Има ли някой

Имам периоди на непиене - седмици, месеци. През това време не ми се пие. В компания, когато се пие, аз не пия. Без да се насилвам, без да се самоубеждавам. Просто не ми е вкусно и приятно. Случва се, когато много настояват, да изпия 50-тина грама и ми е неприятно. Но идва някой момент, в който ми идва импулс да се напия - не да пийна с цел да ми стане развеселено, оживено - а зверски да се напия. До непомнене. Правя го вкъщи вечер, като си планирам на другата сутрин да нямам работа. На другия ден ми е адски гадно. Но се ограничава само с този ден, което ме кара да мисля, че не е абстиненция, а махмурлук. Понякога пия два дена, рядко - три. Но пак като спра, неприятното е само един ден. Никога не ми се е случвало да е повече от ден.

Това алкохолизъм ли е? Има ли някой с подобен начин на пиене?

Пить нужно правильно, как говорится, «с толком, с чувст
вом, с расстановкой». Можно добавить — и с закуской. Не зря
девизом русских водочных кабаков были такие слова: «Пей да
закусывай!»
Культура питания и пития предполагает не полный отказ от
алкогольных напитков как от разлагающих и вредоносных, а их
грамотное, разумное потребление в целях сохранения здоровья
— физического и духовного, устремления к высшим духовным
ценностям и пропаганды здорового образа жизни.
[линк]

Ние това сме го опитвали многократно и сме установили всеки сам за себе си, че не работи. И затова сме тук. Сега, тепърва да работим по въпроса за нашата "култура на пиенето", е доста късно. Просто сме си алкохолици, болни и знаем, че няма рецепта която да ни превърне в културни пиячи. Иначе, благодаря за адруса, в който евентуално се съдържа и "спасителният" рецептурник.

Тука сме! Има някой! Наистина интересен "казус" поставяш....Цял ден мисля за това, което си написал и искам да ти пиша, но незнам точно какво. От една страна казваш,че може да пиеш 50 гр. и да спреш-което е абсолютно невъзможно при един алкохолик,защото..говорили сме много пъти за химическата реакция, която се задейства в тялото и мозъка на алкохолика след първата глътка алкохол-нали за това си повтаряме по хиляди пъти на ден в почти всеки един пост-никога да не посягаме към първата чаша-именно това е смисъла и идеята на това послание. От друга страна- в началото на моя алкохолен живот и аз така правех-определях си някакъв ден,в който искам да се напия,ама до безпаметност, просто решавах,че ще го напрвя еди кога си и ще се нокаутирам и го правех. От трета страна ти казваш,че непиенето може да продължи дни,даже месеци при теб- при мене не помня да е продължавало месеци. Планираните ми напивания бяха по-чести от самот начало. След това непланираните-няма да говоря за тях....Мойто скромно мнение е,че не си алкохолно зависим,именно защото можеш да спреш след първата чаша и можеш да пиеш само по 50 гр.,а това е невъзможно за всеки алкохолик. Това обаче не значи,че трябва да "плеснеш с ръце и да се прегърнеш" и да си продължаваш така. Помисли кое те кара да искаш да се напиваш ,колко често ти се случва,на колко години си,от кога го правиш и други такива простички въпроси. Ако искаш си отговори за себе си,ако искаш сподели тук. Мисля,че можеш да ни се довериш!

И аз съм тука, но честно казано, в случая се затруднявам да давам преценка. Може да не е алкохолизъм, може да е друг проблема, не знам. Щом може да се спре на 50 грама ?!
Чудна работа. При мен не ставаше така.

Казано четно и аз пия на периоди, точно като теб, но за разлика от теб живея с ясното съзнание, че съм алкохолно зависима.Не мога да си спомня къде по ТВ слушах една беседа на една лекарка/психиатър-токсиколог/, която определи този тип пиене като ФОРМА на алкохолната болест.Нарече я ДИПСОМАНИЯ!/От дипса-жажда на гръцки/ !Така, че ВНИМАВАЙ!!
ЛЕК ДЕН!

Здравей.
В никоя от дефинициите на алкохолна зависимост не се определя необходимо количество алкохол, което да те направи алкохолик, нито някаква определена честота, която е задължителна за да се нарече човекът алкохолик.
Това, което е важно, е доколко ни е НЕОБХОДИМ алкохолът когато ни се пие, какво ни ПРАВИ когато го пием и какво става с нас когато ни липсва в момента в който ни се пие.
Сред симптомите на алкохолната болест опраделени от WHO има “нарушаване на контрол върху пиене”. Не: липса на контрол, както сме свикнали да говорим (с право сме свикнали, защото в повечето случаи нарушаването е тотално, значи контролът липсва).
Според мен си струва просто да наблюдаваш как се развиват нещата при теб, като обръщаш внимание преди всичко на:
- това доколко е непреодолимо желанието за пиене когато се появи
- доколко пиенето влияе върху стила на живота ти, интереси, поведение, жизнени избори
- дали има някаква прогресия (дори бавна и слаба) - малко по-често, малко повече алкохол за да се напиеш, малко по-дълго (например преди 3 или 5 години да нямало случаи да пиеш повече от 1 ден, а сега се случват и 3 дни?)

Мисля, че също така е важно нещо, което не пишеш - от колко време пиеш по този начин? Логично е че при по-рядка употреба симптомите на болестта се развиват по-бавно...
Освен това, щом си имал нужда да дойдеш тук и да попиташ за това, значи това Е някакъв проблем за теб...