страх ме е...

днес явно ми е ден за депресия. то няма лошо... обаче. майка ми влезе в стаята, за да ми каже да намаля музиката и ме видя, че плача. поне мисля, че ме видя, не беше много светло. разбира се с нищо не показа, излезе си съвсем нормално, но аз спрях музиката, а сълзите ми замръзнаха. и сега стоя в ужасна тишина, страх ме е да правя каквото и да е... утре трябва да съм по-студена и лоша от обикновено... за да ми се дразни и да забрави. страх ме е да живея. но ме е страх и от смъртта. много ме е страх. така искам да скоча - живея на последния етаж (9-тия). но няма да го направя. защо - защото ме е страх. страх ме е.много ме е страх. щях да се наплача и да ми мине, а сега не мога, като парализирана съм. щях да слушам музика, а сега не мога - ще чуе и ще реши, че цивря на нея. даже ме е страх да натискам клавишите, някак много силно се чуват, страх ме какво може да си мисли. удряли са ме, обиждали са ме... но не съм плакала пред нея. а сега... като че няма никакъв изход. времето... знам. наясно съм с всичко, което може да се напише или каже. принципно не съм такъв човек, но сега така се чувствам и това пиша. съжалявам, за което. но - човешко е, не съм съвършена, далеч съм от съвършенството всъщност. и трябва да призная, че в този миг много ме боли, а трябва да стоя неподвижна, без да вдигам шум - не че ми е забранено, само че... страх ме е. трябва да поддържам имидж... вкъщи, пред родителите ми. а ако се бях наплакала щеше да ми мине. щеше да ми мине за една нощ. исках да ми мине. а никога няма да скоча. какво ли още ще ми се случи, а аз няма да скоча. съжалявам, страх ме е.

Мдааа, едва ли има човек, който в някакъв момент, не е имал мисъл за самоибийство. Еле пък, ако е живял на деветия етаж....

Чудя се аз, кое ли място съм си била избрала за великата си смърт, защото живеех на партера. После сигурно съм се сещала, че за жалост тя няма стане световна новинаа, а и животът няма да спре за всички, които искам да накажа.
От тази мисъл вероятно най ме е боляло.

Няма защо да се чудя обаче, защо нямам запазени "артефакти" от тогава.
"Мило мое дневниче", сигурно се е изчервявало до кориците от съдържанието на моите писания и се пукало по ръбовете, за да събере гениалността им.
На сутринта съм се срамувала от мислите си и съм ги превръщала в пепел.
И така до следващия път.

Ето че животът и за мен продължава, в нямане на време за самоунищожителни мисли

Carpe diem! Volente deo!

Хайде сега пък - мисли за самоубийство. Винаги има за какво да се живее. Не че не идват лоши мисли, ама като се сетиш колко хора умират от болести и плачат че умират и че не могат да живеят... как да се самоубиеш?

Най-много самоубийци според една статистика са на възраст 30-35 г.

И още нещо - потърси приятели. Сподели мечтите си и ДЕРЗАЙ!!!

Време е за мечти! :)

Всеки поне веднъж в живота си е имал такива моменти.
Поплачи щом те боли и ще видиш че всичко ще отмине, а имиджа за който спомена - забрави го, не сме машини, а хора и всеки има нужда понякога да поплаче. Поговори с някого - приятел, ако не с майка ти, излез разходи се, седни на някоя пейка и погледай всичко случващо се около теб.
И запомни едно - картината която ще видиш на вън ще е същата, дори да те няма, никой няма да загуби повече от липсата ти, от теб самата...живота е пред теб и ще има много радостни но и тъжни моменти, не се предавай от сега, а се бори има за какво да се живее!

Усмихвам ти се с надеждата да накарам лицето ти поне за миг да се усмихне и да забрави за сълзите

пп - почини за малко, събери сили и стани за да продължиш по трънливия път - живот

Пусни го да вилнее в теб. Тракай със зъби треси си ако искаш припадни или се подмокри- въпрос на вкус и избор След като той те опустоши ще си иде а ти ще останеш пък същата и цяла. Както пише в Дюн - страхът ще мине и замине а аз ще остана. Има някои неща които не се надвиват с неправене и отрицание. Страхът е едно от тях. Стискам ти палци

вземи му прати бележка и се сприятелете - може да ти бъде от полза.

Колкото до мислите за самоубийство - самоубийците са най-големите егоисти на света, имам приятел, който се обеси, и никога не пролях и една сълза за него.
Съжалявам, но аз лично нямам капка жал към хора, които посягат на живота си, вместо да се борят и да мислят за това, че милиони други гладуват, спят на улицата, умират деца от рак, и т.н.

Моят съвет: вземи се стегни, и направи нещо полезно за някого. Но стъпка номер едно - излез на квартира, живей самостоятелно. И не ми разправяй на МЕНЕ колко е трудно.... Знам по-добре, отколкото можеш някога да имаш идея.

Само един съвет. Живота на човек се обръща винаги, когато спре да бъде малодушен. Зарязвай страха и бъди чука, вместо жертвата. Бъди локомотив на живота си и на живота на другите. Съдбата обича смелите. Излез, виж, слушай. Наблюдавай света около себе си, опитвай се да водиш, вместо да те водят. Опитай някоя дивотия, но не с идеята да нараниш себе си. Все има много начини да се избяга от депресията.

Успех!

Слънце, бягай да си допоплачеш под душа, ОК??
няма как да ти го обясня, докато сама не стигнеш до него... но въщност нямаш идея колко си неуязвима... радостта и болката са двете страни на една монета и няма лошо понякога да те боли- само ако нямаш сърце или то е мъртво няма да те боли от разни неща....

Има хубави спомени и лоши спомени... накрая остават само Спомени Спомени...

Едно свестно гадже ти трябва на тебе- мене ако питаш...
Аз съм "дърта" вече но да ти кажа още се чудя понякога къде го намерих това чудо мъжа ми... няма нищо ама нищо общо с идеята ми с какъв човек ще съм щастлива, просто му позволих да ме обича и ей на цъфтим и връзваме вече (виж маркера долу)

И малко порастване много добре ще ти се отрази: не знам на колко си години но защо не поразгледаш сайтовете за работа...може пък да си харесаш нещо, много мобилизиращо и тонизиращо действа понякога.

Страховете са винаги около нас и ако не сме си изброли някаква посока, и ако не се движим към някаква цел- росто спираме и се втопрачваме в тях грабнали голямата лупа на унинието.
Горе главата!!!

Усмихни се на живота, по-малкия поздравява пръв!

викат му паническо разстройство (panic attack) и ще мине само се дръж трябва да си силна :)

icqist