Изамен-измамник

Какво е според вас отношението между измамен и измамник:

1. Виновна е измамения задето не си е опичал акъла и е допуснал да го измамят и хванат на въдицата.
2. Виновен е измамника, задето е злоупотребил със слабост на измамения за собствена изгода, излъгал е или откровено е пуснал въдица.
3. Виновни са и двама - измамника, защото е измамил и жертвата, защото е допуснала да бъде измамена. В какво отношение (%) бихте разпределили вината и отговорността между двамата.
4. Няма виновни.

4. Няма виновни

Отговор 5 - да не ти пука от нищо.

такъв е живота
един път си измамения, а следващия път ти си измамника
кой е виновен сега?

Преди няколко години ми беше на гости един мой стар приятел от чужбина и поради липса на време го заведох за 3 дни на море. На втория ден сутринта отиде да обменя пари и се прибва чак след обяд към 4 - цял ден обикалял да търси най-изгодния курс и най-добрите условия и резултат на това търсене бяха едни спестени 2 лева.

На други ден си тръгваме и докато чакахме влака седнахме да се почерпим .... сервитьора като чу че си говорим на чужд език реши да се възползва и го излъга със сметката - 2 лева.

Оставам изводите за вас.



всеки миг всичко започва и свършва

а страх ли ви е да не бъдете измамени?
и винаги ли се пазите?

а вие имали ли сте желание да "метнете" някой?

Дали наистина тези, които се страхуват от измама, биват мамени по-често? Или не е така, щото "страх лозе пази"? Или просто не е добре чак да се страхуваш, а просто да имаш предвид съществуването на измамата и на лица, които я използват или биха могли при случай?

Отношения между двама сънуващи.

Веднъж приютили страхът в себе си сме измамени, тъй като страхът сам по себе си е измамно чувство.Страхът е незнанието че Винаги сме победители

Страхът е отвратително нещо, стопира всичко. Обаче най-вероятно е необходим, тъй като без него се оцелява трудно в земни условия. Например много хора биха се спасили от разярен бик точно понеже ги е страх да му излязат насреща и просто не излизат.

а не се ли оставяте понякога ей така, да ви измамят, въпреки че го виждате?

Говорех за онзи страх....който се появява много преди 'бикът' да се е появил в полезрението ни, чисто хипотетичен, плод на умът.А сътрахът при видът на вече разяреният бик, той дори и не е страх, това е истинктът за самосъхранение, там дори и не мислиш, а действаш според ситуацията.Страхът от вечно появяващият се 'бик'

Зависи за каква измама става дума, разбира се, но не е добре подлежащият на измама да заблуждава мамещия, понеже той /измамникът/ ще добие самочувствие, мислейки, че може да мами и не се знае в кой момент може да пострада заради това - например да бъде убит при следващ опит за измама.

Да, илюзорният страх. Обаче повечето неща в живота, т.нар. нормален живот, са илюзии, твърде въображаеми и несъществуващи материално - като се почне от парите и се стигне до междуличностните отношения. Та нормално и страхът да е илюзорен, на фона на общата "виртуалност".

Понякога обаче и този илюзорен страх пази от определени неща, смятани за лоши. Например - някой иска да убие друг, срещу него няма организирано преследване, няма никакви съмнения и пр. Обаче - той, макар и илюзорно и твърде теоретично знае, че може да се предизвика след убийството преследване. Той не може да докаже, че ще стане това преследване, то е ужасно илюзорно и несигурно - просто го няма. Въпреки това кандидат-убиецът не убива. Илюзорният страх го спасява.

Ами в този случай можем да го наречем отговорност, в смисъл на интуитивно ниво ние предугаждаме евентуалните последствия от нашите действия.Тоест се вслушваме в духът, може да се нарече и градивен страх, но според мен е неосъзната отговорност.

не говорем сега за някакви големи имуществени измами например, които ги лови закона
а за дребните житейски лъжи и измами

Не ми прилича на отговорност, дори и неосъзната. Не може да е отговорност, тъй като желанието от все сърце на кандидат-убиецът е например да ти прегризе гърлото на момента, или просто да те заличи от земята, за да не му пречиш /за каквото и да е/ и той няма абсолютно никакви добри чувства към тебе, камо ли отговорност някаква. Той има страх за собствения си живот, това го спира, а не мисълта за тебе, пък била тя и неосъзната. Или, ако е отговорност - то е само и единствено отговорност към себе си, което не е никаква отговорност, понеже тук пак ще се намесят инстинктите за самосъхранение. Съвсем се овъртях

И за дребни и тривиални битови и пр. измами, дори за съвсем теоретични, които бих нарекла лъжи, щото измама е може би само когато измамената страна пострада по някакъв начин - та и за тях е добре да не се подминават, пак в полза на мамещия, за негово добро. За да не се повтаря и еветуално да му се спести изпадане в неловка ситуация. Ако не си вземе поука - нека си изпада в ситуации.

В отговор на:

---

такъв е живота
един път си измамения, а следващия път ти си измамника
кой е виновен сега?

---

Пардон, нека не се занасяме.

Да мамиш означава СЪЗНАТЕЛНО да лъжеш. Ако си подвел някого несъзнателно, това не е измама, а заблуждение.
Примерно Пешо ти е казал, че отива в кафето, Иван те пита къде е Пешо, ти казваш, че е в кафето без да знаеш, че същевременно Пешо си е променил мнението и е отишъл да спи. Иван отива в кафето и там няма никакъв Пешо. Обажда ти се да ти се навика, че си му вързал тенекия. Ти измамник ли си? Не, според моята преценка.

Естествено, на никой не му е приятно да го мамят.

В отговор на:

---

а вие имали ли сте желание да "метнете" някой?

---

Да, случвало се е.