Ангела

Ангела е голем дявол


Дееби белята

[линк]

Що?

Всеки ангел си е малко гявол и всеки гявол притежава нещо ангелско(ако ще и само името)

На мен ми е необходим сбит и тъп отговор, за да го разбера
Ще изчакам и попа да се включи и ако отново не вдяна, ще се оттегля засрамена

Дей пърпа моме , оти и теб ща плющя.......обаче ангела е с предимство...ако ме разбираш


П.П.....Къде ми е биратааааааааааа

[линк]

Ти па де са вреш връз дедувия ма....хм....

[линк]

Ще си дочакам кротко реда тогава и дано не са гътна в тез жеги ей-тъй с единия мерак само

П.П. Васко Кръпката я изпи

Голяма чест ми оказваш, отче Ставри, голямо благоволение - цяла тема на моето име, вече почвам да се чувствам важна... Само дето ме затрудняваш да си върна жеста...

Попе да не те разпопя набързо...

Ти на твойта преклонна въздраст мое ли с таквиз работи да се занимаваш

ПРЕДЛАГАМ ТАЗИ ТЕМА ДА БЪДЕ ТРИВНАТА!!!

а, ламърите позволили си да флуудят да им се направи забележка!

Аз напротив неам

Мислех си ,4е темата е поставена с друга цел,но уви... взе да придобива груб селски характер

Повториш ли го още веднъж и ще ти изтрия малкото мозък......обещание

[линк]

Ти като миткаш по клубовете за попържни поне да ми беше дръпнал една цветуща майна за да си оригинален.

Глей,кви заплахи,кво нещо...как да не си мисля,4е си измисляш теми само за да си го изкараш на някой.

Такива като тебе,като им доску4ае си търсят повод да пребият я жена си,я някой дето ги е погледнал накриво...Уви,нищо ново под слънцето.

Селяните в Скребатно със страх и тревога посрещнали турските набези в Родопа планина. До тогава те си живеели спокойно и си мислели, че са скрити от вековните дъбови и борови гори и помохамеданчването ще ги отмине. Но, не! Чувало се, че на изток от Родопа това вече е станало. Оттам давтасал поп Ставри, който разказал, че там с голяма жестокост българите са приели потурчването.

Мехмед паша, с много еничери дошъл в Чепино, събрал всички попове и кметове, оковал ги във вериги и заповядал всички да бъдат изклани. Хасан ходжа помолил пашата да ги опрости, ако се потурчат. Пашата оставил четери хаджи да ги оптурчват и които сложат феса да им даде жито и просо. Най-първо се потурчил бат Велю, след него поп Костадин, поп Георги и поп Димитър от Костандово. Които не се потурчили били изклани. Други избягали в гората и къщите им били изгорени. Поп Ставри казал на селяните, че и нас това не ще ни отмине. След месец Али паша дошъл. Обградили селото, извели на мегдана поп Ставри от храма, кмета Богдан Велков и всички други първенци, мало и големо, мъже и жени. Мехмед ходжа и Мустафа разтворили чували с фесове, шамии и фереджета.

Половината селяни успели да изведат в гората семействата си с всички животни, и неща за живот. Другата половина не вярвали, че това ще стане и останали. Поп Ставрии пръв сложил феса, а кмета отказал и веднаг абил посечен. И така два, три дена половината село било помохамеданчено.

Илия, син на Милко и снаха Фиданка били народили пет деца: две момичета по-големи, на 14 и на 16 години, а момчетата на осем и девет години. Али паша избрал – момчетата за еничери, а момичетата за харема му. С плач и писък ги отвели. Майката Фиданка разкъсала фереджето, нахвърлила се да отнеме децата си, но била жестоко заклана. Бащата Илия станал Осман, сложил феса с молба да му върнат децата. Това не станало. Пашата му отговорил, че те ще живеят по-добре при него, няма да гладуват. Осман се заканил пред пашата, че ще отмъсти за тях. Затворили го в кауша и там седял цели две недели. Намерили се хара, които му помогнали да избяга. Той избягал и избрал жесток начин да не живее. През нощта тръгнал по пътя за Лебоево, спрял се и без да се чуди, хвърлил се от високия бряг в тъмната дълбока пропаст.

Мехмед ходжа за кашмир накарал помохамеданчените българи насила да разрушат черквата в Селища. Там бил и поп Ставрии, който с плач гледал разрушението. След време в средата на селото издигнали шарена джамия с високо викало, а разрушената черква останала християнско светилище.

След година-две, хората в Дъбраш малко се поуспокоили. Селяните от Скребатно, едни плахо се завърнали и на мястото на изгорелите си къщи набързо построили нови от камъни, кирпич и дърво.

Върнали се християни в Скребатно продължили да се молят с шутата черква, така била наречена, защото били останали само част от стените. Така векове наред на втория ден на Великден, всека година всички християни напред със свещеника, с икони и хоругви отиваха на Шутата черква, където се отслужваше тържествен Великденски молебен, а някогашните помохамеданчени българе поглеждаха отстрани с тъга и жалост.

А дълбокият стръмен браг, останал с името Османов бряг, напомня на скребатяни за ония далечни стари времена.