Страх

Страх ме е, че никога няма да забравя за болката и ще продължавам да мисля за него докато съм жива....страх ме е, защото смятам, че това си е непълноценен живот. Той изобщо не се интересува от мен( най-трудно е да признаеш, че не си обичана) но е факт. Страх ме е, защото в началото ме обичаше(а всъшност дали?), а след 6 години спря напълно и безвъзвратно...страх ме е защото живота си минава...а аз живея живот в очакване ..и аз не знам на какво. Страх ме е, че съм вярвала безгранично , безусловно и безкористно в честността на един човек, а той ме е лъгал подло, грозно и почти всекидневно. Страх ме е, че не спирам да го виждам във всеки човек по улицата...страх ме е че полудявам безвъзвратно....
Около мен никой не знае за това, което изпитвам, защото не искам да ги наранявам....но не спирам да се страхувам, да мисля и понякога да плача. Работя до изнемогване, срещам се редовно с приятели...но споменът за него ме прследва упорито, безцеремонно и навсякъде. Страх ме, че наистина го обичах и дори и да искам няма как да се отърва от тия чувства.... това не е живот със сигурност....

Сега ще ти кажа, защо не ме е страх:
- винаги има по-добро, въпросът е дали искаш да останеш с този човек поради факта, че го обичаш или да пуснеш питомното да гониш дивото, и да прецениш дали следващото отговаря на очакванията ти. Разбира се не вярвам в обричането на вечно търсене, просто времето лекува ако искаш да те излекува. Да живееш в спомени, най-малкото е кошмарно. Така пропиляваш ценните моменти в живота си!;
- сещам се поне за 3-4 качествени и стойностни като хора мъже, които моментално биха искали да споделят живота си с мен! Значи, ако някой не ме е оценил, друг ще го направи! Още повече, че след като си е позволил да предаде мен, няма в живота ми място до мен;
- мазохизмът макар и присъщ на всяка жена се повлиява от общото правило – КЛИН, КЛИН ИЗБИВА! Казано просто хубавият секс те кара да мислиш за хубави работи... в които бившият ти няма място;
- достатъчно добре се оправям с живота си и сама, ако една връзка те натоварва, а не те разтоварва защо трябва да тровиш себе си и другият, като може животът ти да си върви в твоя коловоз независимо от нечие чуждо и негативно влияние и присъствие;
- егоизъм, в добрия смисъл на думата! Ако аз не се съхраня, няма кой друг да ме съхрани. Нервите ми ще ми трябват за децата ми, струва ми се излишно да ги хабя в посока напразни усилия;
- гордост, когато бъдеш изоставен – много боли, но трябва да запазиш гордост! Най-доброто нещо е да запазиш себеуважение! В противен случай рискуваш не само той да те намрази, но и ти самата да намразиш себе си!;
- продължи сама напред, нямаш нужда от някого за да си щастлива! Щастието е в самите нас, когато се научиш да си щастлива сама със себе си ще се чувстваш най-пълноценна и не толкова уязвима.
- Прави си подаръци, защото ти ги заслужаваш!
- Изхождай от максимата - Мога без теб, но сега не искам да съм без теб!

Привет, Рони,
Съчувствам ти с цялото си сърце. Не, няма да полудееш, само много, много ще те боли.
Бих могла да напиша същото, което ти си написала. Когато ме напусна исках само да умра. Затрупах се в работа. Не приказвах с никого.

После открих, че има нещо, за което да се радвам. Радвам се, че той е жив, ако беше умрял нямаше да понеса раздялата.

Той ми изпрати това: [линк]
[линк]
Може и да ти помогне, не знам.
На мен не можа.

Не смятам, че съм сгрешила, като съм го избирала и не знам дали някога ще спра да го обичам.

Мисля, че е хубаво, че си го обичала.
И за мен е странно как може на някои хора любовта им изведнъж или постепенно да свърши.
Питам защо моята не свършва?!

Нека живота си минава, не бързай. Наистина времето лекува всичко, продължава да боли, но като стара рана, не остро и не абсолютно непрекъснато.

Потърси нещо, което да те утешава поне малко.

Може би трябва да приемеш, че така е трябвало да се случи. В живота има щастие и болка.

Сега е лято, ако можеш да си вземеш отпуска, защо не заминеш някъде.

Пожелавам ти зад ъгъла на улицата да те чака нещо прекрасно.

Пиши пак.

и не търси СИГУРНОСТ!!!! - това убива любовта - по мое скромно мнение!!!
Припомни си гадните му черти за известно време, после му прости и карай напред с мръсна газ!

в традиционния ти стил. На търкалета.

'- сещам се поне за 3-4 качествени и стойностни като хора мъже, които моментално биха искали да споделят живота си с мен! Значи, ако някой не ме е оценил, друг ще го направи! Още повече, че след като си е позволил да предаде мен, няма в живота ми място до мен;"

И на 1-вата година от съжителството ще я свършиш както в бившия. Горката недооценена Стрейнджи - как не.

"- гордост, когато бъдеш изоставен – много боли, но трябва да запазиш гордост! Най-доброто нещо е да запазиш себеуважение! В противен случай рискуваш не само той да те намрази, но и ти самата да намразиш себе си!; "

Да, гордостта над всичко. И себеуважението. Любим "грях"


"- Прави си подаръци, защото ти ги заслужаваш! "

Основи на шопинг-терапията.

"- Изхождай от максимата - Мога без теб, но сега не искам да съм без теб!"

Илюзия издигната в максима. "Събуждането" след 40-годишна възраст обикновено е доста болезнено.

А защо не обърнеш нещата наопаки? Емоциите показват в крайна сметка, че живеем. Няма нищо лошо в това, че го обичаш, дори той да не го заслужава. Тази лЮбов те е карала да се чувстваш добре. ОБАчЕ всяко нещо си има начало и край. Вашият е дошъл и толкова...Намери на кого да я прехвърлиш...А ако го няма наоколо, направи като по книгите: купи си цвете, вземи си животинче

Работа до изнемогване? Нищо чудно, че си депресирана...Хубаво е да запълваш времето си с работа, но чак пък до изнемогване?! Кога ще имаш време за хубвите неща?!? Остави се на приятелите да те глезят, запознавай се с нови хора. Търси контакт с тях, даже да не ти се излиза. Иначе няма кой да те търси и ще си живееш със спомените!

И най-вече спри да мислиш и анализираш, дали те е обичал, защо така е станало...Станалото си е факт, явно безвъзвратен. Просто загърби този период!

I'll think about it tomorrow!

Мале, умрях от смях на този сайт

...впрочем...може спокойно да заменим със съвети за жени

I'll think about it tomorrow!

Заподозирам се, че и аз прибягвам до 'шопинг-терапията'. Само не казвай на никого. Понеже като тръгна да пазарувам най-често купувам подаръци за други хора.


Avatarx

Факт 1: след време не боли непрекъснато
Факт 2: обсесията и манията вече са се превърнали в ... спомен.
Факт 3: Хубаво, лошо - трупаме опит.
Факт 4: Въпреки опита, правим същите грешки след време.
Факт 5: Колкото и време да е минало, все още го сънувам...

Комплименти!!!!!!! Колко време ти трябваше за да го проумееш? Според мен много силен и преживял човек може да е стигнал до такова заключение. Благодаря!

Няма в това понятие за време, просто ситуации. На 20-сет ме шамароса здраво една тежка връзка, после низ от грешки, после пак сътресение... житейски ситуации - това трябва! В един момент разбираш, че трябва да цениш първо себе си, за да може да те оцени някой друг!

Да си дам размерите и предпочитанията

П.С.
Обичам те.

Знаех си аз! Ей на, почна се!

Avatarx

Рони, ако трябва иди да ти леят куршум или да ти баят ! Съвсем сериозно. Причините за повечето болести дето сами си ги докарваме са в три основни отрицателни емоции- страх, гняв и прекалена привързаност/ проявява се като алчност или зависимост/.Това е според Аюрведа. Ако си от слабичкия тип - тресе те страх и несигурност. Ако си среден типаж /амбициозен и по-атлетичен/ - реагираш с гняв, ако си пълничка - трудности с привързаности. Ти май си от по- кльощавките? Това най- общо. На първо време се погрижи за тялото си , поглези го, иди на йогана спа процедури, похапвай . После - говори с някой . Женската приказка много помага. Нямаш ли приятелки?
Може да идеш и на хомеопат - те там имат капки , дето помагат и за емоционални проблеми. Във всеки случай , ще те изслушат.
Ще ти мине . Аз минах през страха. Не му се давай.Животът не е опасно място и няма да потънеш. Радвай му се повече.

.. просто прави секс- хубав завладяващ, изнемогващ тялото, обладаващ душата секс с ...някой друг, с някой различен от него.
И когато почувстваш, че едва ли не, не можеш да седнеш вече / от много секс/ и си обладана от всякъде / от думи и събития/.. се запитай защо, всъщност, искам да съм с този, конкретен, прекрасен таласъм...?
Заради тялото или душата му!?!
Пусти хормони...

Дай си сметка, че се превръщаш в мазохист... привързваш се към БОЛКАТА, която ти причинява поради нетрайната си, лъжлива мъжка природа...ВМЕСТО да се привържеш към доброто мъжко начало - сила, увереност, себепознание, закрила към по-слабите от него/ жени и деца/ и внимание към това, което чука долната му глава...

Не бива да те е страх!
Той или е по-силен от теб мъжки екземляр и ще те покори, напълно заслужено и с добър край, или е мухльо, който веднъж видян в истинката му светлина ще бъде осмян и превърнат във виц. И в двата варианта - не наблягай на романтичните чувства за сметка на ясния поглед върху ситуацията!Класическата романтика е за старците / след 40- тодини/...
На младите им трябва секс, каузи за защитаване, деца за отглеждане и материални интереси за опора. Доживей първо... после отричай живота си!

С теб съм...

Не искайте много, за да може да платите цената.

Рони, ако трябва иди да ти леят куршум или да ти баят


дали няма да знаят и числата от тотото

П.С.
Обичам те.

Аз нито съм слабичка, нито пък пълничка (загадка остана защо ползваш умалителни, сигурно за по-симпатично). И така, определих се към средния типаж по метода на изключването. Колебая се обаче дали страданието ми се изразява в гняв... Щом казваш, така ще да е! Чудех се аз защо натрупах купища MP-тройки сръбски турбофолк и гардеробища дрехи, а то, моля ти се, било "реагиране с гнев"!

Вярно, в такива случаи трябва човек да се събира с добри хора, не само да говори, а по различни начини да общува. Само че не с жени, а с мъже! Подписвам с две ръце!

Дрън дрън - жена и мислене
Гледам и Стрейнджър се е изказала компетентно. Брамо мацко - Затвърди ми мнението.

Мамо Нети, скоро да си разкарала гаджето ;)
Идвам веднага във Варна :)