След любовта

Среднощ е - подходящо време за откровения.
Реших да напиша този постинг, защото напоследък откривам сред мненията ви нещо, с което категорично не съм съгласна.

Защо мислите, че не е възможно да има хубави отношения след като любовта си е отишла?

Толкова ли е трудно да се приеме, че любимият човек е напарвил друг избор? Че е избрал друг човек вместо нас или че вече просто не ни обича. Задължително ли трябва да има омраза след любовта? Или непременно ли трябва мразим новия/бившия партньор на човека, когото обичаме/сме обичали? Не е ли възможно да се уважи правото на избор на другия?

Сещам се, че на подобен въпрос някоя от вас беше отговорила с текста на песен, в която се пее:
"Не, ние не можем да бъдем добри познати -
няма среда в любовта, няма среда в любовта.
Бяхме най-близки, за туй от сега нататък
ще сме най-чужди в света,
ще сме най чужди в света."

Еми, НЕ, НЕ, НЕ! Не съм съгласна с това. Защо да не можем да приемем от един стойностен човек само това, което е в състояние да ни даде? Ако поради една или друга причина не може да ни даде любовта си, защо да не приемем приятелтвото му? Защото ни е страх от болката? Защо?

Аз смятам, че никой на никого нищо не е длъжен. Има ли и други, които мислят като мен? Или смятате, че не съм наред?

DONKEY: Because that's what friends do! They forgive each other!

Съвсем наред си си.И аз мисля като теб.Когато любовта си е отишла,но партньорите си се разбират,лошо няма.Друг е въпроса когато се налага да живеем с даден човек едва ли не по някакво задължение.Еми за мен това не е пълноценен живот,а някакво съществуване............

Защото, обикновено, след голямата любов, остава само мъка, но не и приятелство.
Както е при мен.

Ти би ли искал това приятелство?

DONKEY: Because that's what friends do! They forgive each other!

След любовта няма нищо. Празно, пусто, няма... Не може да има средно положение. Ако си обичал до болка един човек, после... трябва да го изтриеш.

И аз това се питам - защо да не си останете приятели?!
За мен логиката е една и много проста - обичал ли си един човек, допуснал ли си го до сърцето си - той остава там, по един или друг начин!
Изключения има разбира се, ако случайно си пуснал в сърцето си грешния човек, който влиза, разрушава всичко и след това си омита парцалите!

ОСНОВЕН РЕМОНТ



АУТ всички стари партакеши!

Но това са грешните изключения

В случай, че сте се разделите наистина като приятели, просто тръпката отмине и връзката изстине - приятелството е едно добро решение!
Но, Берез, представи си - събуждаш се един ден ииии..."няма тръпка от твоя страна", но от негова има. Или пък обратното...
Единият иска да гушка другия, а "другият" иска да си бъбрят просто като приятели...Няма как да стане!

За това трябва време! и все пак, зависи от хората! Едни режат "раната" из основи, други просто живеят с нея и я надживяват и си остават добри приятели.

Т'ва с "не те обичам!" може просто да си го спестим. Кажи просто "обичам те като приятел" или "обичам те по друг начин", но "не те обичам" - НЕ КАЗВАЙ!
Това звучи като "не те обичам въобще" и се разбира така, както и звучи

А за да си останете приятели би трябвало да се обичате все пак по някакъв начин, нали?!! било то и "по друг начин"


Veni Vidi Vici!

Като казвам,че партньорите си се разбират,нямам предвид всеки да си прави каквото му щукне и на двамата да не им пука.Познавам такова "семейство".Тя на една страна с нейния си начин на живот,той на друга с неговия си.Живеят си един вид като квартиранти.Все още познавам двойки възрастни хора,които се разбират добре.Питала съм ги,при тях все още ли е жива любовта?Някои са ми казвали,че да,но пък по-често чувам отговори от сорта:Ами свикнали сме си.Не знаем дали това е вид любов,но дядото като позакъснее и се притеснявам!Той пък обратно казва,че:Жената като я няма и аз без нея съм нищо.И кучетата не ме щат!

Абе малко сложничко си е там.Хората са го казали:

100 къщи,100 манталитета!!!

Сега ще ближа сълзи цяла нощ.. Да ти се намира шоколад? Черен..
Самото заглавие на темата ме накара да настръхна..

След чия любов. Неговата, твоята?
Мога да ти пиша до утре сутрин..
Имала ли си чувството, че ако угасне това в теб, ще угаснеш и ти..?

Блуждая, извинявай.. Ама среднощни раз(ни)мисли..

Wake Me Up :-)

мисля като теб.

Страшно си си наред даже))))но,за да се получат нормални отношения и да се запази чувството на приятелство и обич трябват двама все пак.А това не всеки го може.
Има,има страхотно хубави и близки отношения след като любовта си отиде)!!!!!


Мина тук една злодейка...

обичал си някой, а любовта, както е известно е сляпа. Спираш да го обичаш и тоя човек губи вече ореола около главата си. Спестовността, на която сме се възхищавали като сме били влюбени се оказва ужасяваща пресметливост, а уважението към шефа -сервилност.
Е, как да ти бъде приятел, тогава, като няма качествата, който биха го причислили към приятелите ни?

П.С.
Обичам те.

да го правиш, като искаш остани си проятел с когото там се скараш, но щом това е обичайната реакция, сигурно има защо да е така, нищо че не го разбираш. и като сме тръгнали на въпроси - защо човек трябва пък да разбира нещо за да го прави? защо например трябва да ядем? бебетата със сигурност не разбират защо трябва да ядат, но го правят нали? и добре че го правя. това е правилната линия на поведение, не се опитвай много да мислиш защо това защо онова, иначе както казват хиподил "неска проявиш разбиране, утре проявиш разбиране, и докато се усетиш си налапал първата пишка".




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Сложен въпрос, ама си дала и отговор - да приемеш нормално решението на другия. Скоро имаше подобен въпрос и в клуба на разведените. Проблемът май е, че любовта не си отива едновременно и от двамата, и единия се чувства предаден, и стоварва цялата вина за това на напусналия връзката партньор. Уж сме разумни хора, знаем че таков дзвер - любов до гроб - няма, ама........

Абе Берьозке, вместо да си тормозиш главичката с такива теми, я хващай рейса и идвай тук да пийнеш някоя бира следобед с нас !!

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

мда заглавието е побиващо с тръпки..:(
незная, исками се (понеже съм голяма оптимистка) любовта да неси тръгва от никого...нали е любов...защо си тръгва...тъпо нали
Берьзке благородна си...наистина...когато обичам някого и той си тръгне..немога да му дам нищо..абсолютно нищо..боли повече ако продължа каквото и да било с него....съжалявам..ако ние свързвало не любов тогава да, но когато любовта е била между нас - не:(
никой на никого не е длъжен..абсолютно!така че когато някой ме е обичал няма да иска приятелството мислед като си тръгне...твърде лицемерно..бъди ми приятел, въпреки че не те обичам вече..кофти някак а...
когато обаче от мен си тръгне любовта, тогава ще ми е по лесно да опитаме..но нали се сещаш че обичащата страна едва ли ще иска...

Всичко е суета!

Зависи от това как си е отишла любовта .

При мен не е омраза, а безарзличие . Не е възможно приятелство - защото не искам. Каквото е било - хубаво , лошо- остава в миналото и си седи там. Не искам да ми се припомня .

Ветропоказетал не ставам - нито мога, нито пък искам. Демек ама като не може любов дай приятелство - не става. Не ме е страх от болката , просто вървя напред, а останеш ли приятел в бивш се връщаш назад - защото на масата седи израза ' ти помниш ли .....' Спомените са за пенсионерите, да има какво да си приказват. Аз искам да трупам нови впечатления, да ми се случват нови неща, а не да си спомням , да ровя в миналото и да тъпча на едно място.

И друг път съм писала - на приятелство с бивш/а държи този , който има какво да 'взема' от другия и му е удобен..... Рядко има какво да 'взема' от друг, аз съм тази от която има какво да се взема , а не искам да давам след като любовта си е отишла....затова всякакви отношения приключват при мен с бивш. при мен бившите досега са в графа ' мъртъв' .

The moment of peace

добри отношения между бивша и настояща съпруга на един и същ човек. Възможно ли е? Имате ли такива примери?

Или пък между бивш и настоящ съпруг на някоя жена.

DONKEY: Because that's what friends do! They forgive each other!

ти много извъртя темата

Зависи от жените! След като са харесали един и същи мъж - явно имат нещо общо - примерно: харесват един и същи тип мъже, що се отнася до визия, поведение, характер.
Ако мацките нямат обективна причина да са във вражда и си допадат интелектуално и емоционално - не виджам причина да не са приятелки! Но нали се сещащ, че за да си приятел с бившата на настоящия си мъж, трябва и той да и е приятел, иначе се цепиш от "тима"!

Това е доста субективно

Veni Vidi Vici!

а просто хора, затова.

Животът естествено е неудачен, но всичко останало е нормално.

Прилични отношения между възпитани хора съм наблюдавала, но чак пьк приятелски...

Животът естествено е неудачен, но всичко останало е нормално.

нищо ти няма, въпрос на световъзприемане. може би донякъде и на себевъзприемане. другият не е частна собственост. другият има свободна воля и право на щастие. на неговото си щастие. и това, че другият е щастлив е повод за усмивка. защото сте били близки.
с повечето бивши сме приятелчета. понеже, за да сме били "актуални официални" в някакъв момент, имаме ужасно много сходни интереси, мисления и живот. и с и без редовен секс, общуването си е общуване. затова, след периода на уличните престрелки и обидата, обикновено си оставаме добри другарчета. именно защото сме били най-близки.

By Indra Macondo