ус->ий

интересно, но в клуб лингвистика отговорите не бяха много, нито пък убедителни. как е станало така, че казваме ий вместо ус при имената на римляните?




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Това и на мен ми е интересно. Понеже тук си ги уча с латинските окончания.
И защо Неро при нас е Нерон и тям подобни. Надявам се, че има логично обяснение

Чудно е, че не са убедителни!
Това ни е наследство от руския език. Там има в именителен падеж имена от мъжки род завършващи на "ий", което е еквивалентно на имена от мъжки род в латински, завършващи на "ус". Естесетвено в косвените падежи окончанията се променят, но ние, нямайки вече падежи, запазваме установената под руско влияние форма.
Различен обаче е случая с Неро(н). Ние произнасяме думата до и заедно с корена на името, а той личи не в именителен, а в косвените падежи. В именителен е Неро, а в косвените Нерон (и тн.). Така е и с имената от гръцки произход като Плато(н).

Independiente

Грешка. В косвените не е Нерон, ами Неронис, Нерони, Неронем, Нероне, Неронес, Неронум, Неронибус, Неронес, Неронибус. Това са падежите, които не се взимат впредвид, ами самото Неро + н, което е нещо като свързваща съгласна в 3-то склонение.
В гръцкия също е така, ама малко по-гадно. Пак си е Πλατο, ονισ, ο, само че има и извратени случаи, където косвените падежи нямат нищо общо с номинатива. Зевс примерно на гръцки в косвените падежи е Ди+окончание(Диос етц етц ад наузеум).
На кратко, окончанието просто се игнорира в българския и понеже не може да остане "Тибери", гласната се удължава( и в някои случай така се прецаква истинското ударение и в българския се приема вулгаризираната версия).

От:дъщерята на майка си.

Като станеш филолог тогава ми се обади пак. Или си поправи мнението.

Independiente

Да. В родителния, а и в другите падежи се появява n-то, например flamines Neronis /жреци на Нерон/, Laudes Neronis /Похвали за Нерон/.
Разбира се и в другите думи, завършващи на 'о' имаме аналогична ситуация, напр. pulvis carbonis /въглищен прах/ и т. н.

Facta, non verba!