Моята първа любов

моята първа любов беше,
когато 4-годишна не исках да ходя на детска градина, ако другарчето ми не е там, а другарчето ми много пътуваше с родителите си и беше истинска драма

моята първа несподелена любов беше
в 6-ти клас, тогава даже имах и съперница :) , която се нагълта с аналгин, заради любимото момче, а аз не можех да достигна по никакъв начин тази декларация за любов

моята първа отхвърлена любов беше
в началото на 9-ти клас на бригада с Крумово, Ямболско - един сладур ме беше фиксирал, но аз исках друг - Тони-който за момента беше свободен, но не прояви интерес. Тази любов е забележителна с това, че един месец след като се върнахме от бригада той заби гадже точно копие на мене, което ме хвърли в луд размисъл за мъжката логика и открих, че няма такава :). Щом не иска оригиналът, значи си заслужава копието.

моята първа любов,
с която станах жена
ооо, ... това не е за тук :)

моята първа любов от пръв поглед
беше най-фантастичното ми изживяване

моята първа любов завинаги
как можех да знам, че съм познала :) - ще е завинаги


получи се нещо като "50 първи срещи" :)
не съм ги докарала до 50, но има време :)

...моята първа любов!...спомням си как с нетърпение в детската градина чакахме с нея да дойде "времето за следобеден сън" и "другарките" да изчезнат от стаята за спане тогава аз се мушках в нейното легло, за да се гушкаме..

...после в първи клас...имаше същото име, което идва да покаже, че "клин-клин избива, но последният остава"......ходехме в междучасията по коридора прегърнати, а аз щях да се пръсна от гордост и едновременно умирах от срам, защото всички ни сочеха с пъсти и ни обявяваха за гаджета...

...мхм - в пети клас май беше, когато се появи ново момиче в класа и беше невероятно развито за възрастта си...(поне тогава така ми се струваше)...и в едно междучасие се обърна в моята посока и раздвижи устни в дума, която прочетох като "обичам те"...погледнах зад гърба си да видя не го ли казва на някой друг, което беше глупаво, защото бях на последен чин...а после един мой съученик ни следеше като се разхождахме заедно след училище, а аз не смеех даже да я хвана за ръка...и после (съученикът) ми се смееше:"Еди-коя-си с дългите ПЪПКИ".....и си поставяше лактите пред гърдите с длани навътре...

..ееееееееех, спомени!..лошо момиче си ти "жожо-можо"...или "хохо-мохо"..

...първата ми любов е сега...днес

еее, това вече е тема за споделяне.

ми моята първа любов беше като бях 7-8 годишна - имаше във входа едно момче 12-13 годишно, подкосяваха ми се краката като го видех, но въпреки това имах смелостта веднъж при игра на криеница иззад един ъгъл да му се метна на врата. май тогава ме разкриха и затова почнах да страня от него /от срам естествено/. мина много време, той се премести да живее другаде, но родителите му идваха в апартамента и веднъж като бях вече на 25-26 се засякохме в асансьора. ииии не очаквах, че краката ми пак ще се подкосят и загубих и ума и дума, докато той се шегуваше нещо с мен. пет минути след като излязохме от асансьора си помислих, че ако не бях такова дърво /и вече с много повече опит/ можех да направя нещо/ нече той вече не беше женен де/.

после в 4-ти клас се влюбих неудържимо в едно момче, което ми се струваше неземна красота и почти година го боготворях и помнех всяка среща и всеки поглед в коридорите на училището /той беше в 6-ти клас/. този случай е забележителен с това, че го разлюбих за един миг, когато го чух да произнася "майна". кхахахаха. това говори за възпитанието ми, но сега като се сетя ме напушва голям смях, особено като се има предвид, че съм от града на майните.

най-голямата ми платонична любов беше в гимназията - една година по-долен курс. фиксирах го докато с една приятелка скучаехме в междучасието на диванчето пред стаята на първи курс. их, значи, това проклето диванче и отворената ми приятелка, която ми обърна внимание на сладурчето. после тя ми помогна да се запознаем /щот аз съм срамежлива/ и половин година двете си го харесвахме, докато тя не се оттегли като разбра, че съм хлътнала ужасно. не му казах никога "обичам те", но това се подразбираше по всичко, което правех забравила всякакви задръжки.... имал ли е някой такава обожателка, която като папарак да го преследва, и когато играе баскетбол пред блока например да го снима за спомен, и прочее? е, чувството не ми мина цели четири и половина години. и си остана несподелено.

най-вълнуващата любов беше в университета, продължи само 6 месеца, но такова потене и изчервяване и такива тръпки по цялото тяло и пълно самозабравяне, никой не ми е предизвиквал.

после имаше един, /за разлика от предишните само платонични чувства - тук вече за първи път имаше смесване на див секс и безумни чувства/ - за 3 месеца ми разказа играта. поне ме научи, че розовите очила не променят същността на човека, който гледаш през тях. копеле. дано е мъртъв вече.

ииии сега си имам приятен тих пристан, страстта не е основното, но знам какво е да не можеш да дишаш без някого и да си представяш себе си само като функция на общите ви планове. да го приемаш като най-близкото ти същество и да разбираш, че отношенията ви не са просто "о, миличък много те обичам", а че имат нужда от градеж и бран. че има смисъл въпреки всичките ви недостатъци и ръбатости. мисля си, че това е зрялата любов.

хубава тема...
детската градина е класика, там беше споделена любов понеже се съблякохме голи, застанахме един срещу друг /в една стая сами/ после на следобедния сън аз отидох и легнах при нея като я прегърнах даже
1-3 клас - ми таня изобщо не ме харесваше, макар че аз много я харесвах
5-8 клас - ужас... никакви успехи - очила пъпки и т.н.
9-11 клас - супер ... няма очила и пъпки, купони, китари, бири, хипарки :) но там имаше една голяма несподелена любов, просто много голяма и много несподелена.
университета - 1 година живот после 9 години в плена на една връзка, зеленоока, красива и много задължаваща фриволния ми характер
сега - неизвестно, любов? не знам... по скоро договорка

Човекът когото безумно обичам
без него не мога и час
човекът когото ужасно привличам
човекът - това съм си аз
Уви моята първа и единствена любов си останах аз самия Изпадал съм в безумни пристъпи на любов към себе си мразил съм се изневерявал съм си но първата любов така и не хвана ръжда Знам че в момента който тя изчезне живота ми ще стане безсмислен. И просто ще изчезна и аз.
Посвещавам това на Жос когото не съм виждал вече десет години но никога няма да забравя песента му Човекът когото обичам. Дано си добре Жос...

не мога да разделя така нещата във времето за себе си

всяка предишна любов я има в следващата и обратното

но мерси за поредното изтъркано до болка клише, което ми припомни - "любовта, която ме направи жена". добре, че поне не беше "мъжът, който ме направи жена" винаги съм си мислил, че мъжът, който прави една жена жена е баща й...

аз защо си мислех, че заглавието на темата е достатъчно клише, за да не я прочетеш?

нали не допускаш, че ще използвам вулгарен или пространно-описателен израз за цитирания случай, това клише си е добро

а иначе,
за да се изгради жената като такава или мъжът като такъв, не е достатъчно да се роди от съответния пол

Много интересна тема - защото ме накара да се замисля. А замислянето се състои в това, че като се опитах и аз да си опиша "любовите" през досегашното течение на годините ми - не можах, просто запецнах! Това ме шашна, тъй като имам такива преживявания. Уплаших се да не страдам от някакъв вид разтройство на някоя част от психиката си. Засега ще проучвам въпроса, но - благодаря ти!

Вярно е, че към много неща изпитваме носталгия, но се опасявам че да не изхвърляме старото означава че не правим място за новото, което е доста по важно. Вярно трудно е да се направи логична връзка как може една покривка да стане причина за това да не срещнеш нова любов - толкова силна, че да не те предизвика на бродираш нова такава, но съм сигурен, че старите неща ни затрупват и не правят място за новите. Както и материалните, така и старите носталгични спомени. Трудно е ама я мятай в коша

Боже, как те разбирам, не е истина просто.

аз розовите очила наскоро ми ги махнаха. тъпото е, че краят беше преди това, но не се спря дотам. трябваше да осъзная истината.

а последното - дай Боже всекиму... или поне на който заслужава


Where love goes
Where love dies,
Heaven knows
But its more than meets the eye