имам ли право

...да искам дете от женен мъж...и после нищо друго да не искам и да не очаквам от него? Той е този, който обичам от години. Имахме страстна и кратка :)връзка,но оттогава не съществува друг за мен.Никога преди това не съм искала дете от някой,не се е появявало това чувство в мен.Никога не съм искала нищо,знам че нямам право и страданието от тази връзка си остава само мое и за моя сметка. Само него си представям за баща на детето ми. Ако е глупаво да го искам предпочитам да си остана винаги сама,но вярна на сърцето си
Благодаря за съветите

Имаш право да изпитваш емоции , но и мъжът има право да ти откаже. Звучиш леко вманиачено, а не бива да придаваш толкова значение на емоциите си. За живота е нужен малко повече реализъм. На колко години си?

на 29, пораснах май

А когато детето иска да знае кой е баща му? Да се срещне с него?
На 29 години следва да не мислиш като на 19.

П.С.
Обичам те.

и на мен ми звучиш леко вманиачено - я се огледай миличка
не е лесно да си сам с дете повярвай ми
има случаи , в които мъжът не се развежда, но осигурява подкрепа на майката на детето - тогава всичко е по-уредено и по-честно сякаш.
Сърцето също се възпитава - не ми казвай, че на 29 ще ти е последното влюбване.
Огледай се!!!

Имаш право да искаш дете от всеки мъж, без значение женен или не. Обаче... и той има право да откаже. Така е, нали?

Ами детето, тоз нероден Петко, нали и то има права - например да знае кой е баща му, да расте с баща, и прочие "дреболийки", дето са от приоритета на всеки баща.

Все си мисля, че като се взимат някакви решения, трябва да се отчитат последствията за всеки един от участниците.

Не мисля, че на 29 години си за изхвърляне. Огледай се, има 3 милиарда мъже на планетата

Първо трябва да си абсолютно сигурна, че това не е моментна емоция.
Второ - ти си представяш едно мъничко сладко бебче и изобщо не се замисляш, че то расте - не ти идва и на ум дори. Проблемите идват с порастването. Трябва да си много силна за да ги посрещнеш и решаваш сама.
Трето - бъди сигурна, че в това малко /а после и голямо/ човече няма да виждаш баща му, ако това ти е един от мотивите. Ще виждаш само и единствено детето си.
Четвърто - ти го искаш този мъж за баща, а всъщност детето ще расте без баща си - има тук някакво противоречие за мен, изясни си го, все пак.
Пето - не е ли това някаква скрита надежда, че този мъж ще бъде около теб когато се роди детето ви?
Шесто - вероятно този човек има деца - за тях мислиш ли някак? Те нямат вина за твоята любов, нито трябва да бъдат ощетени по някакъв начин от нея. Те са също деца, както би било твоето.
Седмо - детето е за цял живот, опитай се да вникнеш в това - не е въпрос на настроения и желания - то съществува и си иска своето.
Осмо - имаш ли готовността да жертваш своя личен живот, да поставиш себе си на второ място, да защитаваш интересите на детето най-напред? То ще има само теб и ти трябва да си винаги на висота да отговориш на нуждите му - материални и най-вече емоционални.
И накрая - няма кой да поеме вместо теб отговорността за постъпките ти и да ти каже "да, имаш право, действай". Решаваш ти. И стоиш зад решението си докрай, каквото и да се случи!

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Изходи от правата на това евентуално бъдещо дете, а не от своето вторачено сърце по оттеглил се семеен мъж. Не реагирай егоистично.Не би родила от този мъж заради детето, нали , а заради себе си и някакъв мил , хайде нека да е скъп любовен спомен. Спомените принадлежат на миналото , а това дете би било част от бъдещето. И то, като всяко друго заслужава да си има и тате и мама.ине би трябвало да плаща цената на твои грешки в миналото. Чудя се , че изобщо си задаваш този въпрос.

И според мен нямаш право да искаш дете и извинявай ама звучи изключително глупаво и повърхностно.
1. Защото гледаш на това дете като естествено продължение на дългогодишните ти чувства към тоя човек. Бих разбрала желанието ти станеш майка, НО защото ти си узряла за това, а не защото искаш да го свържеш с даден мъж на всяка цена. То верно, че децата трябва да се създават с любов и в любов, ама не и като реванш за някаква провалена любов иначе ще замирише на сапунка. И ако използвам израза на един изказал се преди мен, какво ще стане с "скъпия любовен спомен" като те налегнат грижите и тревогите около това дете. Ми ще се изпари яко дим, ама той си е (дори и любовен) само спомен, а детето е живо същество свързано завинаги с теб.
2. Щом знаеш, че нямаш право и не искаш нищо значи въобще този въпрос не би трябвало да ти се върти в главата. Не искам, не очаквам,знам че нямам право и същевременно абсурдно на другата крайност - искам дете. Съгласи се - наистана звучиш като вманиачена.
3.Изключително елементарно звучи жена на 29г. да декларира: предпочитам да си остана винаги сама,но вярна на сърцето си . . Няма такъв филм в живота, но затова трябва просто да си отвориш очите за хубавите неща и хора. А ти седиш и се вглеждаш в нещо мимолетно от години. То верно че "Отнесени от вихъра" е класика, ама и там главната героиня след N години разбра, че е гонила Михаля.
Накрая съвета ми е просто да търсиш начин да се отърсиш от тази връзка и да намериш себе си.

П.П. Горното е написано изцяло с добри чувства





Някои неща са толкова сериозни, че за тях може да се говори само на шега!

бе, то че нямаш - нямаш, ма току виж си го излъгала, пък с течение на времето и ше си изкилифинчиш аргументи да оправдаеш съвестта си

Бре, девойко, ти разбираш ли в каква безумна ситуация си изпаднала?

Харесал ти някой, спала си с него, ама той е семеен, и защото няма по-добър от него , искаш спермата му?

А, мислиш ли за отговорностите, за това как сама жена ще гледа дете, как няма да има баща, , като израства, и който е необходим за възпитанието на всяко дете?
Аз направих от моите момчета МЪЖЕ и се гордея с това!

Моме,пусни си един студен душ да ти охлади страстите.Какви са тия желания,какво е това чудо.Не си усложнявай живота заради някаква си емоция,макар и много силна.Детето е отговорност и то голяма!

Няма какво да добавя хората ти го казаха , ако искаш толкова за нещо да се грижиш вземи си канарче, куче или котка може и рибка ...

Децата трябва да се отглеждат в семейство !
А ти явно не си готова за това

...да искам дете от женен мъж...и после нищо друго да не искам и да не очаквам от него?......

Ами то Детето е всичко!!!

Ближи си сладоледа....

Много хубаво казано!

А момето да се постави на мястото на жената на този мъж и да помисли едно такова действие, какво би й причинило!

I'll think about it tomorrow!

Имаш право да желаеш каквото си поискаш, да мечтаеш и фантазираш на всяка една тема, но реализирането на едно такова желание е свързано с намеса в съдбата на няколко човека- едно неродено дете, един мъж- чужд съпруг, кривнал за кратко от "правия" път, една негова съпруга и евентуалните им деца. Мисля, че не е честно по отношение на всички тях, както и да мислиш сега, че искаш само дете от него и нищо повече. Ще дойде момент, в който страстите ще поотшумят и тогава ще успееш да погледнеш по-трезво действителността, убедена съм.
Иначе разбирам чувствата ти, защото една страстна връзка предизвиква у жената желанието за дете от мъжа, с когото я изживява, но това в случая далеч не е достатъчно.

Бе, то имаш право във варианта, който си описала, ама такъв идеален вариант не съществува. В реалността нещата впоследствие се осират.

Животът естествено е неудачен, но всичко останало е нормално.

Не знам какво значи да искам дете от точно този мъж.Мисля , че това желание се появява спонтанно някакси в главите на двамата ...29 не е някаква страшна пределна възраст ..но си е възраст, в която ти чуква биологичния часовник ,то е ясно. Дали пък не искаш просто бебенце?
Бих ти казала да не робуваш на стереотипи ...всички тръгват с добри намерения, създавайки семейства и деца, но после ги гледат сами..
Ако бащата е навит,проблема остава в жената на живота му. Ако не искаш да си жената на живота му,ок. Ако разчиташ пък детето да остане тайна за жената на живота му ,забрави...За правата на детето не ми се говори,за съжаление никой не може да избира родителите си .

Freedom just around the corner for you.

Може би наистина съм се вманиачила след толкова време вгледана само в него :)Наистина света около мен не съществуваше,ако той не е някъде там. И за това си знам само аз,което прави нещата още по-налудничави,нали :)Знам че е егоистично спрямо всички и нечестно спрямо детето.Но изхождайки от това че и аз самата съм израстнала без баща и никога не ми е липсвал е нормално да предполагам че и на него не би му липсвал.Нали все пак много от това,което сме днес се крие в детството ни

Радвам се че ми писахте,помогнахте ми да си сверя часовника,както се казва.Хубаво е че има такова място като този клуб.Иначе е пълен абсурд да тръгнеш да си разказваш историята на толкова много хора навън и да им искаш мнението :)Благодаря