Ало, ало!

Мили мами, вчера моят син на 1.7 г. направи страхотно шоу в нас, демонстрирайки умение, за което ние не сме разбрали, че е усвоил само от гледане как ние го правим. Става дума за говорене по телефона. Понеже в нас стационарния апарат е на ниво, достъпно за него, преди време му беше станало навик да вдига слушалката и да я хвърля на земята, обаче дотам. После, като с всяко нещо му писна и го остави. Обаче... преди седмица баба му го научила да казва "ало" и му подала 2-3 пъти телефонната слушалка в тях като беше и той, като всяко дете, нали са попивателни просто (обаче изумително наистина са такива!), беше запомнил това "ало".

Вчера обаче ме уби. Понеже вечерта като се прибрах от работа, мъжа ми сподели, че през деня като съм звъняла да ги чуя как са двамата (той е отпуска тия дни и гледа малкия), дребното се е въртяло около него и искал да докопа слушалката. И в изблик на желание да се пошегуваме с малкия, аз набрах тайно от мобилния домашния тел. Като звънна и му викаме на малкия да вдигне и да се обади и той ни погледна 1-2 пъти, отиде, вдигна слушалката, нагласи си я правилно на ухото и вика "ало". Е, направо ме уби! После му викаме затвори, маме, и той затваря. Щях да падна. Боже, колко бързо учат тия деца, направо се изумих. Страшна работа.

Вашите деца изумявали ли са ви с подобни изпълнения -да се окаже,че са научили нещо за нищо време и даже без да си дадете сметка?

Да се присъединя и аз към изумените мами, които евентуално ще се включат в темата (която ми допада многоо) ..... Преди 2 вечери както си седиме с мъжа ми в хола и си говорим чувам някакви крясъци от стаята където е Ния. Тичаме натам и какво да видя - Ния надупена над някаква буболечка смесица между миниатюрна калинка и мравчица и крещи срещу нея "Маш бибита, маш", в момента в който ни видя отиде до баща си и му взе джапанката, върна се при бубата и започна с невиждана ярост да я бие със същите думички. После се върна с нас в хола и понеже буболечката се беше залепила на чехъла победоносно я показа на всички присъстващи там отново с думите "Нами бибита" ....
Всеки ден има по нещо което ме кара да се смея със сълзи Ама как имч ги ражда акъла незнам, за жалост не само със смешките, но и с белите стават все по-изобретателни За жалост сега сме на етап каквото и да кажа отговора е "НЯМА", което ме докарва до лудост, но пък след това идва някоя забавна случка и аз забравям за яростта си. Така растат те, така се нервиме и забавляваме ние покрай тях

Вече майка, никога преди това не съм вярвала в чудеса

Моя вече батко племенницата ми го беше научила на половината азбука на година и половина показваш му буквата и казва на кого е питаш къде е буквата на някой и ти я показва.

Съвсем случайно го разбрах като започна да ми показва на заглавието на един вестник. Щях направо да падна!!!
Племенницата ми, сестра ми и дядото я бяха подпукали преди предучилищната да пише букви и да чете. Детето май му е дошло в повече и като е бил малкия при сестра ми на гости (често го оставях по едно време) каката все на "учителки", го е карала да играят е искала и тя да е "Голямата" и да тарторсва явно.
сестра ми ми разправяше после че пишела буквите на нейната черна дъска и играели че той е ученика и все го изпитвала на ужким и сама си отговаряла...
Имам си го записано с камерата детето как ги показва и казва да си се фукам...

А същата тази племенница като беше бебе как сме се смели - излизаме на площадката и й казвам "Ела сега да извикаме асансьорчето" и натискам копчето а детето "вика" "Асансиолеее, ЕЕла ЕЕла"

Сега вече номерата на баткото са други... чувам ги аз как каката му казва че нямало Дядо коледа и че големите оставяли подаръците... никак не ми стана приятно , ама...
И изчаках седмица две и го подпитвам за Дядо Коледа, да видя какво ще ми каже... и той ме поглежда от лукаво по-лукаво и ми казва: Ами мамо.... щом оставя подаръци- значи има!!!! и ми се смее.

Усмихни се на живота, по-малкия поздравява пръв!

здравейте и от мен,почивката ни свърши и сме пак на линия.аз съм възхитена пък от уменията на щерка ми да борави с dvd-то,компютъра и всичката техника у нас.сама си пуска детските на dvd,имаме 4бр.дистанционни на масата,тя знае точно кое да използваи кое е копчето и кога да го натисне,е все пак е на 2,6г.и ми се струва невероятно.а баткото си рови в интернет като мене,малко не може да чете,ама игрите си ги намира.а майка ми например от 1 г. я уча как да си рови в gsm.дали им е по наследство,че и татко им е доста сръчен технически.......научила се е да вика на всеки който я нерви тъп или тъпа и понеже я сбих няколко пъти сега като каже на баба си тъпа и само като я погледна тя казва хубава баба.абе умни са тия днешните деца,ние пасти да ядем

Аз като съм била към 3 г. майка ми отваряла външната врата и докато се дооправя казвала на брат ми: я извикай асансьора. Брат ми е с 1 г 2 м по-голям... Та аз съм стояла наоколо и като съм чуела командата съм викала: асансьоооол елааааа

Моята малката съм я хвалила неведнъж - техничарче е от бебе. Разбира му на всички техники, чак стряскащо... Но върха на сладоледа беше, когато беше на 10 м. С един приятел се опитваме да отворим стар лаптоп - да му извадим чарколите ... Лаптопа е немски, но към 15 г. поне и освен немците не знам дали някой може да го поправи или дори отвори... Та след като поне 20 мин го въртяхме на шиш и не успяхме да го отворим, решихме, че ще го чупим ... Той и така и така не работи а хард.а ми трябва ... Ама ние всичко това го говорим и обсъждаме... Още от самото начало ми направи впечатление, че малката притихна, седна и ни гледа, гледа, не заминава... Та оставихме лаптопа на ниска масичка и тръгнахме да търсим подходящ инструмент да не го повредим много... Чувам аз подозрително дрънчане, подскачам, връщам се и що да видя дребната го отворила... Паднах!!! Отворила го откъм клавиатурата. За целта махнала едно бутонче, дето се ползва за мишката, изчоплила спейсбара и отделила клавиатурата... Никога нямаше да ми хрумне че от там се отваря.... То аз и толкова му разбирам де, но кажете ми на малкото бебе от къде му е хрумнало, как въоще разбрало всичко, че и помогнало Не паднах, напарво припаднах като я видях да се хили с клавиатурата в ръка и с бутончето на мишката в уста

Иначе с компютри има и други изпълнения, но бледнеят в сравнение с това. Веднъж ми оправи мобилния, но това по-скоро го отдавам на случайността. Беше пак към 10 м.

Каката беше на 10м, като познаваше буквите на всички във фамилията..Сериозно..с всякакъв шрифт написани...Никога не съм го смятала за голямо постижение, понеже и другите ми деца така..
Това, което ме изуми беше,че на 5г й зададой сложна задача.."Ако от тук до твоята детска градина има 5 спирки и разстоянието между всяка от спирките е 5 минути, колко минути има до детската ти градина"..и тя ми отговори: 25.....,а после на смаяния ми въпрос как е познала ми отговори: Ами..5+5=10+5=15+5=20+5=25.....
Аз на 5г съм четяла ръкописен шрифт на възрастни хора..така,че..явно за това съм смятала,че е нормално..Брат ми на 1г и половина е рецетирал "Жив е той жив е..."..
Малката ми кака на 1г и 2 месеца правеше страхотни изречения:"Това не е моеното киватче, това е киватчето на Маина",а на 2г обясняваше на хазяйката ни:"Не се притеснявай бабо Маио,аз съм много стабилна"...
Баткото ме е изумявал с номера с асансьора, викайки го :Асанссиойчеее..",както и с това,че на 2г знаеше цялото "Аз съм българче"
Сега пък Александър е много назад с азбуката и смятането...,че няма кой да се занимава с него, но...няма уред, който да не може да включи..Всякакъв телевизор пуска от дистанционното му..Пуска ДВД-то..Пуска климатика..А това, което най-силно ме впечатли беше,че веднъж успя да вкара домашния телефон в такъв режим,че и аз не разбрах как и как да го възстановя...Можеше само да приема входящи обаждания, но не й да набира от клавиатурата..След като се мъчех да го оправя около 30 мин..накрая му го връчих безпомощно..да си играе със слушалката...и..след 2 минути ми я подаде оправена..
Направо са ...нация техническа тия деца..
Живи и здрави да са..

... като са умни мама и тати ... хехехе ...

Бе моята Зима и твоя Александър да не са дошли от една и съща планета... моята сериозно я подозирам, че е извън/редно/земно . Обожава вкус на метал (вече изгълта един пръстен... и .. го изака :)))), играе си с телефони, по скоро ги блокира и рзаблокира с лекотата на мигаване ... Знае невероятни клавишни комбинации за РС-то, между жички и кукла ще избере жичките, дистанционите направо са й придатък ... и нещо много стряскащо напоследък - служи си с показалец, среден и безименен пръст на двете ръце. Така е задобряла, че чак си държи с палеца кутрето зад ане й пречат (?!?!?)...

Иначе за букви не съм я пробвала, но не съм я й учила. Обаче отвреме на време, точно когато трябва, прави изречения с по две думи, което направо разстрелва околните, щото е дребосък пък говори :)))

Toй Александър и по повече думи навързва, ОБАЧЕ..са едни канонади...от рода на бабата бабати бебето буууууууу,или с някоя друга буква...та...май само той си знае какво точно..

ето един диалог от вчера

аз: какво е това бе маме (беше се омазала с каша за части от секундата докато се обърна да взема салфетка)
тя:какво какво нищо

Да я нацелуваш по палавите петички...ей това мога да препоръчам само..Иначе детето си е идеално отвсякъде

Оххх що целувки отнася на ден и гушкане и мачкане, сама си ги проси с лукавите очички, не дава да й се накараш . Вчера по късни доби след като сложих и каката да спи отивам да ги видя какво правят и заварвам кака бърше гръбчето на бебо с хавлийка: "все е мокра мамо, не мога да заспя, че да я бърша" ... Паднах ... Велика миниатюрна маниполаторка както се вижда . Макар и спяща, пак ангажирала някой със себе си . Ама каката и тя с едни идеи ...

Мамина отмяна...
теленце казваш...?теленцата са така..

щурче, ти изобщо не се похвали как е минала сватбата - има ли снимки...

Много хубава тема . Големи са сладури всички мъници.
Една смешна и изумителна ситуация от мен.
Хриси разглежда книжка за Бамби. На едната страница има бухал и той:
"Т'ва бухал.", поглежда на другата страница:
"Оше един бухааал.". Стои и размишлява кратко:
"Две бухлии." .
Това се случи преди околко месец.

Всеки ден е с нов номер, моето Вале...

Мен повече ме изумява малката щерка с това какви ги е научила. Каката, като първо чедо, все се стремяхме да я учим на нещо, а и имахме повече време само за нея, но дребното просто си научи всичко само или от кака си и всеки ден ни смайва с нещо. Хубавото е, че по цял ден са заедно и играят на едни игри, та така се научи да брои до 10 на годинка и 9 мес. А сега пее "Мама ми купи днес ..." и казва едно малко стихче (щото много си играят на "бати Енчо" и се разпитват една друга).
Ето и една смешка от миналата седмица. Бяхме на хотел с басейн и тъкмо тръгваме да се цамбуркат и Габи съобщава "Аз съм с новия бански", а Тея да не остане по-назад отговаря "Аз съм с дупе" (беше голичка).


Габриела 2002
Доротея 2005

Големи са сладури дечицата, да разкажа и аз нещо:
Една "ужкемска "мравчица казва на Ива
- моята майка е най-хубавата и най-дабрата
- и моята майка е най-хубавата и най-дабрата - Ива
- Веж сега мравчице, ще ти обясня, всяка майка е най-хубавата и най-добрата за своето детенце, и всяко детенце е най-кравиво и добричко за своето майче. Така си е честно ти казвам