Отговорност

До каква степен сме отговорни пред половинката? И до кога?
Странен въпрос, знам, но ми стана интересно. Трябва ли да поемаме отговорност за неговите/нейните действия винаги? И кога спира да е наша работа? Къде е границата и нужно ли е да я има? Да, според мен...

Не спори с идиот. Първо ще те свали на своето ниво, а после ще те бие с опит.

Имаш хубава сигнатура! прочети си я добре. Може би ще се досети отговора на този въпрос - Странен въпрос, знам, но ми стана интересно. Трябва ли да поемаме отговорност за неговите/нейните действия винаги?
Отговорност за ничии действия НЕ МОЖЕМ, НЯМАМЕ ПРАВОТО И НЕ ТРЯБВА ДА поемаме, освен за собствените си и тези, на малолетните си деца (пак, отчасти).
А, това, да се третира половинката като малолетно дете, е най - голямата грешка, която може да направи един човек. И това го казвам от опит.

Да сме отговорни пред половинката или да сме отговорни за половинката?
Въпросът е зададен неточно, мисля.


Това понятие половинката не е ли много тъпо?

П.С.
Обичам те.

Чакай, че нещо не разбрах - откъде накъде аз ще съм отговорна за действията или бездействията на друг пълнолетен и дееспособен човек? Пък бил той и съпругът ми.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

Аз съм много отговорна до момента, до който усещам подобно отношение и от него. Това що се отнася до отговорността ПРЕД половинката.
Отговорност за действията НА половинката не нося.

Животът естествено е неудачен, но всичко останало е нормално.

Хъм и все пак знаеш, че особено в началото, и двамата си оказват особено голямо влияние, че само и само да зарадваш другия, понякога сме склонни да правим неща, които нормално не бихме направили. Или аз поне с такива наблюдения съм останала.

Половинка, гадже, любим, приятел, има ли значение коя дума е използвана в настоящия случай? Има се предвид нещо точно определено и ме разбрахте. По принцип и аз мразя думата половинка, но съм я набрала механично, видях чак след като го коментирахте :)

И пред и за другия. Не съм специализирала въпроса нарочно.

Не спори с идиот. Първо ще те свали на своето ниво, а после ще те бие с опит.

Ами то даже официално според семейния кодекс си отговоррна...щото за задължения поети от единия съпруг за задоволяване на нуждите на семейството се носи солидарна отговорност от другия съпруг... и ако "единия" е направил примерно заем с най-смахнатата лихва не просто дължиш половината пари и половината лихва- кредитора може като по-надеждна да си поиска целия заем и цялата лихва изцяло от тебе... дори и в случай че заема е направен преди евентуален развод, а кредитора си поиска парите след развода. И това ще е съвсем законно.

Това е според закона, оттам вече кой както го разбира

Усмихни се на живота, по-малкия поздравява пръв!

Линка ти е счупен.

Не спори с идиот. Първо ще те свали на своето ниво, а после ще те бие с опит.

Е, аз не се заяждам за думата и за мен няма особено значение как точно ще го наречеш въпросния Човек:) Въпросът е, че, едно е, да правиш много неща за някого, за да го зарадваш и бъдеш до него, съвсем друго е, да носиш отговорност за действията му
А, може би по - трудно е разбираме, понеже говорим общи приказки, а не конкретни ситуации Но - да го кажа така - ако, примерно, човекът прави нещо, което ти смяташ за вредно, неудачно или неизгодно за него, ти можеш да си кажеш мнението, да го подкрепиш в излизането от ситуацията, да го насочиш - ако ти позволи и поиска - но не и, да носиш отговорност, да береш негативи или да приемаш проблема като свой за решаване.

Трябва ли да поемаме отговорност за неговите/нейните действия винаги?

Да, ако е дете и границата е докато стане пълнолетно. Родителят трябва да носи всички отговорности за постъпките на детето си, ако биологичният родител не иска и не може, детето по-добре да бъде отгледано от различен родител, който може да поеме отговорността за него.
Отговорност за постъпките на съпруг или приятел не мога да поема, всеки сам трябва да отговаря за действията си. Ако много обичан от мен човек направи нещо безотговорно ще се опитам да преценя направеното от много страни, за да не съдя едностранчиво, но няма да поема вина за случилото се. Но аз за всеки един човек бих постъпила по тоя начин. Разбира се не говоря за ситуация, в която неволно или не, съм поставила другия човек в риск , тогава и да не ме обвиняват другите, ще ми е достатъчно тежко да нося вината пред себе си.

Опитът не ни пречи да правим глупости, но ни пречи да ги правим с удоволствие.
Франсис Дьо Кроасе

не бих употребила думата половинка за себе си, тъй като се чувствам цяла и завършена личност с или без гадже, любим, приятел.
Не, не нося отговорност за неговите действия в никакъв случай, предполага се, че той е пълнолетен и вменяем човек, а за моите действия - отговарям пред собствената си ценностна система.

П.С.
Обичам те.

ако си отишъл в банката с него и си се разписал като кредитоискател и съдлъжник.

П.С.
Обичам те.

Ами то даже официално според семейния кодекс си отговоррна...щото за задължения поети от единия съпруг за задоволяване на нуждите на семейството се носи солидарна отговорност от другия съпруг... Мммммммммм, виждам, че си добре запознат/а със СК:)))
Въпросната разпоредба, обаче, се отнася предимно за договори за наем, сключени от единия съпруг, за жилище, което се ползва като семейно.
иначе, в широк смисъл, всяко правно действие може да се възприеме като задодоляващо семейните нужди - от трудовия договор на единия съпруг (с който храни семейството) до ползването на таксиметровата услуга, с която същият вечер, след работа, се прибира при семейството. Което, още, не означава, че другият съпруг също е страна по трудовия договор или по превозваческата услуга.
по тази причина, тази разпоредба, на практика, не се прилага.
Друг въпрос е, че, ако съпругът е сключил кофти трудов договор и не получава достатъчно пари, които харчи перманентно по таксита, потърпевшо от това ,най - често , е семейството. Което, обаче, не означава, че съпругата ПОЕМА ОТГОВОРНОСТ за действията на съпруга - примерно.

без никакви проценти, отговорни сме за всяка дума, жест и действие, но не техен, а наш. Не можеш да носиш отговорност за това, което прави другия. Никаква! И винаги са ми звучали смешно оправдания от типа: "Ама ти направи така, аз затова се почувствах предизвикан/а...". Пълни глупости. Предизвикващият носи отговорност как е предизвикал, другият - за другото. И не може да има смесване, макар да има зависимост. Много е лесно да кажеш: "Ти ме наплю, аз затова взех пушката и застрелях семейството ти. Носи си отговорност за това, което направих!". Ще носиш ли? Не случайно има един такъв лаф: Той/тя ако ти каже да се хвърлиш под трамвая - ще го направиш ли? Границата е ясна: Аз - Ти. И не си пълнИ главата с подобни въпроси, ако някой ти ги насажда, значи просто е умел манипулатор, който обожава да се измъква от отговорност за собствените си действия...

Dont let the sun...

степените на отговорност пред половинката и отговорност за неговите действия извън двойката, всеки сам си ги слага

имам чувството, че ти досега с твърде много отговорности /да не кажа вини/ си се нагърбвала и сега започваш да се замисляш. или твои познати те наведоха на тази мисъл???

сигурно е хубаво да си чак толкова близък с някого, не съм го изпитвала, но не си ли липсва човек тогава сам на себе си?

и...да ти кажа и за мен - аз съм виновна винаги и трябва да нося отговорност за всичко - и за глупостите, сътворени от него, и за несвършените велики дела, и за свършените такива...щото много го ядосвам

той така си говори, а аз се правя, че чувам

нищо подобно- по силата на закона е няма нужда от никакъв подпис, особено пък ако и потребителски кредит... иди доказвай после че не е бил зоа нуждите на семейството...

Усмихни се на живота, по-малкия поздравява пръв!

Абе...нищо че не съм банка... нека ми дължи на мене пари единия съпруг, пък ще видим дали се прилага или не се прилага тази разпоредба
Има си я, това че не се позовават масово на нея още не значи че само от "неупотребяване" вече не е в сила... те неслучайно банките искат да се посочи с каква цел се тегли кредита...

Колкото до етичната страна на въпроса за отговорността за действията на партньора... според мен носим отговорност дотолкова доколкото това да ни бъде такъв е един наш съзнателен избор... ако съм се омъжила и съм родила деца от пияница, например... и съм го знаела. определено носа отговорност някаква и пред децата си че сим им избрала такъв баща и пред роднините си, които той евентуално тормози...
Живеем в свят в който нещата и ние самите сме свързани на много нива иза\много неща. Изборът да създадем нова връзка и с кого я създаваме, води во врэъзка на тозичовек с хора и обстоятелства, които получават само следствията от нашия избор(без да са могли да учаостват в него) и които касаят не само нас.
А вече в какви рамки е тази отговорност е друг въпрос и май зависи от вида и размера на изцепката....

Усмихни се на живота, по-малкия поздравява пръв!

Няма такова нещо. Банките си искат лично съпругът/съпругата да се явят при тях. Ако беше толкова безпроблемно да изискват неплатения остатък, нямаше да си правят този труд. И една друга съществена разлика - отговаря се с общото семейно имущество. А, ако няма такова??? Ко прайм??

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

да започнем от принципа, че на всяко действие има противодействие.
когато действието е насочено към външната среда и е предприето със съгласие между двамата, то и отговорността е солидарна. т.е. ако сте казали 'А' и двамата носите отговорност за последствията от неминуемото 'Б' на външната среда.

ако обаче действието е насочено към другия, казал му е 'A', а другия е отговорил с 'Б', то всеки си носи отговорността - и за действието, и за противодействието. там е работата, че последиците са общи и отговорността трябва да се носи от този, който първи е казал 'A'.

така че на твоите въпроси - трябва ли и докога да се носи отговорност за действията на другия, отговора е: винаги когато си инициатор, защото другия може да няма избор при противодействието. демек на 'А' да няма друг отговор освен 'Б'.

все едно да се смяташ за отговорна за световния глад. не можеш да контрлираш голям пълнлетен човек а и е много неетично. трябва да го оставиш свободен да бъде себе си.