АркА

Здравейте, приятели!
Днес получих съобщение, че ще се издава поредният, 8-ми брой на българското издание на списание “АркА”. Значи, от утре започвам да събирам материали и ви моля за помощ!
Ще ви бъда благодарна за всякакви текстове: лични истории, размишления върху различни проблеми свързани със зависимостите (всякакви), споделяне на вашите опити да помагате на други алкохолици, репортажи от разни мероприятия свързани с проблема, описания на вашите постижения и проблеми, на работа на институции и организации съпричастни към проблема, разкази, приказки, стихове... също и рисунки и снимки, които могат да послужат за илюстративен материал.
Чакам също ваши идеи за какви проблеми според вас е важно да се пише - ще се опитвам да търся материали, които да отговарят на вашите нужди.
За рубриката “Прочетено в Нета” мисля и да извадя оттук откъси на някоя друга по-съдържателна тема - също чакам ваши идеи, кои могат да бъдат те, какво от споделения тук опит според вас заслужава да се публикува, за да стигне до други хора.
Въобще - всичко, за каквото се сетите!
Може да го поствате тук, може да ми го пращате в лични бележки или по E-mail: droga2001us@wp.pl

Здрасти Аня, браво за инициативата. Аз не се чувствам още дорасъл да помогна с нещо, но ще ми е много интересно да чета това, което ще споделят другите и след това да видя готовата 8-а Арка. А пък ако остана трезвен до 9-та, тогава има да пиша ...

Здравей Аня!
Приветствам инициативата ти и това, което правиш. Започвам да мисля по въпроса и може би ще откликна. Не, ще напиша нещо, само незнам дали ще имам време. Има ли срок?
Желая ти приятен ден! Също и на всички тук!

Благодаря Вал и ще те държа за думата!
Остава да се надяваме, че и 9-та ще я има...

Благодаря ти. Ще чакам.
Не, засега няма определен срок, от мен (значи от нас) зависи. Само че ако не събера материалите до края на месеца, после най-вероятно ще мога да се заема с това към половината на октомври чак. Но това не е фатално, важното е тази година да излезе броят.

Ани, радвам се, че се пребори и тази година. Ще ти пиша някоя преживяна история, нещо от възстановяването ми, за дароветети красотата на Живота.

Усмихни се, има изход!

Вече се кефя като си представя с какъв кеф ще чета за красотата на Живота, видян с твоите очи!!!
Наистина, това е голям ДАР и се радвам, че ни го подаряваш малко и на нас.

Вал, не съм много съгласен с теб, дето си се чувствал недорасъл да напишеш нещо - съвсем малко от нещата, които си казвал на сбирка да напишеш и съм сигурен, че ще стане хубав текст за Арка.

Слушам те винаги внимателно на сбирки и съм сигурен, че имаш какво да кажеш, защото сега на теб нещата са ти пресни и затова са по-силни.
Арка не е за литератори, журналисти и графомани. Арка е за преживелите и преживяващите зависимостта.
От такива хора идват искрените и силните текстове.
Поне аз така мисля.
Ако не съм прав, Ани да ме поправи.

И аз се кефя от това очакване.
Още повече, че си спомням като уговарях Джирасол да напише нещо за Арка и тя се дърпаше и казваше: Ама аз не мога да пиша, ама никога не съм го правила...
Пък виж какво излезе...

Много си прав и ти благодаря за тези думи!
Идеше ми да кажа точно същото на Вал, но се почувствах някак си неудобно в ролята на натискащия се редактор...
Иначе самото писане - формулиране във вербална форма на личната история - “алкобиография” - е един от добрите начини за работа по 4 и 5 стъпка... При нас много аа го правят така - или като изложение на спикерска сбирка, или като публикация.

Поздравления, Аня, за инициативността.

Благодаря, Лали! Твоята приказка за пеперудата със сигурност ще я използвам, нали може?
Тя има ли някакъв източник, на който е редно да се позовем?

Може, разбира се, аз я прочетох в един форум, мисля, че няма източник, защото е басня.

Аня, аз наистина ще напиша, не беше импулсивна моята заявка. Само ми кажи какво трябва още да направя, ако зависи от мен, да не се забави издаването. Имам известен опит точно в тази област и ако мога освен с написването на моя метериал, ще направя всичко възможно да помогна. Точно! Само ми дай знак!
За обидата - о, за нея наистина ще ти пиша!
Лека вечер!

Благодаря ти, ще чакам търпеливо.
За издаването няма уточнен срок, така че засега не е чак толкова спешно, поне няколко седмици си давам за събиране на основния материал и чак тогава ще се види дали да се попълва с още нещо или да се реже...
Благодаря и за предложението за помощ. Ако има нещо, ще ти свирна.
Лека и спокойна вечер/нощ и на теб.

ЕТО ВИ "ПЕПЕРУДАТА"


Един ден в какавидата се появи малка дупка;

Един човек наблюдаваше как пеперудата часове наред се бореше да излезе през малкия отвор.







В един момент му се стори, че тя няма да може да се справи със собствени сили.







Човекът реши да и помогне, взе ножицата и разряза отвора .


Пеперудата излезе съвсем лесно.


Но тя имаше сгънато тяло, беше много малка, а крилете й бяха слепени.







Човекът продължи да наблюдава процеса, очаквайки че крилата ще се отворят в един момент, ще се уголемят и така ще дадат сила на пеперудата.







Но нищо такова не се случи.


Вместо това пеперудата прекара живота си кретайки с изкривеното си тяло и с немощни крила.


Тя никога не можа да полети.







Това, което човекът в своето желание да направи добро не беше разбрал, беше, че какавидата и борбата на пеперудата да излезе от нея беше създадения от природата път, необходим за да се изпълнят с жизнени сокове крилата и тялото. Така тя става достатъчно силна за да излезе сама от какавидата и да може да полети.







Понякога борбата е точно това, от което се нуждаем в живота.


Липсата на препятствия в живота би ни осакатила. Ние не бихме били толкова силни колкото трябва и никога не бихме били способни да летим.







Аз се молих за сила ...
И на мен ми се дадоха трудности, които да ме направят силен.

Аз се молих за мъдрост ...
И ми се дадоха проблеми, за да ги преодолея u така да придобия мъдрост.

Аз се молих за благоденствие ...
И ми се даде ум и сила на мускулите, за да работя.







Аз се молих за смелост….
И ми се дадоха препятствия за да ги преодолявам.


Аз се молих за любов ...
И ми се дадоха хора, които безкрайно да обичам, но да очаквам един ден да отвърнат на любовта ми.







Аз се молих за решения ...
И ми се дадоха обстоятелства.


“Аз не получих нищо, каквото исках ...

Но получих всичко, от което имах нужда.“







Върви през живота си без страх. Посрещай всички трудности със съзнанието, че ще ги преодолееш и това ще стане.

Благодаря ти, p_s!
Как си? Отдавна не съм те виждала?

Здрасти на Всички!!! От вчера съм на почивка в тетевенския балкан със семейството и чак сега се конектнах тук. Установявам, че определено имам нужда от това

Конкретно по темата имам да кажа нещо, което го установих още преди няколко месеца пишейки тук, но сега събрах смелост да го кажа:

След всяко нещо, което съм писал тук, винаги съм очаквал отговора или коментара на мой пост (МОЯ пост) с голямо нетърпение. Един вид, чакам овациите. Щото нали съм много остроумен. Не че не споделям наистина това което мисля, но установих, че по въпроса за смирението и някои грехове като гордостта почти не съм мръднал и на сантиметър. И като влезна във форума направо тръпна от вълнение каква ли е реакцията на МОЯ пост. Пък на другите мислите ... пак са хубави, ама не са чак като МОЙТЕ! Доста гадно. Обаче е факт. Сега и на това дето го пиша пак ...

Та ще си позволя да давам умни мисли за Арка, когато разбера който съм точно и за какво се боря всъщност.

Здравейте и от мен!
Закачам се за тази тема, защото е първа към момента, а днес нямам физическа възможност да изчета всички нови постинги. Подготвям се за пътуването, стягам багажа вече.
Голяма тръпка.
И аз като Вал, определено имам нужда да си комуникирам с всички тука. Винаги ми е било интересно и вълнуващо, когато обсъждаме даден въпрос, защото всеки път научавам по нещо ново. И когато следя темите и участвам активно в тях, се чувствам силна. УКРЕПВАМ трезвостта си.

Напоследък обаче влизам все по-рядко, поради новите ми ангажименти. Имам желание да съм тук, но нямам време. Така се стекоха нещата. Но си казвам: "Всяко нещо с времето си". Дошло е време за други неща в живота ми и си насочвам мислите към нови занимания, които дълго отлагах или събирах смелост да ги направя. Но каквото и да правя, където и да съм, никога не забравям да си помисля поне веднъж на ден:
"ПЪРВО НАЙ-ВАЖНОТО. А ТО Е ДА НЕ ПИЯ."

Здравей Вал,
на мен пък ми се струва ,че е много важен този ти пост....Желая ти от все сърце успешен път ...Защото май вече си го поел...Нека да ти е весела и смислена Първата лятна ваканция ,без врага