Подарява се котаче

На два месеца, вътрешно и външно обезпаразитено, хигиенни навици. Много красиво и игриво и мъжко.

Причината е, че много закача и тормози хъскито.
Важи за Пловдив.

Причината е, че много закача и тормози хъскито

no comment
не знам кой да ожаля - хъскито, котето или вас

Кучето е на 7 месеца, но си намери майстора. Като цвят на козината и очите са комплект. :))
Взаимно се развличат, грижат, пазят и ревнуват ...

Много са сладки заедно . Защо искате да ги разделяте? А и от снимката им заедно не оставам с впечатление, че кучо е "жертвата" .

[линк]

Да наистина в първия момент се наблюдава едно мокро от лиги и пискащо котаче. Истината е, че само се прави на безпомощно и самичко ходи да се закача. Жертвата наистина е кучето. :))

Виждам че имате дворче и условия прекрасни и за двете животни.
И моя съвет е да не ги разделяте. Сега котето е малко и наистина кипи от енергия и понеже кучето му е подръка за това то си го отняся.
Не се притеснявайте. Скоро котето ще олегне и ще стане мързелив котарак който ще спи по цял ден на някое дърво. Нека кучето потрае още малко. После ще си разменят местата на кучето ще му се играе, а котката ще я мързи.
Успех ви пожелавам и на трима ви

Кучето си е още бебе и то като котака само за игра мисли. Като е само може с минути да си гони опашката. Още не съм го виждал да се умори. Нито козината го плаши нито жегата, само дето разтяга като ластик език до земята. Толкова енергия има, че две шейни са му малко :))
Но не е в това въпроса за съжаление. Нов(добър) стопанин трябва да се намери.

Добри стопани се намират мнооого трудно. Повечето хора са доста безотговорни от което си патят котките. И кучетата.
Между другото, тия двамата няма ли да страдат един за друг. Знам, че не изглежда така но котките също много се привързват. Обикновенно именно този към който са се привързали е целта на терористичните им набези.

ПП: У нас картинката е подобна. Само, че и кучето ми е лудо и енергично. И предпочитам да се тормозят по между си, а не да ме занимават мен. Най-забавно е като вземе да пада с подскок върху котките - а на размер е колкото хъски горе долу. Лудница.

Ех, колко нюанса има това - "Търси се дом", като четеш обявите.
Какви разлики, какви контрасти - на едни им спасяваш живота почти буквално,
от болести, смъртни опасности, от пълно изоставяне и изхвърляне на улицата,
на други трябва да спасяваш пък стопаните от дискомфорта и повишените отговорности, от нежеланието на близки хора да споделят с тях тази грижа....
Много е различно, а животинките не са виновни. За тях наистина вратата на дома, който са имали досега, е затръшната... еххх ...

Правите голяма грешка като ги разделяте.
Имах лайка (те са роднини на хъскито), тя си отиде на 16 годишна възраст, беше луда по котките, обожаваше ги. Твоите снимки много ми напомнят времето, когато взехме малко коте. Двете си играеха по цял ден, при това в едно пространство от 20 кв. метра. Тогава съм виждала как котето със засилка скача върху муцуната на кучето с четирите си лапи. Ставаше голяма пушилка но никога никой не пострада. Когато котето порасна си останаха приятелки, въпреки, че си играеха по рядко.
Какво точно те тревожи - какво имаш предвид под тормоз?

Обикновенно именно този към който са се привързали е целта на терористичните им набези.
emetic, това наистина ли е така? моят котарак само с мен се закача, най-голямото му забавление е вечер да ме гони и напада по глезените. ако е защото е много привързан към мен, ще съм мнооооооооого щастлива.

Ти не знаеш ли? Ако ти не знаеш, аз няма как да знам.

Между другото котките се привързват повече от кучетата и приемат с пъти по тежко лошите неща. Бях дала Диди още като 2 месечно коте. Върнаха ми я на около годинка със смешно оправдание. И имаше период от около няколко месеца в който се хранихме насила - при това с нещата които е яла и преди това. Дори сега с хора е доста резервирана, отпуска се само с други котки и само на котки мърка. Е за това пък доста се забавляват, те с Клео са много близки така, че гледам там да не се бутам.
Дидка и малко от гърба на Клео тук:

Също много привързани една към друга са двете щерки на Дейза, Ани и Лилит. Там пада едно близане ... и един плач един за друг.

А Криипи я намерих на около 4 месеца. Когато я намерих беше на една натоварените софийски улици. Изпитваше див ужас от човешки ръце. До толкова, че започваше да ръмжи, вие, хапе и дере. Всъщност - стряскаше се от всико. Изпопреби другите котки от страх. След известно време спокойствие сега е станала досадна. Когато ходя да си мия ръцете в банята тя стои в мивката и си подава носът за целувка. Ако си връзвам обувките е пак същото. Всъщност всячески се стреми да ме докопа. И вече се оставя да бъде мачкана и гушкана.
Ето я Криипи Кити


ПП: Сложих стари снимки защото нови не съм качвала. Тези дни ще кача. Това е за хората, които са отскоро тук.

ППП: Внимавайте как се държите с котката си. Много по чувствителни са от хората.

Много са чувствителни и умни...моята Мейси като я оперирахме толкова беше уплашена и непрекъснато ме търсеше с очи за опора,въпреки че аз я занесох в клиниката.
А след това като и треперехме над главата- как разбра маймуната с маймуна и такова глезене започна,правеше неща, дето никога не си е позволявала, та трябваше да направя малко строева подготовка,щом се възстанови...за да влезе във форма,като възпитана котка