Чат

Добър вечер! Надявам се, че ще ме приемете. Искам да спра да пия. Нямам човек, с когото да споделя проблема си, а толкова ми се иска да поговоря с някого. Може би има чат, където да мога да поговоря с вас? Благодаря.

Добре дошла, Петя.
Да ти е честито решението.
Щом искаш да спреш и да споделяш проблема си, попаднала си на точно място.
Ако искаш, разкажи малко за себе си, за своето пиене и спиране, каквото искаш да ни кажеш и каквото смяташ са важно.
Тепърва ли ще спираш или вече си спряла?

Здравей Петя!
Пиши тук в клуба. Повечето от нас са минали през какво ли не, докато спрем да пием.
Има изход. Разкажи нещо повече за себе си? От колко време пиеш?

Пиши в клуба, ще срещнеш разбиране и подкрепа.
Ако искаш ми пиши и в skype nia_nia73.
Аз също имах проблеми с алкохола и от 4 април не пия.
Успях благодарение на подкрепата тук и на разговорите в скайпа.

Здравей, една! Тъкмо си мислих днес дали да не пусна тема с въпрос знае ли някой нещо за теб!
Отдавна не съм те виждала тук и се обезпокоих какво ли става с теб.
Радвам се, че се държиш!
Как си, как я караш, ходиш ли на сбирки?
Сподели нещо, мисля че за новодошлите твоят опит е много ценен!

Здравей Една,
Много се зарадвах, като прочетох постинга ти. Държиш се, браво на теб!
Четири месеца трезвост хич не е малко. Как си сега?

Здравейте, мили момичета! От сърце ви благодаря за подкрепата. Преди да пиша тук, 4 дни четох този форум, запознах се с вашите истории и се убедих, че не всичко е загубено и има светлинка в тунела, стига човек да има сили и воля. Пия от 14 години, като през последните 3 от тях се наливам всеки ден. Треперят ми ръцете, изпотявам се, мисля, че ще припадна някъде, май започна да ме боли и черния дроб. Това не може да продължава повече, искам да спра! Благодаря ви още веднъж.

Здрасти и от мен Петя! За тези които наистина искат да спрат и осъзнават проблема си без заобикалки има изход!
Аз лично се отскубнах от алкохола преди 6 мес и 14 дни с помощта на хората тук в този форум и с програмата на Анонимни Алкохолици. Има и други мнения как може да се живее в трезвост и разбира се аз ги уважавам. На мен лично АА ми помага и продължавам да живея като нормален човек. Без треперенето сутрин, без кошмарите през нощта, без болките в черния дроб, без гузната съвет и срама и без угризенията, че с моето пиене разрушавам най-близките ми хора.
Наистина милите момичета, които ти писаха преди мен са с доста повече опит в борбата с тази болест и ако приемеш насериозно нещата, които ти пишат тук ще поставиш началото на своето възстановяване. И началото на истинския живот. От сърце ти желая успех!

val999, благодаря ти от все сърце! Радвам се, че си успял! За всички успели се радвам и се ви възхищавам! Имам сериозното намерение днес да не пия, пък утре ще видим. Много се надявам на вашата подкрепа, само вие можете да ме разберете. Все пак е жалко, че няма чат

Здравей и от мен! Дано удържиш! Аз не пия от Петровден- тогава ли имаш имен ден? С теб съм и стискам палци

Благодаря! Все още стискам, дано това да ми е първия трезвен ден! Утре ще кажа.

Здравей, Петя!
Тази вечер Дир-а при мен е кошмарен. Прочетох много малко. Разбирам, че спираш сега алкохола.
Смело давай напред.
С теб съм и стискам палци.
Пиши.

Заприлича на войнишко писмо, но това е положението.

Успех !

Привет на всички новодошли и от мен.
Май стават вече 9 месеца без алкохол.Интересното е ,че било възможно, даже и приятно да не пие човек.С кеф си карам колата ,ставам си сутрин и не ми е черен света, ръчичките не треперят, взех че се и разработих нещо чак време за сън не ми остава, не ми и пука кой знае колко като има проблемчета, че даже и не ме страх.Интересна работа било това да си трезвен, а аз се чудех другите хора как така живеят без да пият, чаках ги да пукнат от скука всеки момен.
Желая ви успех в новото начинание и да живеете цял живот ама трезви.

И от мен позрави и пожелания за успех!
Рuvpav, ама как да ги убедим приятелите, че наистина е голям кеф!? Ако знаеха, щото са позабравили вече, с още по- голяма сила щяха да спрат пукницата. Знаеш ли и при мен, хрумва ми по никое време и ставам, паля колата и тръгвам. Преди все ги лъжех моите, язвата ме боляла, кръвното било високо... Не че ми вярваха, ама се проваляха такива добри идеи.

Петя, как си днес? Пиши тук, каквото и да става, с теб сме!
Ако икаш, скайпа ми е girasole41.
Успех!

Усмихни се, има изход!

Браво, Пуфпаф.

"Интересна работа било това да си трезвен, а аз се чудех другите хора как така живеят без да пият"
И аз се чудех преди да спра да пия, как ли живеят? Не можех да си представя живота без алкохол... Бях си създала алкохолен режим. Навиците ми бяха други. Пиенето ми беше станало основното задължение. Всеки ден след работа си купувах 200 грама водка + 2 литра бира. Това беше необходимия минимум за да прекарам вечерта "разпускайки". Обикновено не ми стигаше и правех втори курс до магазина, вече употребила минимума. И за да не се налага да потретя, купувах литър водка, с презумцията, че ще я пия 5 дни по 200 грама. Да бе?!
Сега е съвсем различно. Минавам през магазина и купувам плодове, сладолед и натурален сок. И разпускам качествено, след работния ден. Сутрин се събуждам бодра и свежа, нямам угризения и страх, как ще издържа да работя. Отивам с желание на работа. Прибирам се с радост в къщи.
Мдаа, интересна работа било това да си трезвен.

Еми, същинско чудо, че не сме си пили заедно, моите предпочитания и процедури за зареждане бяха абсолютно същи, само че аз веднага купувах половинка водка с намерение да я пия 2 вечери...

А това да съм трезвена досега на моменти ме изпълва с радостно изумение и благодарност.

Здравейте, мили приятели! От все сърце ви благодаря за подкрепата! Аз успях!!! Днес се събудих без махмурлук от много години насам :-) Чувствам се добре :-)
Ако позволите, ще ви открия една малка тайна, как се справих. От една седмица чета този форум, от около 4 дни взех решението да спра. Знаех, че нямам воля да спра самостоятелно (всяка сутрин си давах обещанието да не пия, но дойде ли вечерта .... хайде всичко отначало....). Няма да пиша откъде и как разбрах за едни хомеопатични хапчета ("ПроПроТен 100"), които се препоръчват при абстинентен синдром и намаляват алкохолната зависимост. Произвеждат ги в Русия, сигурно ги има и в БГ, но не знам, какъв е българският аналог. Вчера ги получих от Русия и веднага почнах да ги пия по схема. Не знам, дали е самовнушение, но нямам никакво желание да пия. Снощи вечеряхме на едно капанче, изобщо не ми е направи впечатление, че хората си пийват водчици, ракийчици и бирички; за вечерята си поръчах студен айрян и ми беше гот! . Днес ще отида до хомеопатичната аптека, ще питам, дали ги има тези хапчета, вярвам, че ще помогнат на тези, които искат да спрат, но не успяват по някакви причини. Все още нямам абстиненция, ще видя, как ще се чувствам през деня. Ще ви пиша. Още веднъж благодаря на всички ви за подкрепа!!!

Хи-хи
Може и да сме си пили заедно някога, през студентските ни години. Ама да не помним...
Какви времена бяха тогава, а как само държах на пиене. Бях много горда с това, че "носех" повече от момчетата. Цяла нощ дискотеки, после направо на лекции. Нямах бели петна, значи можех да си пия "контролирано". Това беше на 20 години.

После на 25 като станах, минах в графата "битов алкохолик". Предпочитах да пия в къщи с мъжа ми. И на 30 някъде, почнах да пия САМА всеки ден, и да се крия. С него пиех само по 100-150 грама "легално". Отделно си пиех в "скривалищата" по едно патронче водка.

На 33 се разведох и се отдадох изцяло на алкохол и бурен живот. Нямах никакви спирачки и не изтрезнявах почти никога. Поддържах градуса в еуфорична степен постоянно, докато в един момент не се получаваше желания ефект от алкохола. Вече не ми действаше по същия начин. Магическото му действие се изпари. Просто изчезна!

На 35 осъзнах, че имам проблем. Дълго мислех как да се оправям... Намалявах, разреждах, спирах концентратите за кратко... без резултат. Тогава почнаха запоите. Организмът ми сякаш искаше да си навакса недостига на алкохол, и колкото повече намалявах количеството през работните дни, толкова повече изпивах през почивните дни. Сметката излизаше пак толкова - средно на ден по 300-400 грама твърд алкохол! Бях се отчаяла напълно, че така ще бъде до като умра. След още една година в примирение с факта, че съм алкохоличка, че няма изход от положението, осъзнах, че здравословно съм зле. Бях перманентно болна, отпаднала, отчаяна и уплашена. Не исках такъв живот. Пиенето вече ме отвращаваше, не ми доставяше предишното удоволствие, пиех алкохола като лекарство. Омагьосан кръг.
Нито с алкохол можех да живея, нито без!

На 36 реших да спра окончателно. Не да намалявам, не да се ограничавам, не да контролирам. Две години опитите ми се проваляха, но не се отказвах да търся начини, не спирах да опитвам отново и отново след всеки провал, докато стигнах "дъното". Чак на 38 успях да го направя. Измъкнах се от алкохолното блато. Промених себе си, навиците ми, живота си. За това, сега за нищо не света не бих допуснала да се върна пак там, в онзи омагьосан кръг, изпивайки само една чаша, защото втори шанс в остатъка от живота ми, едва ли ще имам!!