какви са тия хапчета

Явно изпадам в депресия без видима причина!Направо е страшно.Имам нормално семейство всичко ни е наред,но ме е обзело чувство на апатия,незаинтересованост към нищо,нищо не ме радва.Страх ме е че това може да се задълбочи.Има ли някакви хапчета които ще ми помогнат,без да са приспиващи...Не ми говорете за посещения при психолог защото няма да го направя /такава съм си/ Винаги ми е било странно отпреди като съм чела за хора в подобно положение,и как не можели да се справят..Не ми се излиза никаде,не ми се говори с никой,нещата които обичах да върша например да се занимавам с цветята в къщи -по рано с часове се занимавах,сега всичко ми е едно безсмислено...

Има антидепресанти, но е опасно да ги пиеш без предписание от лекар!
Няма нищо срамно да посетиш психотерапевт!
Не ми говорете за посещения при психолог защото няма да го направя /такава съм си/
Ако искаш да промениш нещата, би трябвало да преодолееш това притеснение и да посетиш психолог!
Иначе ще става още по-лошо!
Помисли какво е ценното за теб-да се запазиш семейството и да си здрава, или да робуваш на предразсъдъци!
Ще се справиш, но с квалифицирана помощ!
Успех и стискам палци да направиш правилния избор!

Ближи си сладоледа....

Това, че изпадаш в такива състояния още не означава, че имаш депресия, която има нужда от анти-депресанти. Иди при личния си лекар, разкажи му какви са ти симптопмите - той ще прецени какво да правиш. Доколкото имам опит - на пациента се дава да попълни един тест - списък от въпроси.
Антидепресантите по принцип не са приспиващи, а са стимулиращи. Но - въпреки, че при депресия са полезни - все пак няма нужда да се злоупотребява с тях.

Има някакви мн леки - мои познати са вземали и са май без лекарско предписание.Бяха доволни - Деанксит мисля,че се казваха.Но и аз те съветвам все пак да не купуваш без консултация

Антидепресантите, или "ония" хапчета, като ВСИЧКИ хапчета действат по определен начин - в случая повечето са "обратни инхибитори" на серотонин, или пречат на мозъка да доусвоява отделения серотонин, което му позволява да създава безпрепятствено "усещане" за щастие. Страничните ефекти са повлияване на жлезите с вътрешна секреция - по-точно отделящите тиреоидни хормони - т.нар. щитовидна жлеза, и така оправяш едно, а разцентроваш друго. Или поне аз това разбрах, четейки листовката на тези хапчета, които на мен ми предписа доктора миналата зима... Много приятен СТРАНИЧЕН ефект на антидепресантите е задължителното повишаване на теглото, което за една жена понякога може да бъде още по-стресиращо!!! Та, ако си решила да си помогнеш с фармакология, НАЙ-ДОБРЕ отиди на доктор. Да ти кажа само в България, и вероятно още в някои и други балкански страни, посещението при психотерапевт се смята за нещо "уау"! Аз лично мога да ти препоръчам - горещо - спортуване. В зала, аеробика, каланетика, пилатес - каквото те влече! Когато жената спортува, тялото й отделя повече ендорфини, и тя се чувства щастлива! Доказан факт И така с един удар - два заека - хем ще се чувстваш добре, хем ще влезнеш във форма. Е, сигурно няма да разбереш ПРИЧИНАТА поради която си така апатична напоследък, но поне няма да мислиш негативно! Успехи, и помисли

Тогава просто някой трябва да ти отлепи два здрави плесника. След това отново ще се чувстваш жива.
пп. Нямам предвид непременно физически плесници.
ппп. Причини винаги има и работата на психолога е да ги изрови, да ги покаже и да научи пациента си как да ги премахне, игнорира или заобиколи.
пппп. В България обикновено подобен род проблеми се решават с разговор с приятел, но той трябва да е умен човек.

Колко е лесно да се примириш с една несправедливост... когато си облагодетелстван от нея.

Деанксит мисля,че се казваха.

А ако авторката на темата вземе и си купи въпросните хапчета... и ако те се окажат мощно средство срещу запек... кой после ще чисти оцапаната тоалетна?

Колко е лесно да се примириш с една несправедливост... когато си облагодетелстван от нея.

Е извинявай ако звуча неуверено-но това е името на хапчетата и не са срещу запек.

Наистина да се ходи на спорт е много полезен съвет.При мен действа добре и разтоварващо.Така ми действа също да си пусна много силно някоя любима музика.Ако сте обаче в гадно настроение само не си пускайте Селин Дион.....може да ви допобърка

...в семейството ти нещо да се обърка за да излезеш от унеса)) Може и на принципа - направи си сам беля!
Иначе засега диагнозата е: сърби ли ме, боли ли ме или и двете...викат му още: нашло , па зашло! Глезотия или човек без достатъчно работа!
И една забележка - не се тича директно при психоаналитик, ходи се първо на ендокринолог или психиатър даже ако трябва!

Намека беше, че не е редно да и предписваме нищо. Хората в България са свикнали да се самолекуват, но това никак не е добре. Сегашният ми личен лекар е доста различен от лекарките, които са ме лекували преди него. Той самият, когато това е възможно, се въздържа да предписва дори антибиотици, които повечето хора пият дори без рецепта. И от как съм при него съм доста по-здрав от преди. Смятам, че човека си разбира от работата.
Смятам също така, че от няколко думи на авторката на темата изобщо не може да се говори за каквото и да било. Вкиснала се мадамата от нещо и хайде на лекарства. Не бива така. Посягането към лекарствата трябва да става след наистина основателни причини. Поне според мен. Дано мнението ми не те е засегнало.

Колко е лесно да се примириш с една несправедливост... когато си облагодетелстван от нея.

Ако си забелязал,казала съм име на хапчета,но също съм на мнението,че човек не трябва да си ги изписва сам.Против съм тези неща,а антибиотик не съм вземала през живота си.

Ще ти се отразят още по-зле, особено ако ги вземеш без лекарско предписание. Трябва ти да осъзнаеш кое е това, което те депресира и си на прав път, защото вече усещаш. Можеш да се справиш и да откриеш отново радостта от дребните неща. Зависи от теб. Понякога се чувстваме прекалено слаби, за да си повярваме, че можем да се справим сами. Помисли си за всичко, ако искаш седни и си пиши как се чувстваш, кое те тормози. Говори тук, дори и да ти се струва базсмислено, само не се оставяй на самотата и затварянето в черупката, това води до зацикляне. Нужен ти е коректив, а не хапчета. Говори и споделяй. Непознатите са по-добрия избор, защото ще те "ошамарят" ако смятат, че не си права и могат да ти дадат тази така необходима ти "начална засилка".
Ако наистина не ти е останала достатъчно вяра в себе си, можеш да пробваш с хомеопатия, но задължително пак трябва да отидеш на доктор и то класически хомеопат. Това е малко по-различно от психолога и освен депресивните ти настроения може да ти помогне и за физическото ти състояние.

Ако наистина си против тези неща защо си написала име на хапчета, при това без да си напълно сигурна?

Колко е лесно да се примириш с една несправедливост... когато си облагодетелстван от нея.

Оф,сигурна съм....Някакво удоволствие ли ти прави да ме провокираш сутрин рано?Ще се разсъня и ще почна и аз

Няма значение. Извинявай, че изобщо попитах.

Колко е лесно да се примириш с една несправедливост... когато си облагодетелстван от нея.

Здрасти wow,

Не бързай с хапчетата без лекар зад гърба си. Дори с лекарско предписание, пак помисли.
Разтършувай из нета за деанксит, ципралекс и прочие антидепресанти.
Пробвай с ключови думички в гугъла - екзистенциална депресия, серотонин, допамин, синдром на хроничната преумора, "прегаряне"(невъзможно ми е да го напиша на инглиш днес - "бърн аут"
Факта, че си се престрашила да пропишеш в клубчето е значим сам по себеси.
Значи, че не е толкова причерняло небето и дявола все още може да бъде уловен за опашляка.
Пусни това въпросче и в медицинските клубове. Има един интересен ник-
"кем-кем". Определено е спец в областта. Не е само мое мнение.
Не бързай с хаповете.

[линк]

пробвай с хомеопатия и много спорт
определено има ефект


"Мисълта убива действието"

Първо се опитай да разбереш причината за състоянието си. Основно, според мен, може да са два типа причини- физиологични( проблеми със жлезите) и емоционални, нравствени. Вторите ще диагностицираш по-трудно , като причина. А може да бъркам за това и дано.
Да ползваш директно антидепресанти и то чути от Дир-а, прости ми, но си е глупавичко. В момента пак си на консултация , но не при психолог или ендокринолог, а при клубарите от Клуба на разведените. Хубавото е , че даваш сигнал за себе си . Но анализирай причините, не се опитвай да премахнеш механично симптоматиката, която ще се появи пак после, ако причините останат. Ако те не са физиологични, обърни внимание дали не си изпаднала в меланхолично самолюбие, самосъжаление или тиха горделивост. Тези състояния , според мен, са най-чести , без да си даваме сметка. Дори , изглеждаме жертви в своите очи, а всъщност сме си жертва нерядко на самолюбието си и горделивостта. Неслучайно , в православието отчаянието се счита за един от най-тежките грехове. Който не е непростим, разбира се.
Желая ти успех!