Урдини езера

Здравейте туристи

Планирам преход с палатки в Рила и мисля едната ми нощувка да е между Рилски езера и Мальовица.

Струва ми се най-удобно да е на някое от Урдините езера, изглеждат близо до билото. Проблема е, че не съм слизал до тях и не знам дали има пътека от билото по която да се слезе нормално до някое от езерата (Рибното, Триъгълника)..

Ако някой е минавал от там ще съм му много благодарен да сподели опита си

Поздрави,
Ицо

В урдиния циркус може да се слезе без проблеми от няколко места:

1 От Зелени рид в южна посока – безпроблемно.

2. От югоизточното билно подножие на вр. Вазов – е, малко интуиция и добра видимост, може да имаше и каменни пирамидки. Но, от това място езерата са най-близо. Някъде, близо до билото имаше заравненост с изворче и там съм спал и аз. Препоръчвам ти го. На езерата нямаш чиста вода за пиене.

3. От мраморецкия рид преди Мальовица, също лесно, но е далече от езерата. Там има потоци.

4. Също и по рида северно от Додов връх.

Благодаря за съвета 5rov, мисля да се спра на втория вариант

Пътя за слизане югоизточно от Вазов, е горе долу...

Има пътека покрай връх Харамията. Тръгва се от х. "7-езера" и се катери мъничко през бивака на Дъновистите. Когато връх Харамията остане вдясно-назад пътеката се спуска надолу в едно малко дере и следва леко качване по едно от ребрата...

Най-добре е да питаш местните овчари. Те често се мотаят в този район. По-проблемно може да се окаже измъкването от Урдини езера, но щом си се меракандисал да ходиш там ще се оправиш.

Бих те посъветвал да опънеш палатката на билото, малко преди Додов връх (погледнато откъм х. "7 езера"). Аз лично там съм бивакувал и спомените са ми чудесни въпреки снега който ме валя през август.

Късмет и приятно изкарване!

Най-разумно е да се спи на изворчето преди изкачването за Додов връх. Покрай езерата може да има проблеми с овчарите и кучетата. Има две пастирски колиби покрай езерата и там нощуват хора и животни. Успех!

A какво пречи да се спи и на хижа Иван Вазов, или поне някъде около нея, оттам и гледката е по-красива :)

Прав си, че при изворчето е идеално място за спане. Няма да коментирам прекрасната гледка. Нямам представа дали сега има вода на това изворче. Аз лично там съм опъвал палатка. Тогава си спомням, че покрай палатката притича един елен, но това беше преди много години. Навярно този елен вече си е отишъл.

Овчарските кучета наистина могат да се окажат проблем, ако човек няма подходящ подход към тях. Най-добре е да се намери начин за личен контакт с овчарите (подчертано дружелюбен). Така кучетата разбират, че не си опасен и най-много да те оближат приятелски.


Преди половин година в Родопите (над Сатовча) се кефих на гледката. В далечината на около километър ниско под мене имаше стадо и... естествено имаше и овчарски кучета. Аз бех на няколко метра от колата и си правих снимчиците без да се притеснявам от нищо. По едно време 5 каракачанки се отделиха от стадото и без да издават никакъв звук се звтекоха към нас. Наблюдавах ги как препускаха през ливадата, докато не прецених, че вече става обезпокоително опасно. Зарязахме триножници и всякаква друга техника и докато успеем да се напъхаме в колата вече бяхме обградени от тях. Така те ни държаха блокирани в продължение на половин час без да можем да си подадем носа навънка. Пробвах да ги уплаша със светкавицата и клаксона, но те изглежда не разбираха от тези неща или пък много добре знаеха, е те не са опасни с нищо. Както бяха пристигнали без никаква видима причина, така си тръгнаха изведнъж. Изглежда овчаря ги беше насъскал и сетне извикал по някакъв си негов начин. Те можеха ако искаха да ни излапат без проблеми докато се опитвахме да се скриеме в колата, но не го направиха. Само ни бяха обградили и ни гледаха с гладни очички.

При друг подобен случай, когато разговарях с овчаря (пак в Родопите) неговата каракачанка се хвърли върху жена ми и.... не я изяде, а я облиза цялата. Едвам се отървахме от това на пръв поглед страшно куче. То не бяха радости, не беше чудо...! Само дето не тръгна с нас това куче.

Да се отчета ..

Минах приблизително от тук :



Слиза се лесно, въпреки че няма пътека. Потоците бяха попресъхнали, но на едно две места имаше съвсем малки изворчета. Намерих много хубаво място за палатка, а после на билото се излиза за 3-4 минути, като на практика се подсича малката височинка след вазов връх. Много хубаво място, страхотна гледка.. Мерси за инфото

Утре съм в този район, но посоката ми е от Урдина река през езерата към вр. Зелени камък. Дали някъде югоизточно от върха става за палатка? Какви бяха температурите миналия уикенд там?

"На езерата нямаш чиста вода за пиене. "

?!?

Да не е била мъжка каракачанката?

Здравейте,
искам да помоля някой да ми опише маршрута от Мальовишките езера до Урдини езера
Поздрави на всички

Хм...
От последното Мальовишко езеро се тръгва към раздела между вр.Мальовица и вр.Ушите. Оттам се хваща Заешката пътека, която го пресича и се спуска стръмно надолу. Макар и пообрасла, още я има, не е трудно да се следва. След стръмното спускане до дъното следва пак стръмно изкачване към реброто, спускащо се от един от Мраморците (Мермерите). Пътеката излиза на самия му край. Препоръчително е да се качи човек дотам, особено ако района му е непознат; оттам горе-долу се вижда по-голямата част от Урдиния циркус, виждат се и пътеки, една от които с малко въображение излиза на Додов връх.
Внимание:
1.Вляво е Мальовишкото било, което е добър ориентир. Препоръчително е продвижването да става успоредно на него, независимо че има безброй изкачвания и слизания, отколкото да се заобикаля, защото там е такъв лабиринт, че направо не е за разправяне.
2.Разстоянията са по-големи отколкото изглеждат.
3.Има ли мъгла - никакво ходене там, или с личната карта в джоба - ако ви намерят, да се знае чии е красивия труп с отчаяната физиономия Шегичка.

Пътеката, за която споменаваш, дали е маркирана с каменни пирамиди както е от втората тераса до Мальовишките езера?...И да попитам в часово изражение колко е разстоянието до Урдините езера?

Здравей,

Наистина пътеката започва от седловината между върховете Мальовица и Ушите, като е доста добре очертана и се спуска към долината на Мала Урдина река. Оттам имаш два варианта - спускане надолу по реката, до достигане на водослива, и оттам нагоре по Урдина река, или стръмно изкачване по пътеката, водеща до реброто, за което ти пише Искрица Живот - този вариант е по-оптимален.

Маршрутът е добре да се прави само при прогноза за хубаво време!

Поздрав,
Турист

Водач за българските планини

Чак каменни пирамидки не са - по 2-3 камъка накуп през 3-4 метра и то тук-там. Излезе ли се на реброто - оттам нататък забрави, няма и едно камъче, указващо посоката.
"Урдини езера" е обширно понятие. Разстоянията са според зависи:
1.С каква скорост ходиш.
2.Колко се луташ по т.нар. пътеки.

Нищо не мога да кажа.

Благодаря ви "колеги"... надявам се да не се лутам много...пожелайте ми късмет

А, това "колеги" го изкарай от кавичките....:)))))
Аз съвсем сериозно писах, без капка чувство за превъзходство или др. някоя подобна глупост. Просто нещата стоят така. Сам ще разбереш.

Късмет.:))))