За Хари Потър :-)

Част от статия на дякон Кураев с едно доста по-различно мнение за книжките за Хари Потър

С недобро око четох книгите за Хари Потър. Та нали това е книга за момче, което учи във вълшебно училище и му преподават магьосници.

Бях готов да съзра в тях „дълбините сатанински", полускрити антихристиянски нападки, пропаганда на безнравственост ...И изтръпнах, когато още в първия том се споменаваше за някой си вълшебник – „мистър Николас Фламел, който е отбелязал своя 665 рожден ден през миналата година". Е, - помислих си аз – до сатанинското число не достига само единичка. И сигурно в следващия том, който ще разказва за живота на Хари след година, ще се появи на сцената същият този Фламел, преди това само споменаван от другите персонажи ... Но сюжетът се разви съвсем по друг начин. Фламел живял толкова дълго, защото успял да създаде „философски камък", подаряващ на хората безсмъртие.

Но, виждайки, че и злите сили се стремят да завладеят неговото откритие – той сам унищожил своето създание. И обрекъл себе си на скорошна смърт. Така и не доживявайки до тази възраст, която би могла да се отбележи с апокалиптичното число. Така подозрението, че тук е започнал да се разгръща сатанински сюжет, отпадна.

И това е всичко. Не срещнах нищо друго в 4-те тома (и във филма по първия том – за пръв път бях на кино след „Титаник"), което да предизвика възмущение. Всъщност не, много неща предизвикваха възмущение – но всеки път се оказваше, че от същите тези думи и постъпки на героите се възмущава и самата авторка на приказката.

В края на краищата остана едно разминаване: Дж. К, Роулинг харесва света на вълшебствата, а аз – не. Изглежда това е достатъчно, за да заключим: светът на магията е лош и значи хвърляме книгата в казана. Но .... Каква е тази книжка? Учебник по магия? Ами не – това е приказка. А на приказката сякаш й се полага да бъде вълшебна. И излиза, че към тази книга не можем да предявим никакво «благочестиво» обвинение, което да е конкретно адресирано към нея, касаещо само книгите на Роулинг и не засягащо всички останали детски библиотеки. Грях, както е известно, на гръцки означава "да не попаднеш в целта, да не улучиш» (amartia). Някога такова неулучване се е получило и при съветските дисиденти (по думите на Виктор Аксючиц – „целехме се в комунизма, а уцелихме Русия"). Да внимаваме и тук да не улучим грешно: целихме се в «сатанизма», а улучихме децата ...

Ако от «благочестиви» мотиви скрием от децата Хари Потър – то по същата причина ще ни се наложи да скрием от тях и «Илиада» на Омир и «Хамлет» на Шекспир, "Вечери в селцето край Диканка" на Гогол и «Приказката за златната рибка» на Пушкин, "Лешникотрошачката" на Чайковски и «Хрониките на Нарния» на Луис, приказките на Андерсен и "Слово за полка на Игор" на анонимния древноруски монах ... Всички книги, в които някой от добрите герои се моли на езически богове, взима в ръцете си вълшебна пръчица, преживява вълшебни превъплъщения (във вълк, жаба, кон), подложен е на действието на зли заклинания и се защитава от тях с помощта на добри вълшебства. И с какво ще останат децата? В такава стерилна атмосфера ще остане ли нещо от детството и детскостта им. И когато разберат кой и защо ги е лишил от детство – ще останат ли те самите в Църквата?

Колко лесно е да разгромиш дори Андерсен – показа един участник в моя форум: «Вървял си един войник – леви-десни! леви-десни! Видял една старица, тя го помолила да слезе в хралупата да и донесе огнивото и пари му дала. Слязъл, взел парите, взел огнивото, но не го дал на бабата, нея я убил – просто така, защото е добър войник – леви-десни! Леви-десни! – а тя тъпа бабичка. После с помощта на бесовското огниво откраднал принцесата, със същата бесовска сила убил законния монарх и сам седнал на трона. Брей какъв войник! Леви-десни. Та нали всички сме чели приказката като деца? И какво? Сега подсъзнанието ни иска да пребиеме някоя старица? Не вярвам в пагубното въздействие върху децата на приказните книги, особено когато прикзаният момент е показан, както при Роулинг, при това достъчно нравствено».

Да разгромиш е лесно. Достатъчно е, за която и да било детска книжка или игра, да зададеш въпроса «А би ли одобрил това преподобния Йосиф Волоцки?» Е, разбира се, че не би одобрил.

..... ако ви допадне, ще следва продължение

Колко лесно е да разгромиш дори Андерсен – показа един участник в моя форум: «Вървял си един войник – леви-десни! леви-десни! Видял една старица, тя го помолила да слезе в хралупата да и донесе огнивото и пари му дала. Слязъл, взел парите, взел огнивото, но не го дал на бабата, нея я убил – просто така, защото е добър войник – леви-десни! Леви-десни! – а тя тъпа бабичка. После с помощта на бесовското огниво откраднал принцесата, със същата бесовска сила убил законния монарх и сам седнал на трона. Брей какъв войник! Леви-десни. Та нали всички сме чели приказката като деца? И какво? Сега подсъзнанието ни иска да пребиеме някоя старица? Не вярвам в пагубното въздействие върху децата на приказните книги, особено когато прикзаният момент е показан, както при Роулинг, при това достъчно нравствено».


темата засяга еднa от основополагащите доктрини на християнството,която за съжаление е "ахилесова пета"...
това е една "болна тема" за съвремените християни и за свъремнните богослови...
това идва да покаже непознването на епистемологията./за онтологията няма да говорим,че ще отидем в обсурда.тя също е непознаваема от съвремените християни.../
странно ли е,че християнството е загубило децата,работниците и интелектуалците?не!
не се ли забелязва,че християнството говори само с познати на средната класа изрази?да!
ами тогава "леви десни!леви десни!"
не е важна посоката,а движението...

ако ви допадне, ще следва продължение...

" прекрасно е да си луд,защото тогава си свободен"...

Ако това е написал Кураев, жалко за Кураев. Какво от това, че преди Хари Потър имало и други сатанински книги, които са се приемали от мнозина за детски?!

Мда, включая и "Малкия принц". А какви детски приказки четат чистите православни на децата си, ми е интересно?

Мда, включая и "Малкия принц". А какви детски приказки четат чистите православни на децата си, ми е интересно?


али баба и 40 разбийника...

" прекрасно е да си луд,защото тогава си свободен"...

Твоята гледна точка изглежда изключва факта, че има огромна съществена разлика межу Хари Потър и Малкия принц. Както и на дякон Кураев между другото. Но какво пък, можеш да се похвалиш, че веднъж сте били на едно мнение с ”громителя на Протестантството”.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."

Абе тоя Хари Потър не умря ли!? Що му клатита пак костите!?

напротив, предстои премиера на нова серия на Хари Потър.
дет се вика:
Magic never ends (цитат от вчераpшния филм за К.С.Луис)


[линк]

Разбирам! Явно друг (:() го съживява.
Явно не съм в час, понеже ми е безинтересен.
Гледах първия филм, но следващите нещо ми доскучаха. Опитах се да чета книгите, но и с тях не ми потръгна. Затова реших, че няма да се мъча повече!

Да не си помислите, че не обичам детските книжки и филми - напротив! Но тия нещо не са ми интересни.
Предпочитам Шрек и в трите му серии.

Житията на светиите са най-хубавите приказки за деца и юноши.

Право казваш - ПРИКАЗКИ!

напротив, предстои премиера на нова серия на Хари Потър.
дет се вика:
Magic never ends (цитат от вчераpшния филм за К.С.Луис)



дъщерата,Мария,ходи в петък да го гледа...
чух добри отзиви...
аз все още държа да каже,че християните нямат знание по епистемология...
Епистемологията /гр. eprsteme — знание, и logos — учение, слово/.
Епистемология, буквално, означава наука за познанието. тя изследва как опознаваме нещата, какви са границите на нашето познание и доколко можем да припишем достоверност на това наше познание.чрез Библията ние можем да аргументираме и обусловим именно онова, което претендираме, че знаем.
аз съм християнин и знам,че Бог е създал Природата,света и световете.за мене няма объркване между обективнта ралност и въображението.християнина е свободен - свободен да лети,защото има основа,чрез която не трабва да е объркан относно фантазията и реалността.християнина може да претежава фантазия и вображение,без да е застрашен.но,съвремените християни нямат блянове и фантазии и са застрашени...защо говорят за "разумна вяра",а не за "духовна вяра...
какво е лошото да бъдеш творец и да направиш нещо малко по-различно
от Божия свят?не ни ли е създал Бог да бъдем творци?...

" прекрасно е да си луд,защото тогава си свободен"...

За мен е изненада, че мога да бъда на едно мнение с д. Кураев, в този смисъл откривателството ти е новост дори и за мен.
Но явно не си запознат и с това, че Тимотей преди бая време беше набедил и "Малкия принц" за навяващ нездрави мисли към самоубийство. Тъй че явно за някои хора няма и разлика между "Малкия принц" и "Хари Потър" - но аз определено не съм между тях, търси ги измежду своите съцърковници, разбира се, ако имаш желание за това. Ако не - здраве да е.

И ти правилно казваш - тези истински истории са толкова невероятни, че наистина приличат на ПРИКАЗКИ. Слава на Бога и на Неговите светии!

Каквото и да си говорим Малкият принц не е точно книжка за малки деца...
А Хари Потър е фентъзи с твърде повърхностни ценности - неподходящ за малки деца, за големи - още по-малко. Май за възрастни безделници е най-подходяща.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."

Грешка имаш - това са легенди (от латинското legare - т.е. нещо за четене).

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."

За "Малкия принц" съм съгласен напълно - но не съм съгласен с Тимотеевата неприязън към него.
Между другото, да уточня за Хари Потър де - гледал съм само филма, грозен ми е, не бих го пуснал на детето ми, но не от религиозни съображния, а от образователно-естетически. Но да се "демонизират" чак пък - не мисля, че е носи полза някому...Не знам защо точно този прословут Хари Потър разбуни религиозните духове.

Аз ли казах "приказки"!?
Само потвърдих вече казаното, защо вие вярвате само на тия приказки, които ви изнасят!
Моят или нечий друг живот не е ли приказка?
Аз или вие да не би да сме по-малки или по-велики?
Не, писано е: Който иска да е велик, нека се смири и да служи на другите!
Да, имало е и такива, дето са го правили, а други просто са избягали от всички "светски" грижи, затваряйки душа и тяло в килии, сами иззидали затвора си, бил той материален или духовен! Защо?!
- От когото са бягали, на него са налетяли! Защото Сатана е дух и не му пука кой къде се крие от страстите си! И по този повод ще ви препиша едно от стихотворенията на дядо Серафим (вече знаете, че го харесвам и че го познавах лично):

Може би
Да се топиш във грях,
Измъчен и разкаян,
Да тръпнеш гузен, плах,
Обзет от смут безкраен...
А външно да си строг
И праведен, и "светъл",
С добре прикрит порок,
С показна добродетел...
Да чезнеш, раздвоен
и всякога престорен -
Към Бога устремен-
На дявола покорен...
В доброто да се вричаш,
На злото да си роб...
Живота да обичаш,
А жив да си във гроб...
И никой да не знае
За твоите борби -
Туй моята съдба е,
И твойта, може би!?...
---
Докато аз не отричам, че от всички християнски църкви ще има спасени и Господ ще ги приеме поради милостта си, всички вие (били православни, католици, протестанти или адвентисти...) отричате Божията милост на всеки, който не е от вашата църква, която, разбира се, е единствената православеща Бога!
О, несмислени и неразумни юроди, поради що се превъзнасяте тъй над ДРУГИТЕ!? Кой ви измами да се надценявате дотам, че да отричате Божието спасение за онези, които не са във вашата кошара?! И кой ви измами да си въобразявате че има знак за равенство м/у вашата и Божията кошара!? На това ли братя, му викате смирение и любов към ближните!
Е, докато не се научите спокойно да стоите заедно в Божието присъствие, без упрек към инакомислещите, няма да се погодим и всеки ще си стои в неговите "окови". Но, ваша воля, драги ми "братя" во Христе!
Аз не съдя вас, а заблудите ви!
Но ВЪПРЕКИ заблудите ви, не ви пращам (както вие мен) в ада, защото това не е моя работа, а Божия!
И макар да не съм член на вашите църкви, аз имам увереност лично от Бога, че съм записана в книгата на живота и че никой не може да ме отнеме от ръцете Му, докато следвам Неговия Път! А указанията Му са в Словото, което Слава Богу всички имаме и познаваме!

Така че, карайте си собствените коли и не упреквайте другите, ако карат внимателно, макар и да не са в Мерцедеси като вас!

Легендата е епически вид във фолклора и в литературата. То е предание за минали събития, в което се съчетават реално и фантастично.
Литературно произведение или разказ за исторически събития, в което действителността е прeмислена и украсена с чудновати измислици; сказание, предание; нещо невероятно.
Думата legare означава свързвам и обикновено с нея се обяснява "религията", а не легендата!
- legenda- "things to be read" - означава неща за четене, но такива има мноооого и това изобщо не значи, че са факти!!!

Иначе значения има още доста - виж в Google на define:legend

Продължение

Да разгромиш е лесно. Достатъчно е, за която и да било детска книжка или игра, да зададеш въпроса «А би ли одобрил това преподобния Йосиф Волоцки?» Е, разбира се, че не би одобрил.

Преди всичко, защото средновековната църковна книжнина е била изцяло моралистична, назидателна, винаги е проповядвала идеала и е изисквала неговото постигане. Колкото и да е странно, именно към такъв аскетически максимализъм е подтиквал във времето си император Юлиан Отстъпник (вярно; с държавническо-насилствени мерки, а не чрез проповед или пример).

Позовавайки се на евангелските заповеди, които осъждат осъждането, той например е издал закони, забраняващи на християните да се обръщат към съда. Позовавайки се на евангелския призив за нестяжяние, Юлиан конфискувал имуществото на християните. Но тогава св. Григорий Богослов разумно му възразил: «Ти, най-мъдри и разумни от всички, ти, който принуждаваш християните да се държат на самата висота на добродетелите, - как не се сещаш за това, че в нашия закон друго е посочено като необходимо, така че тези, които не го спазват са подложени на опасност, другите неща, които се изискват не са необходими, а се предоставени на свободния избор, така че тези, които ги спазват получават чест и награда, а тези които не ги спазват не си навличат никаква опасност? Разбира се, ако всички можеха да са най-прекрасни хора и да достигнат най-високата степен на добродетели, - това би било превъзходно и чудесно. Но тъй като трябва да има разлика между Божественото и човешкото и за първото няма добро, към което то да не е причастно, а за второто е велико и това, ако то достига средна степен: то защо ти искаш да предпишеш със закон това, което не е свойствено на всички и считаш достойни за осъждане, тези които не го спазват? Както не всеки, който не заслужава наказание е достоен за похвала, така и не всеки, който не е достоен за похвала, заслужава вече наказание" (Слово 4. Първо изобличително към цар Юлиан)

Нека запомним тези думи .... Оказва се, че за християнина позволеното може да не съвпада с „душевъзвишаващото". И несъвършеното може да бъде прието и разрешено. Значи – дори „на полето" на християнската култура може да има усмивка. И приказка.

Да, в приказките (и народните, и авторските) чисто евангелското е малко. Но дали това е лошо? По-добре ли ще бъде, ако Христос стане приказен герой? По-добре ли ще е, ако детето си играе на пророци и апостоли? Не е ли по-добре да разграничим съзнателно света на фантазията и света на църковната вяра? Не е ли по-мъдро да оставим нещо извън сериозния свят – за да може поне с нещо да играем, да се шегуваме, да се преструваме?

Запознаването с църковната история (или в по-широк смисъл – с историята на християнските страни) оставя впечатлението, че Църквата на думи се е опитвала да съпостави с Евангелието всички страни на човешкия и обществен живот, но на дело сякаш мълчаливо и с някаква реалистична мъка признава, че „Царството Божие" на земята, в историята може да бъде само „грахово зърно". На търговците се е разрешевало да продават с надценка, на държавниците да прилагат насилие, на дипломатите – лукавство ... Дори палачите са си имали духовни отци (които очевидно не са им вменявали за вина това, което техните духовни чада са вършели от „професионална необходимост"). И на всички е било разрешено да се веселят. Не, църковните проповедници са изобличавали смеха и смехотворството. И все пак началникът, който на събранието обявява бойкот на закъсненията, но не въвежда „книга за пристигане и тръгване от работа" на работниците и реално не ги наказва за закъсненията, всъщност разрешава да се закъснява.

......