Безупречност...

"Казвал съм ти веднъж, чe свободата, с която разполага воинът, е или да дейсва безупречно, или да бъде мухльо. Безупречността-това е единствения акт на свобода и единствена мярка за воински дух."
Какво е да си безупречен?

ами да си безупречен е като пишеш мнение да не си редактиран

...и дори и да си допуснал някви тъпи грешки да можеш да понесеш товара им

Безупречност хмм - ето: Когато един човек стане воин, той губи влиянието на света(социума) - спира света, опира се изцяло на вътрешния си глас, а не на обусловената си от социума същност. Подчинява се изцяло на заповедите на Орела, неговите дела стават "заповед на Орела", тогава той няма начин да не е безупречен, защото вече той не е той, а Орела.

За чоевците е нормално да грешат, тъй като не се опират на интуицията си, на интуитивното познание. И за да помъдреят им трябва опит, житрйски опит. Всъщност има два пътя: пътя на пробите и грешките - бавен и постепенен прогрес; и пътят на интуицията - безупречността. Само че да се стигне до втория е въпрос на първия

обикновения човек може само да се стреми към безупречност

понякога я достига особено в работата и това става повод да се приеме насериозно

Отново се върнахме на стария ми въпрос, дон Хуан. Какво е безупречност?
— Да, пак се върнахме на стария ти въпрос, та значи и на стария ми отговор: „Безупречност означава да пра¬виш най-доброто, на което си способен, във всяко нещо, с което се заемеш. "
— Но според мен, дон Хуан, аз винаги правя възмож¬но най-доброто, а явно излиза, че не е така.
— Не е толкова сложно, колкото го изкарваш. Клю¬чът към всички тези въпроси за безупречността е чувст¬вото дали имаш време или не. Златното правило е, че ко¬гато се чувстваш и държиш като безсмъртно същество, което разполага с цялото време на света, ти не си безуп¬речен. В такива моменти трябва да се обърнеш, да се ог¬ледаш и тогава ще осъзнаеш каква идиотщина е чувст¬вото ти, че имаш време. Никой не е дълговечен на тази земя!

Има такава опасност, да. И ако залитне човек става "безсмъртен".
Но и човек не винаги означава воин, следователно, ако човек може и да сгреши -има грешка има и прошка, докато воинът няма как да среши, той изпълнява заповедта на орела! Да се каже, че воинът греши е все едно да се приеме че нещо орльо е сгафил

да си безупречен, на един етап, може би означава да действаш с минимален разход на енергия. Физиическа енергия - ясно. Психическа енергия сигурно означава да поемаш отговорност за действията и последствията от тях, без излишни емоции, лашкане и съмнения.

".....Воинът е безупречен ловец, който гони силата; той не е пиян, нито луд и няма време, нито настроение да мами и да се самозалъгва, да прави погрешни ходове...."

"....Искаш ли да знаеш какво ти направих първия ден, когато се срещнахме? Аз те видях и видях как мислиш, че ме лъжеш. Но ти не ме лъжеше, в никакъв случай....
.....Когато един човек реши да прави нещо, трябва да отиде до края — каза той, — но трябва да поеме отговорността за своите постъпки. Независимо какво прави, той трябва да знае най-напред защо го прави и после трябва да продължи да постъпва така, без да се съмнява, нито да съжалява за тях..."

Безупречността най-вероятно е още много неща, но на първо време това върши много работа. Човек да престане да надлъгва сам себе си. Действията и намеренията му стават по-чисти и тогава може би е в състояние да чуе "заповедите на Орела", вътрешния си гласр, да се довери на усещането си и т.н

Безупречността е състояние. Всякакви рецепти са безсмислени. Щом видиш състоянието, осъзнаеш го и го запомниш ще можеш да се връщаш към него и да го ползваш.

Когато ползваш Смърта, като съветник ли постигаш това състояние?

Истина било че отговора е скрит във въпроса

Безупречността-това е единствения акт на свобода и единствена мярка за воински дух

Че кой друг, ако не ние!

А как се достига енергийното тяло?
Коя е едничката причина, заради която би търсил живот и съзнание отвъд смъртта?
Дали когато всяко твое действие произтича и е пропито с това чувство - чувството, което те събира с енергийното тяло, води те до Бог в теб и осмисля целта ти, дали пък не си безупречен тогава?
Ха познай!

bezupre4nosta te vodi kam ostroto osaznavane na fakta 4e si sashtestvo koeto shte umre a ne saznanieto za smartta vodi do bezupre4nost. smartta kato savetnica na fona na praktikuvanata bezupre4nost dava neobhodimata sila na postapkite ni.toest ako ne si bezupre4en tova osaznavane moje da te prevarne v terorist,geroi ili kvo li ne....useshtam 4e nqmame konsensus ama taka go vidqh

Аз не виждам противоречие, просто имам предвид нещо друго, но
изказването ми е непълно и оставя възможности за различно интерпретиране, затова, вероятно оставаш с усещане за разминаване...

въх..

много добре изказано.

путник, малко късно си се родил май - да беше се родил по-рано, щеше да се издигнеш от съчиняване на комунистически лозунги

Прав е пътник, като казва, че отговора е скрит в самия въпрос.
Смятам, че състоянието безупречност е имено състояние 'без-упреци'. Нито навътре, нито навън. Това наистина зарежда, най-малко защото те изкарва от преразхода на енергия, която обикновено канализираме в мрънкане и оплакване. Малко по малко ни отлепя от Махалото и лека-полека се разкрива възможност да действаме без очакване. Да навлизаме по един не-принуден и не-пред-убеден начин в конструкциите пред които сме изправени и така да интегрираме с лекота намерението си там.
Смъртта, като съветник просто замества съветника на самосъжалението. Това е и средство, чрез което помним, че всичко е просто Еманация на Абстракта - иде от Там и пак Там ще иде...

Това за очакванията и намерението е верно.