Живота......

Животът е сложно нещо и колкото повече се замисляме над него толкова по-сложен става. Обаче понякога дори и да не искаме да мислим мислите ни нападат и няма как да ги отблъснем.
Искам да споделя нещо и се радвам че има с кого. Тук в нета анонимността и нещо много хубаво защото пред друг каквото и да споделя ще го чуя след това в друг вид.
От известно време се чувствам нещастна. Живота ми е много объркан в момента. Но на кой ли не е. Но всеки си мисли, че неговият е най-сложен. Човекът с когото живях (ако може да се каже, че съм живяла) ни изостави – мен и дъщеря ми. Имали сме много моменти заедно и добри и лоши. Не искам да сравнявам кои са били повече. Винаги е пренебрегвал нас заради приятелите си и нощните запивки. Не се бил находил. Това е оправданието му. А междувременно аз гледах детето, ходих на работа, учех, помагах на родителите му, с които живеехме. И понеже винаги прощавах сега съм най-лошата. Сега съм объркана. Той живее някъде с някой но никой не знае къде. Появява се за 1-2 часа на седмица за да види детето, ако може да измъкне пари от мен и пак изчезва. Телефонът или му е изключен или не го вдига. Не може да се разчита на него. Много хора казват че той е глупак, за да изгуби жена като мен. А всъщност на него не му пука от нищо. Ама наистина от нищо. Той никога не е имал семейство, не е отгледан с обич. Той нищо не е видял хубаво за да го даде на неговото семейство. Опитвала съм се да му го покажа, малки изненади, романтични нещица. Винаги съм била зад него за всичко а сега съм като ненужна вещ. Сама и пребрегната. Може и аз да съм правила грешки но никога не съм пренебрегвала интересите на семейството ми. Никога и няма и да го направя. И като си помисля само- това беше първото ми гадже. От 16 години го познавам- това е половината ми живот. А още го обичам и да ме пита човек защо ли. Искам да сложа край но не мога, все се надявах че нещата ще се оправят, а те вместо това се влошават. Човек живее когато обича. Знам че няма да срещна друг човек. Аз съм се затворила в себе си . всички казват че не познават по-силен духом човек от мен. Но вътрешно съм слаба и самотна. На никого нямам доверие. След толкова много лъжи вече не вярвам на никой. Дори и да се появи някой който иска да бъде с мен- толкова бързо мога да го разкарам, както никой друг. Имам стена около себе си. Никого не допускам. А толкова много искам някой да обичам, и той мен. Детето ми ме разбира, не е малка, осъзнава нещата. Не иска да ме гледа нещастна и самотна. Но няма друга алтернатива. Не мога да я лиша от времето и което трябва да бъда с нея, за да бъда с друг човек. Приятелката ми се разведе и сега живее с друг, тя с нейното и той с неговото дете, повече от семейство са. Но аз знам че на мен няма да ми се случи. Все едно че изкупвам греха на някой друг. Така се чувствам. Живея с детето ми. Сами се справяме за момента. Имам работа, която харесвам. Здрави сме. Знам че това са хубави неща но не мога да им се порадвам. Сърцето ми е празно. Изпадам в кризи все по –често. Все си мисля за мъжа ми, този ,който не ни иска, защото сме му бреме. Макар че винаги е живял на гърба ми. И сега не знам какво да правя с живота си. Нямам път накъдето да тръгна. Като в кръгово кръстовище съм. Няма изход. А всъщност съм млада, красива, успяла в работата си. Всички ме сочат за пример, а всъщност- аз искам да имам пример за себе си. Нещо което да ми даде сили да продължа и да намеря пътя си. Знам че има много хора като мен. Но те явно са непукисти и лесно излизат от такива ситуации. Искам и аз да излезна от дупката в която се намирам. Вече почти година а аз не мога да се съвзема. Боли ме много, но нищо не можеш да направиш когато си пред свършен факт. Много дълъг постинг стана. Дано не съм отегчила читателите му. Исках само да споделя, колко ми тежи.

Престани......моля те
недей да мислиш за този глупак (защото е такъв наистина)
не мога да разбера тази упорита несподелена обич, при това любов към човек, който изобщо не заслужава това..........
Просто една сутрин излезни от вкъщи, поеми въздух и кажи "нов живот"
погледни се в огледалото....ще видиш една хубава жена, която заслужава да я обичат........
пожелавам ти успех.......освободи се от него......той не заслужава

Здравей непозната.Четох много внимателно написаното от теб.Молбата ми е да направиш същото,защото знам че ще намериш отговор в написаното от мен.
Предполагам че сме на една възраст,разликата е че бившата ми вече жена си вдигна багажа и замина извън страната.От съвместния ни живот имаме чудесна дъщеря,която за моя радост остана при мен.Когато беше на една година,жена ми реши че трябва да прави кариера.До седмата година съм гледал сам малката и нали се сещаш за какво става въпрос.Една прекрасна сутрин жена ми звъни на врата и има претенции за дъщеря ни.Живяхме заедно,опитвахме...какво ли не...но мен ме нямаше....само сянка...без сърце и с изгубена душа.Така още седем години....докато ми писна и казах СТИГА.Но това не е всичко,тя пак замина,пак останахме двамата....все едно никога не е имало трети при нас.Естесвено...и аз искам човек до себе си....намерих я...случайно....запознах ги....дъщеря ми...беше впечатлена,моята приятелка също...трябваше и време да разбере че аз съм я отгледал и на колко неща съм я научил.Влюбихме се...лудо...изгарящо...не бях изпитвал такава обич,тя също...можехме да преобърнем земата когато бяхме заедно....усещахме се от разстояние...бяхме като близнаци....и всичко това защото беше споделено,истинско...обичахме се и осмисляхме това...Докато един ден....се замислих..."ами ако и тя тръгне"....и това ми беше грешката.
Сега сме разделени.На 500км. един от друг.Още се чуваме....но болката е огромна...и при двамата....Всеки се надява пак да се съберем....но трябва време...Още се усещаме...днес и се обадих и я питах защо я боли главата...моята се пръскаше....призна че ме сънува всяка вечер....

Сега съм сам.Дъщеря ми е на почивка.Бившата ми жена е зад граница.Приятелката ми е далеч от мен.
Но въпреки всичко...ще се боря...няма друг начин....за мен...само напред.

Ако срещнеш човека които може да те "грабне",остави го да го направи....защото моя непозната,кръстопътя на който си застанала не е мястото на което трябва и можеш да живееш.

знам че не се живее но е трудно когато няма подкрепа от никъде нито добра дума...........

Наистина тъжно. Но е временно - ще се измъкнеш. Много се учудих на това, че му даваш пари все още! Не мога да го разбера това, но пък ме хвърли за пореден път в удивление какво нещо е любовта и колко неизбродни са пътищата й! Моят съвет е да спреш да му даваш каквото и да е материално, защото давайки не правиш добро /предполагам, че му желаеш доброто, щом твърдиш, че го обичаш/, а той си стои все в блатото на материалната зависимост от тебе!

Понякога 1 година изобщо не е достатъчна за да преболедуваш някого с когото си бил толкова дълго време, особено ако е първото ти гадже и имате дете.
Затова ти изглежда толкова безизходна ситуацията сега. Това е измамно усещане, но няма как сега да те убеда в това.
Ще мине още малко време, което явно ти е нужно и на хоризонта ще се появи светлина. Понякога дългите връзки те карат да се чувстваш така - като че не можеш да живееш по друг начин, с друг човак , но това е измамно и ще се изненадаш как ще се отърсиш от него. Според някои хора връзката е обмен на енергия и е нужно време, за да се "откачиш" от другия, да станеш отново самостоятелен, което е предпоставката да можеш да се обърнеш към нома връзка. Спри да му даваш каквото и да било- пари, внимание, обич, възможност да се върне. Не забравяй че той е мъж, спечелил те е веднъж без твоя помощ и пак може да го направи ако поиска, не е нужно да го улесняваши не го дължиш нито на него нито на дъщеря си.
Помисли с какво да си повдигнеш самочувствието- фитнес, школа по танци, нова дреха. Толкова време си гледала в един мъж, и дори не си мислила за другите, че с години не си получавала тяхното внимание и харесване и сега сигурно тайничко не вярваш че може да бъдеш и заслужаваш да бъдеш силно и достатъчно харесвана. Просто си си забравила цената и какво е да си свободна да приемаш харесването на другите мъже, а това е нещо чудесно- започни оттам.
И не си поставяй засега цел да си намериш приятел, започни с по-малкото- постави си за цел отнова да ти е приятно да забелязваш погледите към теб и да се наслаждаваш на свободата и ти да им отвърнеш, позволи си да си представяш как някой мъж който се е обърнал след теб и на тебе също ти е допаднал те целува, позволи съ първо да помечтаеш за такива неща, докато не унищожиш чевството че изневеряваш на бившия си. Всичко с времето си.
Много малко хора в днешно време не изневеряват и им е трудно да разберат какво силно чувство е бариерата към останалите мъже и колко бавно и трудно е да я махнеш, дори и когато вече си сама.
Само който истински е обичал, знае колко е трудно да загърбиш жив човек, макар и той да го е направил пръв.

П.П. Познавам една жена, българка, културна и с професия, на която много се възхитих: на 38 г с 3 деца е намерила сили да си преобърне живота има втори брак и четвърто дете.
И най- вече е срещнала мъж,(явно има такива и те също като нас страдат от самотата) който да е готов да я обича такава, да обича и трите й деца. Оценила го е и не го е прогонила въпреки страховете, че може отново да бъде изоставена. Така че - горе главата!!

Укротих във мене всички ветрове
и сълзите ми носени от вятъра
почиват в топлата земя.

И възкресих във мене онзи свят
във който като ведър полъх
витае моето мълчание.

Не ми е нужна сила, нито твърдост,
не съм боец и няма да се боря със света.
Родена от любов, любов е пътят ми
и слънчева е мойта самота.

Пожелавам ти да се случи и на теб
След време отново ще имаш сили да обичаш и да позволиш да бъдеш обичана. И новато любов ще е много по-силна и истинска, защото ще обичаш много по- осъзнато и въпреки че познаваш обратната страна на тази монета - страха и болката от миналото - докато новата любов ги излекува напълно.

И аз съм изпитала това страдание да бъдеш изоставен с дете на 5 месеца. Но при мен не се завръщаше, дори да го срещах извръщаше глава а аз от ужас почти припадах и повръщах..... Сега не си го спомням . Няма нищо,нищо разбираш ли...празнота е сърцето ми по отношение на него. . Сякаш този човек не е съществувал в живота ми. ..А цялото ми студенство е свързано с него. Просто ограби младините ми. Дори не познава детето си...Но така е трябвало да стане. Това е бил начина да се сдобия с пррекрасна и добра дъщеря на която разчитам. А тя любовта- дойде по-късно...и бракът и всичко останало. Любовта може да бъде и много по-силна и всеотдайна дори на 50. Благодаря на господ че се измъкнах навреме от онзи ад. Досега щях да изгния...защото нямаше да мога да издържа на този живот който ми предложи той... Не мисли за него . Забрави го така както аз забравих цигарите. Просто ги изтрих от паметта си и се освободих. Той е отрова за теб а ти трябва да живееш за ради детето и себе си. Има една мъдрост " И ТОВА ЩЕ МИНЕ"

Право думаш, другарице .

Е накратко - всяко начало е трудно. Или поемаш куража и стартираш "на чисто" пък каквото дойде, или си продължаваш досегашния път. В тази ситуация няма "леки", "универсални" или "безболезнени" решения.

Успех!

благодаря, другарю

Мисли позитивно.

---
[линк] - Луксозни имоти в България и чужбина.

Живота е най-хубавото нещо Той ни дава различни неща, на които не само се радваме, той ни учи. Правилната философия за него ще те балансира и успокои. Може би е крайно време да проумееш малко простички неща. А те са, че:

- има винаги начало и край, както се раждаме сами и сами умираме, но само от нас зависи да не сме сами между началото и края
- никой не може да ти принадлежи
- прекаления светец и Богу не е драг - освен "ДА" трябва да можеш да казваш и "НЕ"
- насила нещата не стават и хората не се променят, те са такива каквито са
- никога не трябва да губиш своето лично пространство и личен живот - да не забравяш за себе си и да не позволяваш да живеят на гърба ти
- децата рано или късно хващат своя път
- след любовта има пак любов
- няма само един път, важно е да избереш посоката
- има приятели - те са безценно богатство в добри и лоши моменти
- има болки без, които не можем ... но те ни пречистват, а не ни правят непукисти
- да гледаш позитивно на новия ден, който ти предстои

Ние, мъжете, не ви принадлежим!!!

Любовта е доброволно себеотдаване към човек, който също се самодоказва във времето и пространството.

На всеки 6-7 години светогледа на всеки човек се променя и ако този до него не го забележи се получава много кофти.

Разбирам, че не си била наясно с много "невидими" житейски принципи... Е, то никой не е застрахован от неприятности, че даже най-добрите плуващи се давят най-много в морето...

Мога само да споделя /като мъж/ - мъж, който казва че не е пораснал няма желание да порасне. Нужно е да бъде убеден сам да пожелае да порасне! Нужни са години...

Баща ми например всеки ден гледа по 1-2 часа телевизора и ако аз не го притесня по GSM-а, той няма да прати и стреличка в продължение на месец-два... Иначе знам, че баща ми ме обича. Не умее да го прави. Страх го е! Неговият баща (т.е. моят дядо) е унищожил някои инстинкти в сина си (т.е. в моя баща). Ето сега, благодарение на психологията аз "препрограмирам" баща си.

Методът ДЕЙСТВА!

Става много бавно, вече 3-4-5 години го въртя на бавен огън... Но само аз си знам колко литература изчетох за да бъда истински любящ син!

Утре продължавам да го обработвам! Любовта побеждава всичко!

Желая ти много търпение и любов, ако решиш да продължиш да съхраняваш семейството си. Но преди всичко запомни:
Ние, мъжете, не ви принадлежим!!! Нужна е Лека ръка, но Тежка десница!

Потърси спешно идеи как да не се самоизолираш и самонаказваш. Сгрешила си - поправи се!!!

Тук в нета има много жени, които ще ти помогнат да гледаш смело напред!

Върви НАПРЕД! Времето е ТВОЕ!

Време е за мечти! :)

В отговор на:

---

Баща ми например всеки ден гледа по 1-2 часа телевизора и ако аз не го притесня по GSM-а, той няма да прати и стреличка в продължение на месец-два... Иначе знам, че баща ми ме обича. Не умее да го прави. Страх го е! Неговият баща (т.е. моят дядо) е унищожил някои инстинкти в сина си (т.е. в моя баща). Ето сега, благодарение на психологията аз "препрограмирам" баща си.

Методът ДЕЙСТВА!

Става много бавно, вече 3-4-5 години го въртя на бавен огън... Но само аз си знам колко литература изчетох за да бъда истински любящ син!

Утре продължавам да го обработвам! Любовта побеждава всичко!

---

Много ме впечатли това. Какъв е този метод? Какво точно представлява? Би ли го описал по-подробно? Доколкото можех да схвана, това е бавно и методично доказване на любов. Кога може да се прилага? Действа ли при хора, които са се отказали вече от някоя любов по някакви причини? Как ги принуждаваш да те изслушват, ако те против волята ти не искат да откликват?

"Прави каквото трябва, пък да става каквото ще"

Да, клише е, както всички поговорки, но има и дълбок смисъл. Не е лесно да го следваш (аз например не винаги мога, даже по-често не мога, не съм достатъчно силен характер), но понеже ти твърдиш, че си силен дух, може и да успяваш.

Мисленето в момента няма да ти помогне особено, освен да те вкара по-дълбоко в депресията. Следването на някакъв принцип без да мислиш много помага да мине времето по-лесно, а пък времето лекува.

П.П. Така увъртяно го казах, че сега като го чета и аз не мога да си го разбера, ама не мога да го препиша, щото си забравих мисълта