Богомилството - македонско?

"Богомилскито движење, како една широка и масовна појава во X век. се проширило многу брзо од Македонија и во другите соседни балкански земји, и го добило своето заслужено место во денешната современа историја. Богомилската идеологија своите пошироки сфаќања за ред пројави од секојдневноста, но и за најатавистички стари поставки, определува еден посебен поглед кон светот, а со тоа, се разбира, и посебен третман и приод. Богомилите многу бргу минале во јасен расчекор со официјалната христијанска религија, толку силно вкоренета во животот и обичаите на средновековните луѓе."
Вера Антиќ
"Богомилското движење во Македонија"

И албигойците,и катарите са македонци.И Орденът на тамплиерите е македонски,както и всички масони.

Естествено! ВСИЧКО, възникнало НЯКОГА СИ по земите на ДНЕШНИТЕ граници на географската област Македония е македонско. Няма какво да се спори!

А ти да не си мислиш, е богомилството е възникнало в България?

...Богомилството се е появило в България между 927 и 940 година.

Значи, в най-тъмната част на средните векове (10 век), когато в цяла Европа човешката личност е била подтисната, богомилите са издигнали факела на едно учение за премахване на неправдите, за издигането на потъпканата човешка личност и нареждане на човешкия живот на разумни основи...

Това движение е тясно свързано с българската история, понеже то е траело в България цели пет века (10-14 век). То се е разпространило между бедни и богати, селяни и висши кръгове, мъже и жени.

Възникналото в България движение бързо се разпространява и в другите страни на Балканския полуостров: във Византия, Сърбия, Босна, Далмация, а после преминава и по-далеч: в Италия, Франция, Германия, Англия, Испания, Русия, Чехия и пр. Навсякъде то занася лъчите на новите идеи.

Богомилите в различните страни се наричали с разни имена: богомили, катари, патарени, албигойци, българи, бугри и пр. ...Богомилството, дето и да прониквало, считало за център на движението България, и оттам получвали упътвания и осветления. От България отивали пратеници във всички страни, дето имало богомилско движение, за да подкрепяват и просветляват...

Четеш ли какво пиша.. или лаф да става?

Къде е възникнло спред теб богомилството, михайло?

[линк]

Origin

The now defunct Gnostic social-religious movement and doctrine originated in the time of Peter I of Bulgaria (927 – 969) as a reaction against state and clerical oppression. In spite of all measures of repression, it remained strong and popular until the fall of Bulgaria in the end of the 14th century.

Bogomilism is the first significant Bulgarian "heresy" that came about in the first quarter of the 10th century in the area of today’s Plovdiv (Philippopolis). It was a natural outcome of many factors that had arisen till the beginning of 10th century.

Нещо друго да измислиш, българомразецо?

В отговор на:

---

Къде е възникнло спред теб богомилството, михайло?

---

В синодика на Борил ясно и точно си е казано: „Анатема за поп Богомил, който възприе при Петър, българския цар, манихейската ерес и я разпространи в
българската земя.

От това, което цитираш ясно и точно излиза, че богомилството е възникнало в българската земя под патронджа на български цар.

Independiente

За корените на богомилство - добре... Но май не беше това въпросът. Одебелено май трябва да е онова с българските земи.

[линк]

Пријателите доаѓаат и си заминуваат, но непријателите се множат!

Вера Антич е като някакъв крокодил, сигурно и на външен вид, но и преносно! Захапва, ли, захапва с острите си зъби парчета българска история, парчета българска идентичност, призната и утвърдена в безброй извори по целия свят от векове насам! Но това не я смущава - тя преглъща парчетата, смила ги и накрая - отзад и излиза новата т.н."македонска" история и идетничност! За радост на посърбените вардарски скопиянци! Купувайте си книгите на д-р Вера Антич - след години ще са ценен паметник на омразата към собствения корен, народност и идентичност, впрочем, извинявам се, може би тя е сръбкиня и не мрази своята собствена идентичност, а я налага с доказано успешните методи върху обекта на инвазията - клетите българи с македонски произход от Вардарско!

Пријателите доаѓаат и си заминуваат, но непријателите се множат!

Асъл бе!
Щом поп Богомил е разпространил в България нещо, което църквата е оприличила на манихейство, но все пак е останало в историята с името на своя създател - "богомилство", къде е възникнало?
Айде да не изпадаме в подробности, че на всеки дуализъм църквата е имала навика да вика "манихейство"....

Ама той е рязан фес,кво ти разбира от християнство.

В отговор на:

---

В синодика на Борил ясно и точно си е казано

---

А пък в беседата против богомилите на презвитер Козма, който е съвременник на възникването на богомилството и много по-достоверен източник, още по-точно и ясно е казано: И яко же ся случи в болгарстей земли, в лета правовернаго царя Петра, быстъ попъ Богомилъ, а по истине Богу не милъ, иже нача первое учити ересь в земли болгарстей.

Колкото и да не харесваш българите, dragul meu Mihai, не забравяй, че за цяла Западна Европа богомилите бяха известни просто като "българи". А основното богомилско произведение, ползвано на Запад, е наричано "тайна на еретиците, донесена от България" (secretum haereticorum portatum de Bulgaria).

Samo kato dopalnenie kam temata .....

kakvo pishat harvatite za bogomilite...

Bogumilska "hereza" je bio vjerskodruštveni pokret nastao negdje u sjevero-južnoj Bugarskoj i Makedoniji ranoga srednjeg vijeka (9-10.stoljece). Nije posve sigurno je li navodni osnivac pokreta, svecenik po imenu Bogumil, uopce postojao ili je to samo rodni pojam za sljedbenike učenja koji su smatrali da su "Bogu mili" zbog svoga vjerovanja i načina života. Doktrinarno, kod bogumila nalazimo zametke standardnoga repertoara vjerovanja i postupaka dualističkoga gnosticizma koji je postao masovnim pokretom u razvijenome srednjem vijeku na zapadu. Pretpostavlja se da bogumilstvo, kao i kasniji katarski pokret, predstavljaju "renesansu" gnostickoga dualizma koji više duguje manihejstvu (prema perzijskom vizionaru i proroku Maniju iz. 3.st. A.D.), sinkretistickoj religiji koja je spojila ucenja zoroastrizma, kršcanstva i budizma, nego autenticnom gnostickom kršcanstvu 2. i 3. stoljeca. Maniheizam, kao i paulicinstvo (još jedna dualisticka mješavina, ovaj puta iz 6.stoljeca) su svojim doktrinama, od kojih je glavna o oprjeci Dobra i Zla te identifikaciji tvari sa Zlim-presudno su oblikovali bogumilski i, kasnije, katarski svjetonazor.

[линк]

Intersni linkove sa i tezi:

[линк]
[линк]

Da bides denes bugarin vo R. Makedonija e prasanje na intelektualen predizvik.

Да, ама виж тука, какво пишат в сръбската версия!

Много са зле смешниците

Independiente

Стенопись из купола церкви в монастыре “Св. Наум” у Охридского озера. На реставрированном изображении богомилы пытаются прогнать святого Наума, пришедшего к ним проповедовать новый вариант христианства.
В традиционной версии истории богомильство
“возникает” спустя полвека
после смерти св. Наума.

Bugger is an expletive used in vernacular British English, Australian English, New Zealand English, South African English, and occasionally also in Malaysian English. When used in context it still retains its original meaning, implying sodomy (see buggery).


[edit] History
Etymologically, a "Bugger" was a "Bulgre" (French Bougre) -- Originally, it was derived from the word "Bulgarian", meaning the medieval Bulgarian sect of the Bogomils, which spread into Western Europe and was branded by the established church as particularly devoted to the practice of sodomy.[1]

Today, the term is a general-purpose expletive, used to imply dissatisfaction (bugger, I've missed the bus [i.e. Darn it, I've missed the bus!], or used to describe someone whose behaviour is in some way displeasing (the bugger's given me the wrong change).

The word is also used amongst friends in an affectionate way (you old bugger) and is used as a noun in Welsh English vernacular to imply that one is very fond of something (I'm a bugger for Welsh cakes). It can also imply a negative tendency (He's a silly bugger for losing his keys) [i.e He's a fool for losing his keys often].

A colloquial phrase in the north of England (and often in New Zealand and Australia as well) to denote or faint surprise at an unexpected (or possibly unwanted) occurrence is "Bugger me, here's my bus".

In colloquial use in New Zealand and Australia it can indicate the state of being tired, such as "I'm buggered."