Емоции

Добро утро!
Тази сутрин отокът е намалял, значи почва да минава. Вчера взех мерки, както ме посъветва 007007 - оцет, чесън, студени компреси и болката намаля. Ако пак се надуде мястото и се възпали, ще отида на лекар.
Интересна работа. Преди, като се спиртосвах, комарите и др.насекоми не ме "нападаха", бягаха от мен, а сега ги привличам. Мисля си, че алкохолът в кръвта ми ги е гонил, а дори и да ме жилне някаква гадинка, отровата не ми действаше, защото самата аз съм била по-отровна.

Добро утро!
Остави ги осите и гадините разни. Само се пази от тях. Ще ти мине както се казва като на кученце! Сега ти пожелавам по време на пребиваването в странство, да те ухапе "оса" с два крака. Няма да те боли. Късмет!
Нищо не каза за меда?
Народа яко се изпокри. По всяка вероятност лятната умора си каза думата или всички се канят като тебе да пътуват за някъде, или пътуват, са на море. Нека. Да им пожелаем приятно прекарване където и да са.
Приятен ден! Приятна почивка!

Еми, чакай да ти разкажа нещо по повод на предстоящото ти обучение в чужбина.

Вече бях пътувал доста из Европа, когато преди почти 15 години ми се отвори път към Канада. Половин година чаках с нетърпение заминаването. Не знам защо ми се струваше, че да отида зад Океана е все едно да отида на друга планета.

По онова време болестта ми беше в затишие. Чувствах се добре, всяка сутрин правех кросове, нещата ми вървяха успешно. Е, от време на време обръщах по някоя бира, но не влизах в запой.
Когато започнах да си събирам багажа, вместо да взема да сложа маратонките в куфара, че да спортувам и там, без да се замислям сложих една бутилка водка вътре.

Пристигнах в Торонто вечерта, настаних се, но не можах да заспя поради часовата разлика.
Седях на прозореца, гледах навън, отсреща светеше ярко осветения триъгълник на някакво бейзболно игрище. И си казвах: Ето я най-после Канада.
После, сигурно за да подсиля еуфоричното чувство, извадих букилката и си сипах водка. Не се напих, просто ми стана още по-гот. Разсъмна се, под прозореца притича мъж на средна възраст за сутрешния си джогинг.

През деня дойде познат българин, живеещ там, да ми покаже кое къде е в центъра на града. Аз му казах, че колекционирам кутии от бира, та да ме заведе в магазин за бира (там алкохолът не се продава на всяка крачка, а само на определени места).
И започнах аз да дегустирам от различните шарени кутии, но много бързо ги изучих и прехвърлих дегустацията си върху бутилките Смирноф

Нататък настана един екшън, от който може да се заснеме филм за алкохолици - сигурен съм, че ще изпочупи боксофисите.
Последните 2 дни от екшъна аз обаче изобщо не ги помня, дойдох на себе си в една болница, със забучена система и с цицина на главата.

Междувременно самолетът, с който трябваше да се прибера, кацнал в София, но за изненада на посрещачите аз не съм слязъл от него.
Защото се бях изгубил някъде из Канада.
Близките ми в София и познатите ми в Торонто били на нокти, защото никой не знаел къде съм. Обявили ми за издирване в полицията, намесил се коснулът.

Но понеже пияният Господ го пази, най-накрая, след хиляди перипетии, ме доставиха пиян-залян в София. (След като ме намериха там, аз продължих да пия, защото бях влязъл в запой и не можех да спра.)

Цялото това мегашоу на два континента можеше и да не се състои, ако вместо бутилката водка бях сложил в куфара маратонките. И ако първата сутрин вместо да седя на прозореца, бях излязъл на джогинг с онзи чичко, който мина под прозореца.

Здравей, Еми! Значи, в чужбина на командировка се стягаш да ходиш. Браво!!!
Ако е шанс и си на път към земята на кенгурутата, непременно да ми се обадиш. ОК!
Иначе, няма за к'во да се претесняваш - "споко сестро". След като успя да се справиш с алкохолиния проблем в "БГ", тогаз съм сигурен че с помоща на Висшата си сила, ще може да се справиш с всеки един предстоящ проблем!

Бон шанс!

Здравей Nekoi!
Благодаря ти! Много и искрено се смях на твоето канадско приключение. Най-много за тази история май Еми трябва да ти е благодарна, защото като й я разказваш, я предпазваш да не я повтори! Май няма такава опасност, но добре, че ни я припомни!
Отреждам ти първото място за най-ценен - било то директен или не, "съвет" на Еми.
Приятна вечер!

Здравей Еми,поздравления и от мен за успехите ти в службата.
На мен ми се наложи около шестия ми трезв месец да мина няколко препятствия.Едното беше служебни срещи със сърби и да отида на едно изложение в Украйна.И двете нации обичат да поливат обилно срещите с алкохол.Честно казано , напълно е възможно човек да се изкуши да се чукне , особенно след непрекъснатите подканяния и тостове но в крайна сметка се споразомяхме аз да участвам и да давам тостове с безалкохолно.А и проблема с цигарите също е решим, като се има предвит че пуша по 3 кутии на ден така и там а и по пътя не пуших по 3-4 часа, и нищо не ми стана от това, че даже и се чувствах отлично. Замислих се на поста на Некой, как съм изкарвал преди такива пътувания и как щеше да мине и това ако не бях спрял алкохола.Не съм се губил но винаги ми е било чудно как съм се прибирал.
Та ти си с повече опит от мен , така че щом аз не се провалих няма нищо страшно.

Мила Еми,
Поздравления за успеха в работата и за въможността за издигане!
Искрено ти се радвам, дори и да не те познавам все още.
Аз сам относително нов във Форума, но силно загрижен за моята трезвеност.

Прочетох многобройните съвети и съм напално съгласен с тях, с малко изключение - може би сега не е най-подходящиат момент за спиране на цигарите (многократно релапс-вах в последствие на безуспешни опити). Разбира се това си е мое мнение, надиавам се да помогне. Колкото до мита че "там" не се пушило по улиците - не е вярно! (Мисля че говориш за Щатите)

Препоръка - потарси срещи (сбирки) "там" още сега, ама ВЕДНАГА!

И не забравяй - един от любимите ми слогани - ако се въртиш около фризьорския салон достатачно дълго - ще си ПОРЪЧАШ ПРИЧЕСКА.

С любов - С от Бостън

bravo mila ! ste se spravish!

Теди, моля те, пиши на кирилица.