това пристрастеност ли е
3 отговора
0 прегледа
това пристрастеност ли е
Здравейте, моят най добър приятел е любител на бирата. В дните когато не купонясваме, той пие по мое мнение около 8 бири на ден, но и да се лъжа не пада под 6 бири. Тоест минимум 6 бири на ден, когато пие минава 10ката с много. Може ли да се каже че е пристрастен към алкохола, така е от 5-6 години поне а той е на 25 тоест доста млад.
И понеже ми е много добър приятел и малко или много съм притеснявам за него, има ли някакъв смисъл да му се меся, не че не съм му казвал директно че прекалява. И как мога да му повлиая?
И понеже ми е много добър приятел и малко или много съм притеснявам за него, има ли някакъв смисъл да му се меся, не че не съм му казвал директно че прекалява. И как мога да му повлиая?
Re: това пристрастеност ли е
6-8 бири на ден се равняват приблизително на 300-400 грама концентрат. Ежедневно изпито такова количество алкохол е притеснително. 5-6 години не е никак малко с такава "доза". Възможно е да се лъжеш за 8-те бири и в обратната посока. Може и да са повече. Едва ли виждаш всичко, което е изпил. Това са само мои предположения.
Аз съм алкохолик и доста дълго време успявах да поддържам едно относително постоянно количество алкохол, с което да се чувствам ОК. Но това беше до време. Не, че съм си броял глътките, просто започнах да пия повече и все повече. Това ОК, обаче, вече не се получаваше?! Започнаха редовните махмурлуци. Тогава така си мислех, доколкото изобщо съм бил в състояние да мисля. Сутрешно питие за "оправяне", вечерно за "настроение", после за "заспиване", а през деня за "тонус" - това се получи.
Приятелят ти може и да не е алкохолно зависим, но с тези бири може да си докара голям проблем. Наистина голям и много трудно решим.
Щом сте приятели, поговори с него, но когато е трезвен. Нека опита известно време без бира, без алкохол. Такъв опит е показателен и ако не "устиска" поне седмица значи има повод за тревога. Ако откаже да опита и започне уговорки, оправдания или стане агресивен - има проблем.
Ти не можеш да го принудиш да спре, но поне ще го провокираш.
Ако е алкохолик / дано не е / бъди готов на всичко. Пълни сме с изненади.
Аз съм алкохолик и доста дълго време успявах да поддържам едно относително постоянно количество алкохол, с което да се чувствам ОК. Но това беше до време. Не, че съм си броял глътките, просто започнах да пия повече и все повече. Това ОК, обаче, вече не се получаваше?! Започнаха редовните махмурлуци. Тогава така си мислех, доколкото изобщо съм бил в състояние да мисля. Сутрешно питие за "оправяне", вечерно за "настроение", после за "заспиване", а през деня за "тонус" - това се получи.
Приятелят ти може и да не е алкохолно зависим, но с тези бири може да си докара голям проблем. Наистина голям и много трудно решим.
Щом сте приятели, поговори с него, но когато е трезвен. Нека опита известно време без бира, без алкохол. Такъв опит е показателен и ако не "устиска" поне седмица значи има повод за тревога. Ако откаже да опита и започне уговорки, оправдания или стане агресивен - има проблем.
Ти не можеш да го принудиш да спре, но поне ще го провокираш.
Ако е алкохолик / дано не е / бъди готов на всичко. Пълни сме с изненади.
Re: това пристрастеност ли е
Лошото е, че той може и да “устиска” тази една седмица, а дори много по-дълго време. Пък после да си навакса...
Аз мисля, че това което може и трябва да направи един приятел, е да накара пиещия човек САМ да се замисли върху пиенето си, да започне да се самонаблюдава. Може също да предлага алтернативни, не-алкохолни начини на съвмесно прекарване на времето. А ако се окаже (което е много възможно в случая, че човек е зависим или на път към зависимост), че той предпочита бира пред приятелство - да му се каже и покаже този факт, като повод да се замисли наред ли е всичко. Също ако заради пиенето си докарва някакви проблеми (рано или късно това ще стане), да му се помогне да ги види и да види връзката им с неговото пиене...
Комуникати от типа: прекаляваш, имаш проблем, недей да пиеш - в 99 случаи на 100 имат обратен ефект за съжаление.
Аз мисля, че това което може и трябва да направи един приятел, е да накара пиещия човек САМ да се замисли върху пиенето си, да започне да се самонаблюдава. Може също да предлага алтернативни, не-алкохолни начини на съвмесно прекарване на времето. А ако се окаже (което е много възможно в случая, че човек е зависим или на път към зависимост), че той предпочита бира пред приятелство - да му се каже и покаже този факт, като повод да се замисли наред ли е всичко. Също ако заради пиенето си докарва някакви проблеми (рано или късно това ще стане), да му се помогне да ги види и да види връзката им с неговото пиене...
Комуникати от типа: прекаляваш, имаш проблем, недей да пиеш - в 99 случаи на 100 имат обратен ефект за съжаление.
Re: това пристрастеност ли е
Здрявей!
Моят случай бе 100 процента същият. От около четири години трябваше да спра твърдия алкохол по здравословни причини. Преминах на бира. Отначало си мислех, че е безобидна, дори се и хвалех,че ... вече не пия! Да, ама не. Имаше дни, в които не пиех. После следваха дни, в които бройката им се увеличаваше. Имаше и бирени запои. Сега знам, че употребата на бира не е съвсем безобидно. Напротив - още по-коварно. С нея също се изпада в алкохолна зависимост. За да постигна нужното съм изпивал невероятни количества. С нея просто само малко по-бавно стигнах до дъното. Когато имах съмнения, че нещо не е наред, сам се тествах. Спирах и след недълъг период ставах доста напрегнат, нервен и упорито си мислех, че единствения начин да се успокоя е... да изпия една-две бири. Разбира се, че не оставах с две. Дълго е за разправяне, но убедено мога да твърдя, че и с бирата се стига до дъното, без оглед на това какво е то. Мога да споделя още, че изпадането в зависимост от бирата става доста неусетно, бавно, но много сигурно е това, че завежда пияча на същото място - рано или късно. Вярно е това, което те съветват. Много са 5 бири ежедневно, а пък десет - си е ....
Загубата на памет от бирата също е доста коварно и става неусетно. А за махмурлука да не говорим. Ужасен. Нека твоя приятел се тества сам и сам да се самоопредели. Докато все още е рано.
Моят случай бе 100 процента същият. От около четири години трябваше да спра твърдия алкохол по здравословни причини. Преминах на бира. Отначало си мислех, че е безобидна, дори се и хвалех,че ... вече не пия! Да, ама не. Имаше дни, в които не пиех. После следваха дни, в които бройката им се увеличаваше. Имаше и бирени запои. Сега знам, че употребата на бира не е съвсем безобидно. Напротив - още по-коварно. С нея също се изпада в алкохолна зависимост. За да постигна нужното съм изпивал невероятни количества. С нея просто само малко по-бавно стигнах до дъното. Когато имах съмнения, че нещо не е наред, сам се тествах. Спирах и след недълъг период ставах доста напрегнат, нервен и упорито си мислех, че единствения начин да се успокоя е... да изпия една-две бири. Разбира се, че не оставах с две. Дълго е за разправяне, но убедено мога да твърдя, че и с бирата се стига до дъното, без оглед на това какво е то. Мога да споделя още, че изпадането в зависимост от бирата става доста неусетно, бавно, но много сигурно е това, че завежда пияча на същото място - рано или късно. Вярно е това, което те съветват. Много са 5 бири ежедневно, а пък десет - си е ....
Загубата на памет от бирата също е доста коварно и става неусетно. А за махмурлука да не говорим. Ужасен. Нека твоя приятел се тества сам и сам да се самоопредели. Докато все още е рано.