виртуален депресант

толкова много информация, толкова много хора... форумите не ви ли депресират? аз осъзнах, че май ми е сдухващо, всичко, което съм прочела. уж се замислих за нещо, а се сетих за неща, които знам оттук, т.е. от интернет. иначе би било по-лесно. не знам. било ми е полезно, отпускащо, подкрепящо... обаче и обратното. човек не трябва да поеме чак толкова много. и още... трудно е с реален антидепресант да се бориш срещу всичко това. уж заема по-малка част от живота, уж е за забавление и без значение, обаче като че оказва по-силно влияние, не знам - в реала е трудно да се съберат толкова много думи и всичките да ти се забият право в сърцето има някаква сила всичко това. има си цена. Трупащият печал да го спомена - много точен никнейм. ама аз сериозно, таковата... трябва да спра депресантите, да не стана и аз един депресант за някой друг




"Искам те, но те искам завинаги!"

Too much net will kill you.

[линк]

о, ми трябва да си сложа десктоп със стрелящ войник и като включа ---БААМ

иначе за кил не знам, но сдухвам се, това не е забавление, започнах като задължение да го възприемам - нещо съм се чалнала, трябва да се лекувам явно

малиииии колко съм откровенЪ




"Искам те, но те искам завинаги!"

споко, то е до време. после започваш да отсяваш полезното и онова, което те зарежда с положителна енергия. и започваш да се чувстваш по-добре в тия форуми.
е, проблем е, когато се пристрастиш, ама и това е до време, си мисля...


I expect nothing. I fear no one. I am free.

ама аз решавам, че мога да променя хората има проблем - има решение.. така разсъждавам и след това се изправям пред модели на мислене, които са като зидове. и си казвам - ама то няма изход значи и това като се повтори няколко пъти и ме обхваща екзистенциална депресия, защото осъзнавам колко много хора са в задънена улица не само от обстоятелствата, ами заради затвора на собственото им съзнание, заради порочният модел на мислене и как да не се сдухаш, като се ангажираш да общуваш с тях, а после ти идва на връх всичките им проблеми да ги удариш с нещо тежко (компа примерно) по главата та да им прищракне нещо - добре, че не са ти наистина на реално разположение.

и осъзнавам, че не ми се занимава, също че явно съм доста по-повърхностна, отколкото си мислех и други такива нещица неприятнички. а накрая и усещането за DOOMED WORLD. и това, че нямаше да ми пука в реала, пука ми само във виртуала. и тук е тъпото - защо тук ми пука повече, по ангелите!?




"Искам те, но те искам завинаги!"

толкова много информация, толкова много хора... форумите не ви ли депресират?

Не, развимам много нови контакти.


аз осъзнах, че май ми е сдухващо, всичко, което съм прочела.

Защото вероятно се мислиш за велика и разбираш, че има по-велики от теб


обаче като че оказва по-силно влияние, не знам - в реала е трудно да се съберат толкова много думи и всичките да ти се забият право в сърцето

Абсолютно си права.



трябва да спра депресантите, да не стана и аз един депресант за някой друг

Съвсем приятелски ти казвам ти гледай хапчетата да не започнеш...

пак ще ти го повторя - до време е
в един момент осъзнаваш, че се бориш с вятърни мелници, независимо дали тук, или в реалния живот. разбираш, че да промениш съзнанието на човек е, да не кажа невъзможно, то почти невъзможно.
и спираш да се косиш, колкото и егоистично да ти звучи.
започваш да мислиш повече за себе си и как да съхраниш малкото добро, което някак си получила даром.
просто се научаваш да бъдеш над нещата, ако ме разбираш какво искам да кажа...


I expect nothing. I fear no one. I am free.

В отговор на:

---

Защото вероятно се мислиш за велика и разбираш, че има по-велики от теб

---

обратното - разбирам, че има по-зле от мен и това ме депресира. преди много си вярвах на проблемите

В отговор на:

---

Съвсем приятелски ти казвам ти гледай хапчетата да не започнеш...

---

мислиш, че дотам ще стигна ли?




"Искам те, но те искам завинаги!"

ама аз не исках да съм "над нещата". исках да съм вътре в нещата и да ги променям. то да е само тук, ок. обаче аз си правя изводи, които пренасям в реала. защото това не са два свята - едни и същи хора и пишат, и дишат и сега какви опции имам - да търся изключения ама аз не съм го мислила така, аз преди мислих, че всички са готини, умни и т.н.... сериозно




"Искам те, но те искам завинаги!"

Защото вероятно се мислиш за велика и разбираш, че има по-велики от теб

като изключим думата "велики", която принципно е неуместна щом говорим за хора, да, слава богу и такива неща всъщност осъзнах, което ми действа добре обаче - че има готини хора. даже много ме радва, но то аз съм го знаела винаги, де.

а, и никога не съм се мислила за "велика"(разбирай други добродетели) освен като много малка, защото децата по принцип се мислят за център на света
всъщност осъзнах, че не съм добър човек, в смисъл такъв - това не е даденост, а процес, всеки ден. уморителен процес




"Искам те, но те искам завинаги!"

знаеш ли, ще ти отговоря с няколко клишета, колкото и да ми е неприятно..
понякога е тъпо да се учим от собствените си грешки, като можем да се учим от чуждите...
просто се опитах да споделя собствения си опит и то дори точно в това клубче...

че то в реала има толкова много лъжа, та какво остава за място като интернет...глупаво е да пилеем енергия за безсмислени неща...като опитите да променим когото и да било тук...то като гледаш човек в очите не става, та тук ли...
не искам да те отчайвам, нито да ти давам съвети. искам да ти помогна да промениш начина си на мислене.
усещаш ли, колко е невъзможно това?



I expect nothing. I fear no one. I am free.

не е невъзможно при мен. за мен всичко написано или казано в реала има значение, абс. всичко




"Искам те, но те искам завинаги!"

да, за теб, за мен, за Иван и Стоян - ок.
а за останалите 99%, с които общуваме непрекъснато?

I expect nothing. I fear no one. I am free.

човек трябва да се остави да бъде себе си и да не се променя дори за "негово добро".

ей тва трябва на практика да го приложа защото иначе аз ще правя с другите това, което правеха и продължават в някаква степен, да правят с мен.




"Искам те, но те искам завинаги!"

... чай си сменя никнеймъ

ти твоя или намекваш аз моя




"Искам те, но те искам завинаги!"

... пузнай деее

ставам подозрителна. или поне издавам собствените си дилеми.




"Искам те, но те искам завинаги!"

... е забвано

... пОнеже мОе дъ видиш в дадена ситуация 1001 истини и кОято и дъ избереш и пОд кОлкото и факти дъ е пОдчиняваш накрая дъ разбереш чи си изградил една гОляма лъжа върху кОято си градил сумати малки такива

ама на мен това не ми е забавно, когато се случва




"Искам те, но те искам завинаги!"