PROBLEM

Скъпи съфорумци,
предполагам, че на повечето от вас се е случвало когато сте емоционално натоварени да не гледате какво слагате в устата. Аз съм в такъв период, че ми се струпват на главата много емоции - както положителни така и не съвсем... И както напоследък се поограничавах и свалих около 5 кг сега съм на път да си ги кача. Просто когато ми е нервно, а и когато съм в другата крайност - много щастлива и доволна не знам какво правя като седна на масата... Падат ми всякакви задръжки. Дайте съвет, моля....

Слагай по-тесен панталон. Не се бъзикам.

Това с панталона е абсолютно вярно. И друго - оглеждай се в огледалото дали ти харесва това, което виждаш. Вярно, че понякога яденето и лакомията надделяват, но ние сме по-силни от тях.
На повечето хора емоциите - приятни или неприятни - им се отразяват точно по този начин. А при мен е обратното - не ми се яде изобщо, ако имам някакви проблеми.
Успех ти пожелаваме и доскоро!

Гледам се в огледалото и това което виждам никак не ми харесва... Но уви, като седна на масата забравям гледката от огледалото - 170см. - 84кг.

em az sym 172 i 57 kg i oshte po ne mi haresva tova, koet vijdam. kilogramite nqmat obshto sys sebeharesvaneto. kolkoto po malko imash da svalqsh tolkova poveche se draznish ot drebni neshta

Аз съм почти колкото теб - 167 см и 81 кг, и мисля, че положението не е чак толкова страшно и можем да се справим. Колко ти е обиколката на талията между впрочем? Аз съм забелязала, че когато приемам съвсем минимални количества храна, коремът ми е по-прибран и фигурата ми изглежда по-слаба. Това се усеща и по дрехите всъщност.
А за почти постоянното ти чувство на нужда от храна, независимо от психическото ти състояние, мога да ти препоръчам да прочетеш /или препрочетеш/ "Дневникът на Бриджит Джоунс" на Хелън Филдинг. Главната героиня води непрекъсната борба с килограмите си, които варират между 55 и 59 /!!!/, и се чувства адски дебела /?!?!/. Та идеята ми е и ти като нея всеки ден да си записваш стриктно какво си изяла. Може би това ще те накара да спреш, преди да си хапнеш сладко, сладко поредното залче тортичка, или нещо не по-малко вкусно.
Приятно четене и успех!

Чела съм "Дневникът на Бриджит Джоунс". И дневник с храненията също съм си водила много подробен. Но винаги когато емоционално съм натоварена ям повече... И не, че имам страхотен апетит колкото това, че слагайки нещо в устата си, ме успокоява временно. А сладкото и тестеното съм ограничила до минимум, само сладолед си позволявам, но много рядко.

така, така- я да видим, казваш имаш проблем, ама кой няма?Знаеш ли, не знаеш, ама да знаеш- всички имат проблеми и някак от сърце и от поти ще ти кажа, че по-добре проблемите да са с храна и пари, отколкото със здраве.Тук разбира се, може да се вметне, че проблемите с храна водят и до проблеми със здравето, но това е друга тема.Не зная какво да ти кажа, може би това, че няма борба без жертви.Няма как да постигнеш заветна цел, без да платиш цена.В случая няма как да свалиш килограми без да се лишиш от нещо.А лишенията са коварно нещо и в определени моменти избуяват в неконтролируеми пристъпи на чревоугодничество, сълзливост и разкаяния.Нали си знаеш, крачка встрани не е като крачка назад- така го приеми и не унивай, ще дойде момент, в който ще се справиш повече, отколкото вчера и по-вчера, а утре ще е още по-добре.После пак ще има срив и после пак така....това с постоянните хора е нещо непознато за мен- да си методичен и неотклоним човек, аз да не съм Горки- ев персонаж, съм жена и съм приятно непостоянна в желанията и намеренията си, но съм умна.Това е важно, да си умна- бидейки умна, можеш само да забавиш нещата, да ги поотложиш, но не и да ги забравиш.Затова мила ми, любима тортичка, нищо странно не се е случило, сега ще върнеш пет, а после ще свалиш десет килограма и понеже си умна, не забравяй, когато отново отхлабиш волята- нямад а качиш пак десет, а само два или три и после ще свалиш още десет- това е страхотна система и работи.
За мен- аз отивам при Емилова, едон е сигурно, като се върна ще разказвам- аз свалих килограмите и сега се опитвам да се справя с друг проблем, който не е сериозне здравословен, но е нещо, което в определени дни от месеца ми прави живота черен.Ако пък и сваля още някой друг килограм, ой...разкош:))Имам още 8 или 9 килограма до оптимално желаното тегло от мен, но и това ще стане.По-важното е че ще разкажа на момичетата тук дали наистина онзи режим там работи и ще почерпя информация от извора на килограмосвалянето:))
Стискам ти палци и още нещо...нека следващия път, когато те прочета пак- да си направила крачки, умолявам те!

наистина поне за сега проблемите ми не са свързани със здраве, слава богу, но аз така ги приемам присърце, че вече имам хронично главоболие...
Дано поне не стане по лошо...
Дано ти помогне Емилова, от сърце ти го пожелавам. Ти показа, че сама можеш да се справиш, но пък винаги човек има още какво да научи. Аз ще те чакам да се върнеш и разкажеш с твоя страхотен начин на изразяване как си изкарала и какво си научила... Дано имам до тогава с какво да се похваля или поне не да се оплаквам... До скоро

и аз до скоро имах пробелими с яденето. много обичах да си хапвам. особено сладки неща- шоколадови най-вече. обаче се стигнах . тръгнах на спорт. и мисля че това до някъде ми пречупи мисленето и спрях някакси от самосебе си да се тъпча. сега от време на време се изкушавам и си хапвам нещо забранено но пък на другият ден се ограничавам и се разтоварвам.
едно разбрах - проблемите с храненето са на психическа основа. ако не си помагнеш сама няма кой да го стори. опитай със спорт. а и сега има толкова много плодчета....
успех и искам да чуя хубави новини скоро.

Знам, че няма рецепта за правилно хранене при емоционални изблици и проблеми... Както знам и че всичко зависи единствено от мен. Тъпо е да се търси успокоение от нерешените проблеми в безразборно хранене... Засега щетите не са в големи размери - около килограм, килограм и половина съм наддала. И въпреки, че чудесно разбирам какво върша, продължавам да се самоунищожавам...

Здравей Обнадеждена,

Пожелавам ти успех при Емилова, голям успех, по-висок от очакванията ти. Аз често ходя и много ми допада начина и всичко, самата почивка и оставането насаме върши чудеса при мен. Надявам се да разкажеш после хубави неща.

А на Тортичка искам да кажа... Не се притеснявай миличка и не съжалявай за погълнатата понякога храна. Както и Обнадеждена ти е казала, най-важното е, че си умна и чудесна и дори да има малки стъпки встрани, връщай се пак на пътеката, следвай посоката и тези крачки встрани ще са уроци, а не връщане...
Сигурна съм, че накрая ще успееш, важното е да се захванеш, а ти си го сторила. Успех !

Тортичка аз ще ти кажа нещо , което няма да ти хареса .
Няма да ти говоря успокоително , как няма проблем , как ще се справиш , защото ти не се справяш .
Приличаш ми на мен преди две години ... вечно почваща диета , вечно стигаща до петия ден и вечно обвиняваща всичко и всички за неспособността ми да се контролирам .
Стегни се бе момиче , кажи си , че един живот живееш - дебела ли искаш да го изкараш заръфала някоя вафла ?
Искаш ли да гледаш другите хора , а ти да си някъде отстрани или искаш да си в живота !
Храната е просто храна , тя не може да запълни нищо , един шоколад не решава проблемите , само те кара да се чустваш след час още по - гадно .
Сега си мислиш колко съм ужасна , но не аз не съм ужасна , аз се опитвам да те разтърся както мен ме разтърси една жева преди време и ми махна извинителната усмивка от лицето и ме остави дълбоко замислена .
Има едно нещо , което помня от тогава и винаги си повтарям , когато виждам , че му отпускам края - Колко силно го искам и дали наистина го искам ( това да съм слаба ) .

Сами се съботираме , а после обвиняваме проблемите . Проблеми ще има винаги , но когато си добре физически и с тях се справяш по - лесно .

I`m not a bitch , i`m The Bitch !

Радвам се, че най сетне прочетох и твоето мнение. За мен беше важно, защото си от хората в клуба на чието мнение държа и за съжаление напоследък все по рядко чета. Сега и аз да те критикувам :)
Не е вярно, че няма да ми хареса това което си написала, напротив знам, че си абсолютно права и че, това което казаваш е самата истина.
Аз съм доста емоционален човек, нека това не ти прозвучи извинително, но влагам много чувства в това което правя и е нормално не винаги всичко да е ок. Истина е обаче, че не би трябвало проблемите ми да се отразяват на фигурата ми и да ме правят по безхарактерна и по непостоянна. Мнението ти ми е много ценно, не бих казала че ме разтърси, но ме накара сериозно да помисля защо стигнах до тук и какво да направя че, да не съм вечно хленчещата и търсеща съчувствие
Още веднъж ти благодаря за мнението ти и искрено се надявам то да не е последно.

Уви , чувствам , че нищо не постигнах с горния пост .
Ти пак си повтаряш , че си емоционална и т.н.
Всички сме емоционални , повечето затова и сме стигнали до там . От много емоции и от опита да запълним празното с ядене .
Тук няма място за емоции , това е математика - спазваш правилата после виждаш отговора , които си търсила .
Наистина се надявам да си намериш и ти този катализатор , който да ти повлияе и да започнеш пътя .
А често няма как да ми виждаш мненията , хората продължават напред , не може цял живот да пиша във диетите ... сега пак си пиша по форуми , но вече са на преден план други неща .

I`m not a bitch , i`m The Bitch !

сладурче пробвай тогава със спорт. ако може да е фитнес. аз така мисля че се оправих. да хапвах си в началото ама после как спортувах- най-вече кардио. и постепенно манията ми за сладко намаля. сега пак си хапвам но вече не е като преди. освен това съм спокойна че дори и да си хапна ще го изгоря с една тренировка. така че пробвай поне със спорт . успех!

Didi,
талията ми е 86см. Силните емоции като че ли малко поутихнаха, залавям се за работа над себе си!!! Успех и на теб!!!

О.к. Бъни ще увелича спорта, който до сега се изразява основно в ходене пеша на големи разстояния. За начало го намирам за добре - още се чувствам неудобно да вляза с тази фигура във фитнес залата. Ще дойде и този момент

С риск отново да бъдеш разтърсена, шегувам се! Не искам да те разтърсвам, нито теб, нито някого другиго.Толкова сме разтърсвани от различни ситуации, че в главата ни е айран, вкиснат при това.
Естествено, че не е моя работа да те питам къде толкова си продължила напред, но ще ти пошепна на ухото: Феникс, не гори мостовете след себе си:)
Всички продължават, едва ли някой се е постнал в еднаквостта на поблема си, сигурна съм.Но е някак кофти да се обръщаме и да казваме, че вече сме били тук и видите ли, мен вече ме интересуват други неща.Правилното вероятно е "мен вече ме интересуват И други неща".Лично аз не съм чела много твои мнения, но когато видя "м"-то след ника ти, веднага се сещам, че си модератор или греша?Съвсем не съм добра в клубните правила, но все си мисля, че м- то значи модератор, един вид, човек който се грижи за клуба.Много се радвам, че си намерила развитие и в други клубове, самата аз пиша в още няколко, но все по-рядко напоследък, признавам.Учудва ме агресията, която извира и не съм склонна да я приема, това по повод рядкото ми списване из клубовете.
Отплеснах се, нормално.Не зная дали си разтърсила тортичка така, както мен, когато прочетох мненията ти тук, но определено няма да се впусна в по- дълги размишления, исках само да ти кажа...хората тук се нуждаят най-много от успелите.
Късмет, Феникс :)

Ами, какво да кажа? Имам за споделяне, естествено:)Но се чудя дали да запазя тайната на д-р Емилова или да ви разкажа на всички с типичния си обнадежден размах?Мисля, че имаш нужда да слушаш за успехи, по-малко за неуспехи... най всъщност трябва да разбереш, че нищо не е единствено и окончателно.В един момент си усмихната и обнадеждена, а в следващия натъжена и загубила всякакъв смисъл.Нищо не е постоянно, а постоянните хора ме ужасяват, те вместо кости имат чогун и ме плашат, което не значи, че тайно не им завиждам на постоянството... май.
Както и да е, какво исках да кажа, аха, да- като те разтърси Феникс, поне малко от сметаната и бадемоватат и глазура не се ли разлетя..шегувам се:))Ама...аха, да- сетих се.За фитнес-фигурата, ако искаш да знаеш, щом минеш 90 кг. надолу, натъртвам- не нагоре, залата е место, където ще срещнеш още такива девойки и девои, уверявам те!И аз така си се притеснявах и после видях, че само съм изгубила време в излишни притеснения, докато другите тренират и се чувстват чудесно в тези си занимания.А можеш да започнеш и с йога, там в началото си бяхме отбор толумбички, сега аз съм вече с тенденция трайна към мини толумб!))
И така, затова брадички горе и напред, може и встрани, аз съм много привърженик на временните отстъпления в страни...хм, встрани като вкъщи или в страни? В страни, май.
Опитах се да те накарам да се усмихнеш и да знаеш, че не е нужно фалшиво да постнеш новината "аз вече съм слаба, волева и динамична"!Но докато дойде момент да напишеш, че си хвърлила първите 10 килограма, аз съм плътно обнадеждена за теб и вярвам, че никога, ама никога човек не бива да гори мостовете след себе си!Не за да се връща назад, а за да подаде ръка на останалите, които са търсели своя брод и не са го открили