казус

Да ви запитам мили дами и уважаеми господа!
Ако бившия ви партньор, от който имате дете, евентуално пожелае да се върне, т.е. не във вашето жилище, а да сте заедно просто, но иска да се върне /евентуално/ с новородено дете от друг/друга как бихте постъпили вие? Уточнявам, че не става въпрос за пари - дори евентуално ви предлагат и помощ в дадени начинания. Не че ще постъпя ако се случи според вашите мнения, но ми е интересно да ги чуя.

А ти нещо май имаш съпротиви?


Що не си изясниш съпротивите си?


Както разбирам, двете деца си имат един общ и по един различен родител, но така или иначе са братчета/сестричета. Какъв е проблема, че проблем някакси аз не виждам, освен вътрешните ти съпротиви?


А ти искаш ли пак да се събереш с тоя човек? Да не би оттам да идват съпротивите ти?

Не съм била поставена пред такава дилема. Но...в приблизително подобна ситуация, ме бяха посъветвали следното - "недей да пиеш оттам, където си плюла". С извинение за натурализма...народна мъдрост:)
иначе...ако смяташ, че някой, който те е зарязал с едно дете веднъж, сега трябва да му гледаш и второ, при това - чуждо - никой не може да те упрекне:) Аз надали бих го направила...хм...като се замисля...не, не бих го направила. За когото и да е. Каквито и да са чувствата ми...били.

ти как мислиш - някой те напуска. Умоляваш го да размисли - той е убеден в себе си, скоропостижно си прави дете и куп глупости, които не ми се обясняват и изведнъж...просто питах как бихте постъпили. Аз какво искам си е отделно нещо. Уточнявам преди да се впусне през глава човека е казал "напускам те" . Нямало е двойни игри в сексуален и любовен смисъл. А сега видиш ли нещо се оценихме, особено ако склоня да съм родител и на двете деца. това питах

Ако има човек, с когото искам да се съберем за да живеем заедно, никога не бих поставила условие да зареже детето си и ангажимента, който има към него, за да е само с мен, независимо от обстоятелствата, при които това дете се е появило
Децата са хубаво нещо и не са виновни за нашите грешки

Какво значи с новородено бебе? То на неговите грижи ли е поверено или са го изгонили и от новото място? А може би е предпочел едно поодраснало дете пред едно бебе?
Принципно не съм Майка Тереза и много трудно прощавам. Ще трябва да има много сериозни причини, за да го прибера обратно. Само неговото желание не е достатъчно. Да не говорим, че ще му извадя душата. Щото ако си мисли, че си е намерил детегледачка-балък, а той ще щрака с пръсти, просто не е познал!

А ако не ставя въпрос за изоставяне, а напускане, т.е. - не искам да сме интимни партньори, но с малко изключения почти ежедневно и сте се виждали и сте се грижели заедно или поотделно за детето / не говоря кой какви ги е вършил/ и желанието на напусналия е да бъдете поне приятели? Напусналия е предлагал варианти и да гледа детето или да помага финансово докато го няма? Най-дългия период, в който не се е интересувал как си е 10 дена поради лошо скарване. Отзовава се и т.н. Говорим за напускане като интимни партньори, но не и като близки хора. Иначе лафа е "там дет плюеш, недей лиза":) /поне който аз знам/. Та нещата са такива, че не само не сме губели връзка без значение кой къде е , но и сме си помагали морално и емоционално. Става въпрос, че единия просто след труден период си грабна куфарчето и запраши, но най-скъпото му / емоцианално/ си го оставил тук. Този човек да речем иска да си купи къща и ти да идеш в неговата, а не той в твоята. Абе странно си е

Аз не мога да си позволя да карам някой да си оставя детето - става въпрос би ли могло доверието да го бъде и оттам нататъка всичко останало....

Не мога да разбера-иска ти да гледаш,това другото дете или нещо още по-сложно?!Както и да е,това са подробности-аз лично не бих го приела,сещам се за израза"да си осереш пътеките".Ама ти ще си решиш ,вие си се знаете най-добре!

Скъпа Ариел ще си позволя да ти кажа, че си смешна и явно разглеждаш нещата само от твоята призма! "Порастналото" дете е доста малко. Никой от никъде не гонят. Аз че си гледам детето си го гледам и не е там въпроса. Въпроса е друг. А за "ваденето на душа":)))) Мила Ариел - аз съм мъж:)
Ето на как някой жени приписват всичко лошо на мъжете:) Нарочно писах в неутрален род и ето на вързахте се и пак мъжете видите ли ги:)

Май и ти не си наясно за какво става дума тук, ако идеята на господина е да живееш при него, той да си има двете деца под един покрив, ти да ги гледаш, е за него нещата ще са добре, ще е облегчен в грижите, ще си има нещо като харем и тн
На такава въдичка не се хващам в никакъв случай.
Ако нещата са поставени по-друг начин, да се съберете вие двамата като семейство, защото чувствата ви не са изстинали, а сте осъзнали, че искате да живеете живота си заедно, това е нещо съвсем друго, тогава може да се опита и да се види дали нещата ще потръгнат Всичко е възможно
Само едно не ми е ясно, къде я поставяте майката на бебето, освен ако не е умряла, не познавам много жени, дето ще си оставят бебето на таткото и на бившата му да го гледат

Ясно тогава, майката си е с бебето, тоест казусът е реален
Ако още имате жива любов между вас, може и да успеете да станете отново семейство, но ти си този, който трябва да прецени възможно ли ще ти е да простиш и да приемеш другото дете, ако си ревнив и с по-тежък характер, май не си струва да го правиш
По лесно ще ти бъде, ако по принцип обичаш деца, все пак истински родител е този, който отглежда детето, така че ако сте заедно, и това дете става твое

Чуствам се длъжен да поясня, че това не е провокация, а истински случай! Никой не ме моли за нищо, а ми се задава като евентуална възможност. Но мили дами доказахте се, че сте провокативни и сте готови веднага да "захапете" лошия мъж дето изоставил жена си. Май тук жените са изоставени най-вече. Единствено Роксана и ХXL подходиха малко по-трезво. Моя казус не е едно дете, а съвсем друг и аз ще си го реша. Доубедих се, че жените са доста по-злобни и отмъстителни от мъжете. И ви благодаря, понеже разбрах, че моята каквото и да е направила е по-добра от повечето от вас / без да се обиждате/. Народа е казал:"Има грешка - има прошка". Разликата между повечето жени и някои други е че повечето казват "ей сега ще го съсипя и няма да вижда детето/децата", а другите казват "станалото не може да се поправи, но да видим какво може да стане от тук нататък". Успех в злобата на "повечето" и пожелания за успех на "останалите".
П.П: нито се бъзикам, нито си правя гаргара. Просто съм изправен не пред дилема и трилема, а пред тетралема

Щом за теб тя е още *Моята . . .* мисля че имате шанс

Така, така, а ако беше обратното, т.е. аз да съм тръгнал физически щеше да е друго нали:) Както и очаквах смислено мнение и то дълбоко осмислено, а не кой на кого и какво направил и кой какво би му направил ако..., не получих. Иначе казуса е и по-сложен и по-прост, но исках да преценянякои неща.
Опитах се да поставя нещата на друга основа - все едно пари и др. неща не съществуват/знам че съществуват/. Явно основно пишещите тук са си озлобени - нещо което аз не искам да бъда. Съжелявам, че вдигам пак темата и ако не се налага да отговоря на някой, няма да го правя повече

На така поставена тема - с безброй условности и неясноти, няма как да се отговори конкретно и точно. Никак не е честно да обвиняваш която и да е от жените тук!!! Представи си ти, че са ти отговорили асолютно условно - в тон с твоето изложение. Така, че ако обичаш - спести си сарказма, ако някой с нещо те е обидил и ядосал - няма нужда да обиждаш хората тук !!!

Трябва да се съберете и така всички ще бъдете добре.
Не мисли много, има грешка- има прошка.
Много хора се събират след раздяла и живеят доста щастливо.
Успех!

Още в самото начало и въпреки неутралното ти писане си става ясно, че си мъж. Нямам представа кое и как е провокирало раздялата ви, но щом сте останали толкова близки и ангажирани емоционално, за мен не би стоял въпросът чии са децата. Желая ти успех и да ги отгледате и двете с цялата си любов. Дайте им чувството за принадлежност и хармония :)

1. Имал си семейство;
2. Имате дете;
3. Изживявате труден период;
4. Жена ти те напуска (не те изоставя, ама само на теб е известна разликата между двете), което ще рече че си оставен сам да си се оправяш с трудния период;
5. Ти гледаш детето докато си напуснат (но не и изоставен);
6. По време на този период, в който си напуснат (но не и изоставен), докато тя извършва едни определени актове, вие сте си емоционално много близки;
7. В резултат на тези нейни актове, тя забременява;
8. Докато тя се занимава с онези неща, ти продължаваш да гледаш детето (това е нормално, ей, не те съдя....не още);
9. Изведнъж някой някъде не я иска (или тя него) или пък не иска детето, което е направил;
10. Ти си изправен пред дилема/трилема/тетралема, дали да я приемеш....

Ще е чудесно, ако това дете расте нормално, с баща, обичано и обгрижвано. Ти явно си не само готов, но и способен на тези неща. И ако помислиш, ситуацията сигурно може да се разгледа по-прагматично: тя – жена с дете, ти – мъж с дете, събирате се и си живеете щастливо. Ама ти попита за нещо, помниш ли? Попита за доверието оттук нататък. И тук е разликата между прагматичната ситуация по-горе и вашата. Във вашата ситуация единият се е изгаврил с душата на другия. Показала ти е, че не й пука за твоята душа. Толкова е съмнително желанието й да се съберете и да й гледкаш детето, че ми напомня филма за свободната детегледачка-балък. За миличкия и добър глупак, който е на разположение, когато е нужен. На безхарактерност дори намирисва.

Почти убеден съм, че не само няма да ме разбереш, а дори ще ми се ядосаш. Както и да е, ти пишеш тук и задаваш въпрос, аз пък се възползвам от правото си да отговарям. При това се старая да го правя отговорно. Което няма да ти попречи да се вбесиш и да решиш, че това е поредното жалко и озлобено мнение. Но, това не е мой проблем. Не е и твой – поне не и на фона на другите огромни каши, които си имаш за решаване.

А най-ще се радвам да греша. И да се получи от вашите грешки едно задружно и щастливо семейство!

Благодаря.

Лично аз живея с убеждението, че в България децата не получават добри грижи в това отношение.

Не бих правила разлика между мое биологично дете и чуждо. Децата са деца, и имат нужда от грижи и любов. А възрастните могат да си уточняват отношенията колкото искат, това не значи, че деца трябва да стоят гладни и лишени от грижи, докато възрастните се разберат (не че биха се разбрали веднага и лесно, ако се е стигнало дотам...)



Често съм го казвала, и това също е част от скандалната ми слава, отношението ми към децата и ситуацията в България, в която се отглеждат реалните деца на реалната България.