65 години

Машини,

      стомани,

             машини

и масло,  и пара,

                и смрад.



В небето – бетонни комини,

в бордеите – призрачен глад.



Във Мексико златното зърно

изгарят във парни котли.

А роби, с напукани бърни,

събират го нощи и дни.



Гърмят елеватори.

         Бодро

             мотора

                  удари

                      юмрук

на времето

         в старата

                 морда.

Разкъса „магичния кръг“

човека и днеска лети

от волната птица

               по-бързо.

Но все пак живота гнети.

Живота без милост ни вързва

крилата със яки въжа,

задушава с отровната плесен

на своята стара ръжда.

И жадния устрем потиска

стоманена каска-небе.

А доле размирно се плиска

човешкото тъмно море.

Напразни лозунги за братството –

живота изправя стена.

Живота – изпечен развратник –

цинично отвръща: – Война! –

Война!

     А безброя от гладни?

Война!

     А безцелната смърт?

А нашата бликаща младост,

която раздрусва светът?



Епоха на дива жестокост,

препускаща лудо напред.

Кипяща, стоманна епоха

пред прага на новия свет.