Какво да правя?

Нека ви разкажа моята история накратко, сигурно някой от вас е изпадал в моето положение и ще ми даде съвет:Омъжена съм от 5год, живеем заедно с майка му.Обичам съпруга си и имаме 4г.син.Всичко би било прекрасно ако не беше майка му.Тя е причината ние непрекъснато да се караме(ежедневно) и тя е единственатае причина за нашите кавги.Вече пет години търпя нейното вмешателство в живота ни, непрекъснатите забележки и унижения от неяна страна(търси за какво да се заяжда с мен).Искам да отбележа ,че ние я издържаме и и усигуряваме живот, който едвали може да си усигури ако е сама.Миналата година направихме ремонт на единия етаж на къщата, за да се отдели тя.Сега си правиме ние ремонт и при всичката бъркотия тя отново живее на етажа при нас, ако и предложа да идем на нейния етаж тя ще откаже под предлог че е нейн, ама не си живее на него.Непрекъснато създава конфликти между нас и се меси в живота ни.По никакъв начин неможем да и угодим.А да живеем другаде и дума неможе да стане пред мъжа ми.По скоро той би изоставил мен отколкото нея.За него тя винаги е права каквото и да направи и никога не ме защитава.Вече неиздържам, дори немога да правя повече компромиси.Няколко пъти съм си мислила за развод, но само заради детето не смея.Зная че промяна няма да има, а така немога да продължавам да живея.

А защо вие не се преместите? Хем е ремонтирано, хем е чистичко

На майка си по същия начин ли се дразниш, когато тя ти прави същите забележки?

Хубавото тепърва предстои

Ужас . Направо не виждам спасение. Ако той не я сложи на място няма как да се оправят нещата. Ох , дано някой каже нещо смислено и разумно , че белким се оправят нещата. Една приятелка много добре оправяше нещата , хвърляше и детето и с приятелки по барчета. Ма то не всяка свекърва става за това.

вод.

Феноменът "Снаха-свекърва" многократно е обсъждан. Не само тук. Не само сега. По целия свят се е обсъждал от хилядолетия и продължава да се обсъжда.

Много мога да ти разкажа по въпроса и евентуално да ти предложа нещо, но имам уточняващи въпросчета. Дребни, но съществени.

Твоята свекърва постоянно ли те гледа в ръцете? Какво значи: "търси за какво да се заяжда с мен"? Дай два-три примера.
"Непрекъснато създава конфликти между нас и се меси в живота ни." Дай поне един пример.

Засега - толкова. Ако кажеш на по колко години сте всички участници в конфликта - още по добре ще е. На твоя страна съм, но нищо засега не мога да ти предложа. Имам идеи много, но трябва да отсея от тях.

(В такава лудница издържах само два месеца и се махнахме с бременната ми жена.)

Заяждане:
1случай.Отива свекито на почивка и поръчва да поливам цветята на двора.И така аз поливам всеки ден по 1 път.Връща се тя, аз съм направила съм вечеря и я посрещам, влиза тя в къщи няма здрасти , нито здравей отива право до цветята и започва да ми крещи , че не са поливани(а предния ден беше валял дъжд и аз прщених че не е необходимо)
2случая.Сядам да си пия с нея кафето и и показвам на каталог новата спалня дето сме решили да си я купим, показвам и я а тя "ти и нея ще засереш като всичко останало"

Намеса в отношенията:Обсъждаме с мъжа ми няколко дни ремонта и решаваме старата спалня да качиме на тавана, но тя се поинтересувала какво ще правиме с мебелите и дава акъл на мажъ ми спалнята да преместиме в детската( детето ми е на 4г.)дърпам се аз, ама хайде да угодя на мъжа си(по скоро той на майка си), не на детето си, аз се съгласявам махам детското обзавеждане и там слагам стара 30г. счупена спалня.Качвам детската на тавана , но остават два стари дюшека, купувам аз найлони да ги опаковам и кача и тях на тавана, но тя пак обработва мъжа ми и предлага да ги прабера в детската т. е в деската да има спалня и тя да е с три дюшека, е пак превъртях.Та това е ,за всяко едно нещо намеса и обработка на сина, а после от моя стана луда борба.Ама вече се уморих и ако трябва щелия живот така да си го живея, просто неискам.

Едно само не разбирам, защо още първия ден не й разясни гледната си точка, така че да си знае мястото?
Знаеш ли кога свекърва ми ще заяви, че ще осера всичко? Точно никога. Това ще й бъдат първите и последните думи, които някога е казала.
Мамите обикновено ми имат уважението и не дават и една лоша дума да се каже за мене. Дори се е случвало при конфликт да заемат моята позиция.
Някъде си издънила нещата.

Баси тъпото животно. Оле, такова не се трае. Ама аз знам причината - не и се противопоставяш. Че каде го дават така ? Я си отвори устата , я тропни по масата. Пък каквото ще да става . И така и така явно че нещата отиват на развод , я по-добре се опитай да ги поставиш на мястото. На колко години е това говедо. Ама да ти кажа твоя е голям мухльо /с извинение/ . Ама и ти си виновна. Самия факт , че си позволила да развалиш спалнята на детето говори , че ти си олабила фронта. Защо не използва момента да кажеш на твоя колко е смотана майка му като иска това.Сега започни с това , че неможеш да траеш грозната спалня в стаята на детето. И така докато не надделееш. И я изгони . Няма място на вашия етаж. Те такива като ти дадат нещо и трябва цял живот да си им длъжен.

Явно не сте ме разбрали.Аз нея не я обминявам за нищо,и мен да ме слушат и аз ще си разигравам така коня си, щом минава номера.Мъжът ми е този който, трябва да я е постави на място, а той не го прави.Ви наги когато и се противапоставя, той ми казва"Стига си се заяждала", колкото пъти с нея сме в конфликт той застава на нейна страна, просто и позволява да ни се качи на главата, а тя обикновенно се заяжда с мен когато него го няма, а мен като ме няма ходи и го настройва срещу мен.Безброй пъти ме е обиждала пред него, а не ме защитава той.Лично аз никога не бих позволила моята майка да се държи с него така.Безброй пъти съм разговаряла с него, а той дори не се трогва.Заслужава ли този мъж да живея с него?Ако ме обичаши и уважаваше щеше ли да позволи да се държат така с мен?

И аз съм на същото мнение, не и позволявай да живее при вас.
Когато бях на твойте години, децата ми баха на 3-4 години и искахме да отидем на море, но свекърва ми като каза НЕ! неможела да стои сама.
Казахме и , че брат ми и снаха ми , които живеят в същи я град, ще се грижат за нея, ще и пазаруват и т.н.
Но тя си знае нейното и като почна: Аз съм те гледала/ за съпруга ми става въпрос/ баща ти почина, аз не съм се женила заради теб, носила съм ти хляб на 30 километра и т. н.
А става въпрос за някакви си десет дни , аз си мълчах, бях на 23 години, но съпруга ми отсече: Ти си ме гледала, аз сега трябва да гледам мойте деца.Не те оставям на улицата и това е.
Цял живот си спомням този случай, който даде урок на свекърва ми и след това избягваше да се бърка в живота ни.
Много бях благодарна на съпруга си и сега когато ми престои да бъда и баба и свекърва го имам едно на ум и съм казала на децата си, че стари и млади не могат да живеят заедно.
Ние възрастните трябва да сме си отделно и много, много да не се бъркаме на младите.

Стягай си куфарите мила......
Ако не промениш нещата и твоето мнение да се зачита,то цял живот ще си тъпкана.Отстоявай позицията си, иначе губиш територията си.Желая ти успех и извоюване на правото на глас.

поставяш въпроса пред него с неподходяща формулировка - или аз, или майка ти.

На никой не му е приятно да бъде пренебрегван за сметка на друг човек. Но и никой не обича да слуша лоши неща за майка си. Казваш, че си разговаряла с него, но как?

Ти всъщност някога казвала ли си й колко много я цениш и уважаваш, задето е родила такъв хубав човек като съпруга ти? На него казвала ли си му, че цениш грижите, които полага за майка си? За да знае той, че ти всъщност не си мислиш лоши неща за него в стил "мамино детенеце", а тя наистина понякога прехвърля границата по отношение на теб? Най-вероятно тя е такъв човек и мърмори и на него. И защо очакваш той да те брани от собствената си майка, сякаш тя е звяр, а ти - страхливо зайче. Той не живее с твоята майка, за да се държи тя така с него. Нещата не са равностойни по никой начин.

Хубавото тепърва предстои

По този начин поставени нещата , наистина трябва да го сплашиш с напускане. Явно личи , че си готова за тази стъпка. Такива мамини синчета много трудно обаче влизат в правия път. Боже, дано не стана като свекърва ти. Желая ти успех!

"Мъжът ми е този който, трябва да я е постави на място, а той не го прави."

Мдааа, пак мъжът е виновен.

"Безброй пъти съм разговаряла с него, а той дори не се трогва.Заслужава ли този мъж да живея с него?Ако ме обичаши и уважаваше щеше ли да позволи да се държат така с мен?"

"Аз нея не я обминявам за нищо,и мен да ме слушат и аз ще си разигравам така коня си, щом минава номера."

Мдааа! Същите приказки съм ги слушал и аз, като обвинение към мен. Хммм!

Надълго и нашироко ще ти приказвам утре, ако ми напомниш.

Засега, накратко! Луди сте и двете! Търсите под вола теле! И двете търсите ВИНА у НЕГО !

Хм, що не вземете вие двенките да се видите какво представлявате? Хм, на нищо не приличате! Драки! Квачки! Кудкудяааак! Днеска снесох, утре - пааак!

----------------------

Утре ми напомнИ да продължа да ти трия сол на главата!

За мен няма никаква алтернатива.За пет години пробвах и с добо и с лошо, и внимание да не обръщам, всичко съм пробвала, но резултат няма,явно мястото не ми е в тази къща.И аз имам трески за дялане, но това отношение определено не съм заслужила.Единствено за детето ме е жал и ме тревожи как той ще пиеме и преживее всичко това.Няколко пъти се опитвах да поговоря с него за това и да го подготвя, но той плаче и иска да живее и с мама и с тати.

Колкото и да ми е неприятно да ти го кажа , защото ми се иска всички семейства да намерят пътя на разбирателството , просто в такъв ад не се живее. Живяла съм година и половина с такова животно . Синът и беше боледувал от заушка , но никой не ми казваше а се гавреха с мен , че немога да забременея. Накрая истината излезе наяве. Бях много огорчена , че и братовчедите са крили истината от мен , а уж много ме обичаха. А тя говорила че сигурно съм правила аборти и затова немога да забременея. От толкова години не живеем заедно , но тази жена а и мъжа и винаги се чудят къде да ме чукнат та да ме заболи. Това са тъпи хора които не се променят. Бягай и не мисли как ще го преживее детето. То е много малко за да прецени. А ще става все по-зле. Накрая ще навият и детето срещу тебе. Ужаса ще стане непоправим и ще останеш сама. Решила си вече -бягай.

Намираш подходяща квартира, взимаш си детенце и парцалките и се изнасяш.
Ако до месец не подпишете споразумение за ненамеса си подаваш документите за развод.

Успех, каквото и да направиш!

Не ми връзва!.....Понякога

ммм, да! Когато свекървата разбра, че се разделяме изведнъж ме заобича и друга песен запя...

Дано да не е късно, но това е доста добър съвет.

Абе ти си бил голям женомразец! Не ти отива на ранга да ръсиш такива обиди! И мога да ти кажа, че по мои наблюдения в повечето случаи са виновни мъжете, независимо от това къде са отраснали, кой ги е възпитавал и къде работят те са като извадени от един калъп! Е има и изключения естествено 1/1000.

Първи вариант:Гледай заедно със съпруга си някоя от сериите на "Всички обичат Реймънд"-обсъдете ситуациите (от филма).СЛЕД ТОВА И ВАШАТА!(с чувство за хумор)
Втори вариант:Обясни на съпругът си, че това е вашият дом и искаш да сте самостоятелни (на вашият етаж), т.е. с отделни домакинства от майка му и с право на личен (семеен) живот.Да няма майка му ключ от Вашият Дом и вие от нейния.Въобще тя да не ви възприема като незрели и безотговорни, а да ви даде възможност да живеете пълноценно заедно.Кажи, че не се чустваш добре в съществуващата ситуация-трябва даима някакви граници и правила и той трябва да ги постави.

Но и ти, надявам се не разчиташ на нея да ти сготви, да ти гледа детето, изпере, изглади...ако не-подвивай опашка и кротувай,защото мама ви е нужна още.
Ако искаш да си самостоятелна (домакиня), покажи на съпруга си,че си такава или поне се стараеш.
Трети вариант:Ако първите два ватианта не помогнат и той просто е "мамино детенце":късай и хвърляй!
Успех!

"Споделете!"