За събранието
2 отговора
0 прегледа
За събранието
...
- Господарю, някои от нашите войници ходят в събранието на смирените и с подигравки, и хули заливат хората там.
Недоволстват хората.
- Да, знам. Добре ми казваш.
- Какво да сторим господарю. Да ги изпъдим ли със сила.
- Не правете това. И смирените са били по преди войници, преди да станат войни във духа. Това е най-лесно да разгоним и
да разделим.
- Но господарю
- Чуй ме. Лесно е да влезеш при хора без доспехи, без прегради, които разкриват се един на друг и в свойта вяра опитват
се равни да си бъдат, без да си отчитат кой по преди какъв е бил и от къде идва. Да викнеш с войнишкият си глас е лесно
там където тези ти изглеждат като сган, защото няма да му отговорят, а мирът им ще стопи гнева му и той няма да ги
засегне. Те са войни на духа и знаят как да водят тази битка, която е във тях. Някои ще се разпалят и ще му отговорят, но
кога ли не е ставало това, още не са забравили за своите доспехи, но братята ще му помогнат, Духът ще го изпълни и ще
заздрави поклатилото се място.
- Господарю, но те ги стъпкват под нозете си. В събранието гласът им вече не се чува.
- Тъй е, но помни, че когато дойде времето за саможертва, а то винаги идва за да ни изпита.Само тези във Духа могат да
направят тази крачка, а другите,страхливите разбягват се, остават само тези които в мирно време мислим за овце а в смут и
скръб имаме за възхищение, опора, помощ и надежда. Когато болестта или скръбта срази егото на горделивия обръща се към
Този на когото оповават се смирените.
- Какво да им предам господарю
- Кажи им тъй : Войниците ходят там, защото дълбоко в себе си търсят, а смирените нека бъдат смирени до край, защото на
тях им е дадено без мяра, затова мирът в тях е без мяра. Нека смирените не бъдат като пумпъл в ръцете на войниците, а като това което търсът - пътепоказател. Някои в опорството си може да счупи някои пътепоказател, но това не променя пътя към столицата, а утре ще дойде човек и ще смени счупеното с ново.
- Господарю, някои от нашите войници ходят в събранието на смирените и с подигравки, и хули заливат хората там.
Недоволстват хората.
- Да, знам. Добре ми казваш.
- Какво да сторим господарю. Да ги изпъдим ли със сила.
- Не правете това. И смирените са били по преди войници, преди да станат войни във духа. Това е най-лесно да разгоним и
да разделим.
- Но господарю
- Чуй ме. Лесно е да влезеш при хора без доспехи, без прегради, които разкриват се един на друг и в свойта вяра опитват
се равни да си бъдат, без да си отчитат кой по преди какъв е бил и от къде идва. Да викнеш с войнишкият си глас е лесно
там където тези ти изглеждат като сган, защото няма да му отговорят, а мирът им ще стопи гнева му и той няма да ги
засегне. Те са войни на духа и знаят как да водят тази битка, която е във тях. Някои ще се разпалят и ще му отговорят, но
кога ли не е ставало това, още не са забравили за своите доспехи, но братята ще му помогнат, Духът ще го изпълни и ще
заздрави поклатилото се място.
- Господарю, но те ги стъпкват под нозете си. В събранието гласът им вече не се чува.
- Тъй е, но помни, че когато дойде времето за саможертва, а то винаги идва за да ни изпита.Само тези във Духа могат да
направят тази крачка, а другите,страхливите разбягват се, остават само тези които в мирно време мислим за овце а в смут и
скръб имаме за възхищение, опора, помощ и надежда. Когато болестта или скръбта срази егото на горделивия обръща се към
Този на когото оповават се смирените.
- Какво да им предам господарю
- Кажи им тъй : Войниците ходят там, защото дълбоко в себе си търсят, а смирените нека бъдат смирени до край, защото на
тях им е дадено без мяра, затова мирът в тях е без мяра. Нека смирените не бъдат като пумпъл в ръцете на войниците, а като това което търсът - пътепоказател. Някои в опорството си може да счупи някои пътепоказател, но това не променя пътя към столицата, а утре ще дойде човек и ще смени счупеното с ново.