвища /това е друга тема/, но в родовата памет остават като бълтарски имена, на които поколенията кръщават българчетата си.....

Идеята ми беше друга. Някои от старите български имана /извън общохристиянските Давид, Самуил, Михаил, Петър, Йоан-Иван, Симеон и т.н./ са оцелели с умалителната си /галена/ модификация, запазвайки част от пълното име - обикновено крайната част.

Още примери:
ДоброМИР...ЛюбоМИР.... Миро, Мирко... Добри
СтаниСЛАВ... Слав....Слави....Славко....Станко... Танко....
АлекСАНДЪР... Сашо..... Сандо....Сандьо...
КалоЯН....Яньо...Янко.....
.........................................и т.н.

Още по-интересна е тенденцията за превод на гръцките имена като опит за еманципация на българите. Така например Калуда става Добринка, Аргир - Сребро, Тодор - Божидар, Кирил - Господин, и т.н. Танко обаче е умалителна форма на Атанас, а ако не се лъжа Янко идва от Йоан.