просто така...

Отново и отново се връщам на там. Привлича ме пустотата, далеч от тълпите по "магистралите" наоколо.

Седмицата е ужасна, както обикновено; свършва с музика и алкохол в 4.30ч. сутринта, както обикновено. Не съм в добро настроение и ми се иска да не тръгвам утре, но зная, че ще го направя. Нямам логично обяснение, просто се случва. Машинално стъкмявам раницата, машинално кимам с глава на поздравяващите ме с "Добър ден" по пътеките, машинално следвам обичайната посока... Постепенно глъчката остава зад мен, хората се превръщат в малки разноцветни прашинки, разпръснати на поляната пред голямата колкото кибритена кутия хижа. Не усещам умора; обзело ме е онова състояние на безчувственост, при което все едно чужди крака ме носят и не ми пука колко много още има да се пълзи по стръмнината.

Камъни, тревички и вятър. И звезди, много звезди. Няма жива душа наоколо.
Понякога боли от такава красота и самота. Не е страшно човек да тръгне сам, ако има нещо хубаво, за което да си мисли през цялото време. Обратното е потискащо. Студено е и не мога да заспя. Свивам се в чувала и си давам сметка колко мъничък, крехък и уязвим е всеки, когато е сам със себе си; колко малко имам от онова, което наричаме щастие и колко много от мен се е загубило безвъзвратно. Тъгата засяда като буца на гърлото ми; едва дочаквам утрото.

Изгрев.
"...По леката й, източна походка, познавам свойта гостенка прекрасна...".
Странно е, но не бързам да си тръгна.
Полека слизам надолу. Няколко ранобудни туристи, обичайната размяна на думи.

Обратният път. Последните 24 часа ми се струват нереални. Винаги е така.
Слизам от автобуса за да подаря един много красив камък на също толкова красив човек. Усмихва се и пита откъде е. Обяснявам и в същото време знам, че е от мен.

подарявай повече такива камъчета от себе си и ще намериш повече, отколкото е изгубилото се безвъзвратно. обещавам ти! и гостенката винаги ще е светла и прекрасна...
благодаря ти!

По пътя на водата...

Да не би да имате строителна фирма, че да сваляш камъни отгоре?

Много оригинално...

Хареса ми да не си завършила някаква филология ?
Стилът на писани много ми напомня Хайтов четейки и други твои неща.

П.П. Не каза само кое е мястото ?

Мястото е човешката душа...

По пътя на водата...

[линк]

Аз мисля, че това не се учи. Или го имаш или го нямаш.

"колко много от мен се е загубило безвъзвратно"
Усмихвай се, за да не губиш...

Dida , моя "път на водата" е малко по-встрани от този на Дънов, но все пак благодаря за цитата. Ако искаш можем да поговорим за това на ICQ 324939506

По пътя на водата...

Харесва ми.
Уикенда май и аз ще съм така.


Да живей, живей труда...

Ще подарявам и занапред, намаме строителна фирма, не съм филолог, мястото би могло да е всяко
Благодаря ви!