Страх от преместване

Уважаеми клубари,
Моля за мнение по ето този болезнен въпрос. След доста време трепане, най-сетне имам предложение за работа навън. Това за мен е прекрасна възможност за кариерата ми в компанията която работя, за това съм се преработвал и най-сетне- отговор на желанията ми.
Големият ми проблем е обаче какво ще каже жена ми. На всичко отгоре чакаме дете през Декември. Обзавеждаме апартамент точно за това- да сме заедно на ново по-широко място. Ами сега? Вярно че мястото не е далеч- през 1-2 държави, вярно че трябва да представлява само стъпка към по-нататъшно развитие и ще се стремя да се върна във България след това, но... Тя няма да дойде с мен там- и заради детето, и заради хубавата работа и парите които получава. Означава че няма да я виждам с детето по-често от веднъж на три месеца.

По дяволите- ако приема какво ще стане със семейството ми? Толкова време без да ги виждам, дали ще издържим. Дали ще се съгласи и ако се съгласи дали ще издържим наистина. Такава раздяла означава ли автоматично разпадане на връзката? Ами ако се откажа- ще съжалявам, сигурен съм, ще знам че съм профукал шанс да се докажа. Сигурен съм че жена ми ще има успех за вбъдеще където е в момента, тя е умна и амбициозна , но не съм сигурен че аз ще имам втори шанс... мамка му, какъв е отговора?

Amen

А защо да не си изкара майчинството в чужбина.
Каквото и да работи тя има право на 3 години отпуск по майчинство.
Какво по-хубаво от това да сте заедно и детето да расте при мама, а не в яслата или при баба.
Много е хубаво, от личен опит ти го казвам.

не си оставяй семейството

но ти сигурно не знаеш как се чувства мъж чиято жена носи парите в къщи и прави кариера, докато неговата кариера е в застой. Никога няма да лежа на неин гръб, никога!
Но...точно това ще се получи, както и да се самозаблуждавам- не мога да се сравнявам с нея по доходи, и не мога да я накарам да се свива заради мен, няма логика когато имаме нужда от нещо да я принуждавам да се въздържаме. Единствения изход е тя да покрива нуждата а аз да лъжа себе си и нея че един ден ще компенсирам.

Що се отнася и тя да дойде с мен- не мисля че ще се съгласи да хвърли всичко и да отиде в нова страна без подкрепа, помощ и без доходи.

Amen

Не съм чувала др. държава,която толкова болезнено да приема работенето през 2-3 държави

Много е важно дали си готов и в бъдеще да приемеш факта, че съпругата ти печели повече от теб.
При нас това беше червейчето, което подкопа брака ми.

Всичко това ми звучи така, сякаш раждането на първото ви ( или се лъжа?) дете и връзката ви не заемат приоритетно място в отношенията ви. А и е смущаващ фактът, че, доколкото разбирам, май още не си споделил със съпругата си за примамливото професионално предложение, което си получил.

В живота понякога, се налага да избираме.
Ако не успееш, да съчетаеш двете неща-избираш.
Трудно е, но ако от едната страта е семейството ти, за мен лично, няма значение, какво стой от другата.

Успех.

Зависи в коя страна отиваш-през Турция за Сирия, през Македония за Албания, през Сърбия за Хърватска, Унгария или Словения, през Румъния за Украйна ли.
Зависи и от доходите ти.
Ако си до Хърватска, Унгария, Словения и имаш приличен доход, веднъж в месеца можеш да си идваш.
Зависи и с какво пътуваш.
През 2001 г., като откарвахме големят син за Франция, той си хареса Словния, защото е планинска страна и му се искаше да остане там, защото за 8- ч. можеше да си дойде в Бг.

Двамата трябва да решите, но все пак...
Обясни й точно както на нас как се чувстваш в момента. Правилно си усетил какво ще стане, ако тя остане водещата във връзката.От това рядко произлиза нещо добро за брака. В смисъл, че мъжът се чувства зле.
Това - по време на майчинството тя да е с теб е добър вариант.
Успех ти желая и...ти си го знаеш - ако си струва да сте заедно - ще издържите.
Само че побързай да й кажеш.В края на краищата това са хубави новини.

Хрумна ми нещо - защо не ни улесниш в даването на съвети, като първо говориш с нея, и споделиш какво ти е казала? Всички сме различни, приемаме нещата по различен начин. Нормалното за мен, може да е абсурд за друга.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

Няма да си първия,нито последния направил такова нещо. На колегата жена му, не едно, а 2 роди, докато той беше в чужбината Най-после се дойде при него след близо 4 години Подобни примери мога да ти дам много...

Аз бих споделила амбициите ти. Щом и тя е амбициозна, ще те разбере. Само да не тръгнеш да говориш за пари! Твърдо вярвам, че не е важно, кой колко печели, важно е какво удовлетворение ти носи работата.

...И се разбери, да се прибереш за раждането, че такова нещо не се изпуска!

Можеш да имаш и работата, и семейството си! Просто ще ви трябва малко допълнителна организация

I'll think about it tomorrow!

...да има дете от теб , демек да имате заедно дете, значи ще трябва да кандиса и на други неща в името на семейството!))
Ако пък не, тогава действай както ти подсказва сърцето! Всъщност , както и да постъпиш все няма да има угодия, така че , каквото и да решите все ще е правилно!/естествено, каквото и да произтече от решенията ви, трябва да се преодолява достойно!/
Направо нямам думи като живота започне да ни изправя пред подобни дилемки...с първият съпруг се разделихме, защото и на ,ен ми се случи същото като на теб, аз заминах)) Много горчилки произтекоха, имахме и дете на 2г....но както се казва всичко минава и заминава...децата остават обаче и внаги напомнят за прегрешенията! Но споко, и с вина се живее))...даже повече внимаваш после и така нещата се балансират и отново се възстановява световното равновесие , докато някой друг не разбърка кубчетата))
С една дума, интересно е...еле пък като го гледаш отстрани и си го препатил!))
Не става и вълка сит и агнето...нали знаеш))
Направо ти се кефя на абсурдната ситуация, за която май си говорите тази вечер с жена ти)) Еййй, това дявола като си няма работа нали знаеш какво прави с децата си...ха х а!

трябва да седнете заедно и да обсъдите
казваш открито какво ти е на сърцето и какво мислиш и какво значи това за твойта кариера а следователно и за цялото семейство
нейната кариера - сега влиза в майчинсво и може спокойно да си гледа бебето и в чужбина.
знаеш ли колко жени има които го правят и не се оплакват
има даже форум за такива
[линк]

[линк]

родителите ви винаги могат да ви гостуват и да ви помагат за известно време.

в крайна сметка вие сте семейство и трябва да взимате решения които да добри за семейството а не за вас персонално, иначе ще се разпаднете.

никоя жена не обича мухлъо до себе си и може би тя се напъва защото твоят доход е бил по-нисък.
изяснете ги тея неща

в доверието, което си имате един на друг. И в това, дали ще градите нещо общо, или всеки ще върви по пътя си сам. Самото поставяне на въпроса ще е като лакмус за силата на вашата връзка. Мисля си, че ако гледате в една посока, то проблеми няма да имате - всичко се преодолява в името на нещо по-добро за човека, когото обичаме. Ти още не си говорил с нея и не знаеш какво ще ти каже тя. Винаги има изход от всяка ситуация, стига да сте живи и здрави. Ще го намерите и вие - компромиси се искат и от двете страни.
Успех!

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Ако ме открехнеш как стои въпроса с това пусто доверие ще съм ти страшно благодарна....щото аз на себе си си нямам доверие дет' се вика))
А и общата баница нали знаеш е като оная "айдушката")) Та макар и си семеен)) Горчивия опит го е доказал!
Да ти кажа, ако трябв ада си изживея отново живота , никога няма да допусна грубата грешка с компромисите!
След всеки компромис остава едно гадно чувство....бррррр
Мале, мале...голям купон им врътка съдбата)) Но, така се остарява....ха х а!

то или го можеш, или не...
Аз понеже си имам доверие, имам и на другите до доказване на противното, или до обичайната порция шамари Ама съм си все такава /може и глупава да ме наречеш и няма да сбъркаш, знам си го /.
А за компромисите - правя само на тези, които обичам и затова не ги наричам така - не ги забелязвам просто, защото ми идва отвътре и забравям веднага какво съм направила.
За останалите - тц, не го мога докрай - в смисъл помня го, а това не си е работа...
Иначе се радвам да те видя пак тук - напоследък си мислех къде ли си изчезнала...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

....зареждах батериите))...нали знаеш, отдаваш се на едно, после на друго...сменяш станциите и програмите, после пак се връткаш към онуй дет не гасне...и така! Цял живот врътня и ремонти, като твоите)))
Е и нашият питащ сега го е врътнало колелцето))...тъкмо се поуспокоил, жена, дете, дом...и изненадка)))
Аз обаче се обзалагам, че ако жена му не рачи да иде момчето ще артиса тук)))

Е, аз тая година минах само с една спукана тръба и повсеместен теч из къщи
Аз мисля, че ако не иде, се обрича на вечно, но тъпо послушание. и чехъл отгоре... И никакво развитие, а то не е само за него самия, но и за онова човече, дето е на път...
Абе, съдби човешки. Дано жена му да е нормална.

Не можем да се засечем с теб по клубните срещи...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

...шъ, шъ...шъ са видим)))
Еййй, каква луна се е облещила...сега и цъквам копчето и 'лако ноч"! И честито ти захлаждане))
Беше ми драго да си побъбрим!