Май не е нормално

Малко над 30-те съм но никога до сега не съм искала да се омъжвам или да имам деца. Имала съм достатъчно връзки,не че не съм срещнала мъжа за мен, но дори и с него нямам желание за обвързване. Какво ми е, трябва ли да се стряскам? Вие познавате ли някой в подобна ситуация? Кажете нещо по въпроса.Направо изпитвам ужас че трябва да съм все с някой,да съобразявам всичко с него...А за дете изобщо и не ми се мисли. Правила съм 3 аборта до сега. В такъв момент си мисля как има много жени,които не могат да имат деца, а аз мога и не искам. Дори и като бременна не ми се събуди майчинското чувство. Каква жена съм? Имаче съм мила и женствена, не съм изродСнимка няма да прилагам

Какво си се зачудила-ти си част от разнообразието! Поне си признаваш, макар и тук, анонимно, че не ти се гледат бебетаДа не би по-добре би било,ако ги народиш, зарежеш и не се грижиш за тях?!!!

Умът пресмята.Духът копнеее. А сърцето..си знае своето...

Сигурно ако живеехме в средновековието щяха да ме обявят за вещица и утре да ме подпалят на площада;)Имам късмет, че съм се родила в днешно време...май

Ххаха!Абе за вещица не, но може - за разгулна жена..да си например куртизанка или гейша.Но все пак не прави експерименти с абортите!Използвай предпазни средства.Понякога цената,която се плаща е прекалено висока.

Умът пресмята.Духът копнеее. А сърцето..си знае своето...

Вярно, права си за цената...
Сега видях една подобна тема тука, май на Ема беше. И тя се чувства така:)ама е на 20. Отивам да чета:)Благодаря ти!

Искам да ти кажа, че не си изолиран случай. Мисля да го нарека дори "често срещано явление". Тук в офиса на етажа сме 10 човека, от тях има четирима - двама мъже и две жени - прехвърлили 30-те /грешка: единият е на 29/, които и дума не дават да се изрече за женене, бракове, деца и прочие. Така че въобще не се учудвам на твоя постинг. Плюс това познавам поне още 5-6 такива човека. Не говоря само за мъже, а и за жени.
Не знам дали е нормално или не, но просто нямам обяснение. Хората станаха някакси по-пресметливи, захитряха, а и на фона на ситуацията в страната, въобще не трябва да се учудваме.

Не съм станала пресметлива или захитряла, просто тва моето сигурно е някакъв вид егоизим, не знам. Не че ми олекна като ми каза, че познаваш и други такива жени, но...все пак не съм изключение;) Просто за сверяване на часовника питам:)

Има голяма разлика между това да срещнеш "подходящия човек" и връзката ви да се развие и изгради достатъчно за да поискаш семейство и деца.
Друге въпроса дали е толкова подходящ, ако това не се случи. често пъти неточната ни представа за себе си(твърде разкрасена, твърде самокритична или просто наложена ни от родителите например) ни кара да приемаме за подходящи партньори, хора, които изобщо не са такива, и изобщо да не даваме шанс на отношения с други, които биха се оказали много по- подходящи.
На мене поне ми се случи точно това:и сега след 10 години понякога се будя, гледам мъжа ми как спи ине мога да проумея, как може да съм щастлива с човек, който е толкова различен от моята си идея какъв е идеалния... и защо когато съм имала връзка с много по-"идеални" просто не се е получило...

пожелаваш дете или когато вече на тебе ти е време независимо дали има подходящия партньор на близо- т.е. когато те насмете т.нар. биологичен часовник, или когато отношенията ти с някого минат някакъв предел на стабилност и доверие(не точно и главно бурни и силни чувства всъщност)

И като жена, когато се почувстваш инстинктивно достатъчно ценна за един мъж, че той ако си бременна от него и уязвима да си дава живота за тебе и това бебе дето се казва. А те такива мъже нещо май не останаха много особено образовените в големите градове- пък хич....
така че съвсем си си нормална мене ако питаш- даже ти е силен и ясен вътрешния глас и ти живееш в мер с него.
Чакай си сляпата неделя, но за всеки случай разшилри си диапазона от мъже като махнеш предръсидицшите образование, и т.н. трябва да е ЧОВЕК!!!
а хората колкото са по-култивирани и образовани, по-големи егости стават и по-малко човеци. това беше примината аз за себе си макар и "софиянка" и с образование да си реша че "аз със софиянци няма да се разправям"
Някакси дали инстинкта им за семейство е увреден от амбициите и големия град, дали сред толкова възможности и предизвикателства е много по-трудно да съзрееш и става по-късно не знам но това е положението.

Усмихни се на живота, по-малкия поздравява пръв!

Благодаря ти за хубавия отговор:)))Просто спирам да мисля негативно за себе си и живота си.Не съм егоист!:))
Наистина е важно да живееш в мир със себе си,вместо да робуваш на това какво трябва да правиш на 20, на 25 или на 30години.Неща наложени от тесногръдното ни общество.Така че,когато му дойде времето.А относно мъжете...много са сложни човешките взаимоотношения...и аз понеже съм по-чувствителна много лесно се отдръпвам, като усетя нещо,което не ми харесва.И така...

Здравей! Моето мнение, че просто още не си срещнала наистина подходящия човек и съм сигурна , че когато стане това ще се чудиш как си могла да си помислиш, че не искаш всяка сутрин да се събуждаш до този, който си намерила, а още по-сигурна съм, че когато станеш майка ще благодариш всеки ден, че това ти се е случило и слава Богу не си го пропуснала. Казвам ти го от личен опит , аз вече станах майка на две деца. Пожелавам ти да срещнеш своя принцип , а другото просто ще се случи!!!

Малко грубичко ще прозвучи сигурно, но с тази нагласа ще си много вървежна сред определен тип мъже. Познавам лично само 2-3 такива, но виртуално познавам доста повече. За справка - Клуб на разведените тук. Това са мъже веднъж разведени, опарили се от нещо и някого, загубили вяра в ценностите на миналото си. За такива мъже жена като теб е истинска благодат. Те не вярват в чувства, изпитват див ужас от най-малък намек за обвързване, а идеята за деца /още, защото вече имат 1-2/ им докарва стомашни киселини, уртикария и сърцетуп на куп.

Дали си нормална? Какво е нормално. Аз като уж се вписвах в рамките на нормалното, да не би да съм цъфнала и вързала? Така де, здрави сме, работя, издържам се. Това е най-важното за момента. Удържам положението с оцеляването. Тъй че, гледай си здравето, работата и кариерата, бъди добър човек и следвай своя път.
И си пази здравето, над тялото не може да се издевателства безнаказано. Твърде много средства има в днешно време, за да си позволиш да си небрежна.

Жива и здрава!

ако на 30 години имаш 3 аборта-по желание и казваш,че не искаш да имаш деца-не си нормална.1-или искаш да имаш деца,но мъжът до теб не иска2-никога не си обичала мъж3-по-вероятното,никога не си била обичана ти самата истински/или поне достатъчно/от мъж-иначе все някой щеше да ти разчупи болната фантазия,на която сама се опитваш да си вярваш.Мисля,че си много самотна,нещастна и озлобена.по-добре не раждай,наистина,че някой ден ще обвиняваш децата си за квото ти падне.Може би си незряла и нямаш идея за дете,освен това,което срещаш по улиците.Но щом изобщо се запитваш дали си нормална - явно усещаш,че нещо не е наред,а щом си задаваш такива въпроси,определено не си щастлива в момента и нямаш висша цел,която да вдъхновява Живота ти.Има доста хора,които не искат деца,но изпълняват по-вашна духовна мисия например-лишили са се от семеен живот и майчинство/бащинство в името да спасяват децата на Африка примерно...
Замисли се- по принцип КАКВО Е ТВОЕТО Л И Ч Н О МЯСТО НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ.
И не хаби времето на докторите с твоите аборти,те имат и по-важни задачи,някой друг се нуждае от тях повече.

най-важното е не кое е нормално, а да не съжаляваш след години. щото мъжа и на 50 става баща за първи път, но при жената това е до определено време. после нищо не можеш да върнеш назад. има хора на които така им е добре цял жовот . и не искат деца и не съжаляват,че нямат деца.важното е да не съжаляваш!

Извинете за правописа - немам нерви за тирета и запетайки

По принцип живеем в свободна страна. Никой не може насила да те кара да се жениш или да имаш деца. Ако искаш да се стреснеш, иди на влакче на ужасите.
Но не виждам смисъл в написаното от теб. Какви точно отговори очакваш?

Ако търсиш конкретен отговор на въпрса "каква жена съм" - иди на психолог. Аз лично смятам че си самотен тийнеджър с много свободно време.

ммм да. не си в ред. в жената е заложено майчинското чувство, преди всичко!!!! преди кариерата, преди мъжа, преди парите, дори преди нея самата. щом не чувстваш необходимост от деца защо не си вържеш тръбите... не ти стиска нали?! искам да кажа, че си мислиш, че с тия си изказвания си интересна. ама не. това вече не е модерно. съжалявам. мина му времето...

освен ако не ми кажеш сега, че не ти мигва да си вържеш тръбите?! е??? ще го направиш ли?

имаш нужда от психолог, струваш ми се объркана и нещастна с някаква травма в детството... за без пари толкова...

Леле, колко глупости си успяла да напишеш в толкова малко редове!
Към теб и към останалите откачалки, които смятат, че не е нормално едно жена да не иска деца... НАПРОТИВ, съвсем нормално е!
Вярно е, че майчинският инстинкт е заложен при при повечето женски индивиди - били те хора, бозайници или други животни. Но също така е вярно, че при някои женски животни, както и при някои жени, този инстинкт не сработва. Явно не сте виждали животни, които си оставят малките да умрат. Или сигурно не знаете колко дечица са подхвърлят из приютите, че и по-лошо - из кофите за смет!?!
Да, има жени, които нямат майчински инстинкт. И евала на жената, че си е дала сметка за себе си, че не иска деца (поне за момента). Това все пак е по-добре, отколкото да роди някое дете и да го даде в приют... или да го хвърли в контейнера за смет... или да го отгледа без любов и да му натяква цял живот какъв воденичен камък е на шията на майка си...

Предполагам даже че живееш и с родителите си? И имаш властна майка , която обича да държи нещата под контрол...и да се прави често на безпомощна и с това още повече да те обърква, защото са те създали не за да си ТИ, а за да си им под ръка за старини! И от малка да са ти натрапвали като кого да не си, защото така е грешно! А ти си лапала шараните! Обаче добре са ти вкарали толкова файлове, които работят с/у теб сега!

Познавам един такъв случай!
На 38г.))...вече
пп. Друг вариант е да си неосъзната лезбийка))

При всички положения обаче имаш проблеми с чувството ти за поемане на отговорност...дори към самата себе си!

Осигури си лукса, насъщния сам ще си дойде

Няма никакво значение дали е нормално или не, важното е ти какво искаш.
А щом не искаш деца, не трябва да раждаш. Кой би искал да има майка, която не го иска
Много е тъжно да се терзаеш заради нечии стереотипи, живей си живота както искаш, той е даден на теб самата.

ПО ПРИНЦИП не е нормално, ако:
1. Имаш условия и средства за отглеждане на дете;
2. Имаш свестен мъж, на когото да разчиташ;
3. Имаш стабилна кариера и едно дете няма да накара работодателя ти да те изхвърли на улицата;
4. Имаш свестни родители, които ще ти помогнат при отглеждането на детето.(не е задължително, но е добре дошло)
Но дори и тогава не си задължена да имаш деца.
То и да имаш и да нямаш все си е за твоя сметка и засяга единствено теб самата.

Света не е само черно и бяло има и междини, и средни положения... Тия дето си захвърлят децата обикновено не пишат в Дир-а за да се защитят, така както ги нападаш. На мен пък не ми е работа да ги защитавам. Моята гледна точка я казах!!! Не е нормално да си вървиш срещу природата и ти го казваш, но май не го осъзнаваш