Без брак е най-добре

Вече абсолютно съм убеден и трудно мога да си променя мнението,че е добре хората или да сключват брак около 40-те или тогава да се развеждат задължително.80 % от семействата с повече от 10 години съжителство живеят на абсолютно куха основа.Вече всичко им е омръзнало помежду им.един другиго се дразнят с присъствието си.Дори когато единия вдишва въздух другия вече се е издразнил от факта.Незнам как баба ми и дядо ми са изкарвали по 50-60 години заедно но аз не мога,а и в разговори с мои приятели всички са на този етап, в който трябва да вземат решение тежко и важно за тях и за хората около тях.Не става въпрос тук за трети човек за влюбвания и за такива идиотски неща.Става въпрос за това че вече брака е ненужен и започвам да възпитавам дъщеря си която е 11 годишна че брак преди 40 години в престъпление равно на продаването на 1 кило кока на ден.Не че изразих някакво велико мнение,и не че не е обсъждано това тук , но явно съм повлиян вечерната среща с приятели.В случая нищо против другия пол и те са на същото положение само дето по трудно взимат решение защото са по слаби ,а напоследък и доста се понаучиха на комерсиален подход към сериозните неща дори с риска да бъдат гумена топка в ръцете на партньорите си

80 % от семействата с повече от 10 години съжителство живеят на абсолютно куха основа.Вече всичко им е омръзнало помежду им.един другиго се дразнят с присъствието си.Дори когато единия вдишва въздух другия вече се е издразнил от факта...разбирам, че си бил пряк участник във всички тези семейства...за 80-те % говоря...яко, ноо яко


Незнам как баба ми и дядо ми са изкарвали по 50-60 години заедно но аз не мога...не търси проблема в баба си и дядо си

Става въпрос за това че вече брака е ненужен и започвам да възпитавам дъщеря си която е 11 годишна че брак преди 40 години в престъпление равно на продаването на 1 кило кока на ден...бих поспорил кое е по-престъпно..май това, което вършиш с дъщеря си

Виж, разведена съм от 10 години - сега съм на 40. Страх ме е да се обвържа безумно. Опитала съм и от дветел 8 години брак, 10 години свобода. Не знам - може би не съм срещнала моя човек

Що бе, дрийм има и щастливи бракове ( сори за клишето ). Е, верно моят е сключен около 40. Но и аз съм стигнала до твоя извод - колкото по-късно, толкова по-добре.

Ами разкажи им на останалите.Всичко при теб ще бъде ок.Сигурен съм.Приказките за стари ергени и моми са пълни глупости.Ама късно го разбрах.Не че съм имал брак де ,ама 12 годишно съжителство с 11 годишно дете какво е.Като се разделихме сякаш се родихме и двамата.Най-великата раздяла която познавам.С усмивки,без нито една лоша дума.Само с добри спомени.Детето като вижда атмосферата между нас,е спокойно.Смуче яко и от двамата:))Пожелавам на всички такава раздяла.И да е имало лошо не си го припомняйте.Гледайте как да си помагате, а не да се разказва наляво и на дясно колко лошо е било.Винаги има и по лошо и по добро.Всеки има съдба.Убеден съм.За да стигнеш до един, понякога трябва да минеш през друг, просто за да се научиш да бъдеш със следващия/та.

Ми може и да си прав, ама деца през това време да се създават ли?:) Шегичка. Познавам едни дето 2 пъти се жениха и 2 пъти се разведоха, а сега си живечт кротко на семейни начала без брак:) Има и случаи хора да живеят 20-30 години без брак и да решат да се оженят и почти веднага се изпоскарват и развеждат. Явно институцията "брак" е доста обременяваща като смисъл.

брак преди 40 години в престъпление равно на продаването на 1 кило кока на ден.

надявам се, че не й говориш сериозно така. Иначе няма сми да питаш как баба ти и дядо ти са изкарвали 50 години заедно.

П.С.
Обичам те.

Винаги съм била против брака. За съжаление , когато се жених нямаше друг вариант. Няколко години по-късно стана нормално да се съжителства без брак. Но за това , че след десетата година не остава нищо не си прав . Във всяка връзка има спадове. А когато дойде и кризата на средната възраст става страшно. Минах такъв момент -ужас е . Нищо не ти е интересно - работа , деца , дом .Това минава. Просто трябва да се издържи. Обикновено мъжете в този момент се развеждат , хващат някое младо маце и се натрисат на пачи яйца. Защото проблемите почват отначало. А минеш ли момента с половинката си , ставате още по-големи другарчета. Защото в една по-напреднала възраст имаш нужда от истинско другарче до себе си. А за това какви глупости дрънкаш на дъщеря се нямаш никакво право- децата така попиват , че ще и стане като закон. А как ражда жена след 40 г. И изобщо има ли възможност да ражда или остава осакатена за цял живот. А замислял ли си се как се гледат малки бебета на 40 г. Аз още не съм стигнала тази възраст но ме втриса от мисълта ако забременея как ще го гледам. А факта , че 40-годишни познати почнаха да мрат като пилци. Това не го мислиш сега нали. Не може моментното състояние да определя живота ти.

Моите родители са се оженили, когато са били на по 22 и имат 39 годишен брак. Един без друг не могат. Не е виновен бракът като институция. Хората за чурук.

Какво е това ЧУРУК. Не ми е позната дума.

Възпитавай човече, възпитавай! Правилно възпитаваш, сигурно си горд със себе си и "съвременното" възпитание което даваш. Па ако можеш да възпиташ и детето да не ти е дете, след десетата-двадесетата си година, щото се дразниш просто, не за друго. Ма изхабява се човек все да ги мисли тия пусти деца бе. Ми дразнят някак.
То и шефа дразни, и старата кола дразни, ма там трябват кинти понякога, за да ги смени човек. Пък за семейството не винаги е тъй, даже понякога спестяваш, като го разкараш.
Дерзай, с теб съм. имам един брак вече преди 40 - почнал и свършил. Сега ще чакам да доживея заветната възраст, че да се бракувам пак и тогава ще ти кажа кое е по-хубаво.
А, да не забравяме, да не си помисля щерка ти деца пък да ражда, внимавай правилно да я възпиташ значи Че те некои млади, като фръкнат, та не знаят де да кацнат. И къде, къде, айде в Шейново. Що ли? Аааааа, преди 40 абсурд, ще си изхабят потенциала, ей. Я виж що кръчми чакат на тях, те със семейства щесе занимават, ай сиктир

Ама понякога нямаш равна

Ако въобще не си се женил до 40, не виждам как след туй ще се решиш.
Аз пък на мойта щерка и викам друго - да раждаш ,маме, по-раничко- може две, три - да имам сили да ти помагам. Щото станеш ли на 30, вече кариера, туй - онуй, пък и здравето почва да не е същото. С брак или без брак - няма значение . Ама пак не съм права , щото не знам какво и е писано.

Просто не са имали време да мислят за глупости. Баба ти е раждала от 20 до 40 и кусур, а дядо ти е трябвало да изхранва тези, дето баба ти ги ражда. Затова и не са се взимали толкова насериозно.
Съвременното детенце, което от малко свиква, че е най-важното на света, продължава да си го мисли и като порасне и започва с всички сили да се бори с тези, които не смятат така, тъй като и те са възпитани по същия начин. В резултат в борбата падат доста жертви.
Аз съм абсолютно убедена, че ако се съберат двама души, които не са крайни егоисти и те поне в началото са се обичали, то краят няма да е трагичен. А с твоето мислене и на 80 да се ожениш, на 85 ще се разведеш.

Животът естествено е неудачен, но всичко останало е нормално.

Плю ми в устата.За същото мислех и аз.

към това мнение, нека децата напред, кариерата няма да избяга от 30 нататък !

прав си! Нямаш представа колко, даже!
А знаеш ли какво ме изумява? че тези, които са едни от най - потърпевшите и трявмираните от провала на браковете си, излизат на предни редици да защитават брачната и детната институция със зъби и нокти! (и, колкото по - рано, толкоз по - добре, ако може, на 15 - 16 - както бабите им - най - добре! Най - здравословно, така...)
Дет се вика - "не е важно мене да ми е добре, важното е, Вуте да му е зле!" - как тъй някой ще се отклонява от стадото и ще си въобразява, че за него може да има и по - различен сценарий от моя, тоя на майка ми, на баба ми и на пещерните хора!? Ама ха! Егоизъм!

Това, че трябва да се бракуваме около 40-те - напълно те подкрепям...

Днес хората живетя доста по-дълго, по по-различен начин ... и това се отразява на интимните ни връзки по драстичен начин ..... Явно доста хора мислят същото щом като поливината от децата се раждат при двойки без брак, а в официални документи освен ерген, женен, разведен вече има още една графичка - съвместно съжителство .... т.е. тази форма може спокойно да се смята за институционализирана ( ау че дума се извъртя....).

По повод никога по отношение на брака изобщо ..... не съм превърженик на "никога" ..... защото много зависи и от желанията на партньора ....

Аз за себе си правя различие между брак и семейство ..... говорили сме го тук и друг път .... за съжаление познавам хора, които в брака нямат никакво разбиране за семейство - поради лоши примери от родители основно.... не става дума за разводи..става дума за домашно насилие.... отчужденост...формални отношения ....

всеки миг всичко започва и свършва

Абсолютно съм съгласна,че ранните бракове най-често са неудачни,но чак пък на 40????. На 40, когато си установил че имаш и други органи , когато малко или много животът си е взел своето....Деца ли да създаваш и да тичаш след тях, или да устояваш на бързите темпове в професионален план? Може да имам илюзорна представа,но според мен успешното съжителство се крепи най-вече върху взаимно приемане,добронамереност,доверие и уважение.Любовната страст безспорно не може да се подържа в първоначалния си плам,но ако всеки се тревожи първо за другия и после за себе си,може би шансът за 50-60 годишно съжителство е реален.

Мноу мъ изкефи Е, не е задължително да е раждала непрекъснато, ама животът е бил по-друг. И като си мисля, липсата на всички наши удобства и развлечения май е карала хората да бъдат и по-задълбочени, и по-добри. И по малко егоисти, разбира се. И понякога може моралът да е бил малко насилствено налаган, което не ми допада, ама защо май хората са живеели по-щастливо от сега, а