Простичка тема..

Изкуших се да ви питам..как казвате на свекървата (настояща или бивша, може и бъдеща):)
Мамо?..Или на именце..Как е редно според вас?Много ми е интересно, защото залегна в една тема скоро, че децата (а защо не и големите):) имат една майка и един баща (биологичните, или осиновителите).
И не е ли лицемерно (понякога) да казваш на родителите на съпруга си (или да просъскваш, да ме прощавате..ама има и такива случаи) “мамо” или “тате”?
Моля да се включат в темата и мъже:) Хубаво е да се чуе и тяхното мнение

Много време, не можех да кажа на свекърва си "мама", понеже...в деня на годежа, тя дойде при мен с пръстен в ръка (годежен) и каза:
"Кажи "мамо" и ще ти го дам"

Това толкова ме втрещи,че си глътнах граматиката!
Разбира се, тя ми го даде, защото го беше избрала,купила и донесла..,но не спря да подсмърча и още тогава реши,че младите девойки са невъзпитани!
Така и не разбрах що за съпруг ще си имам,след като майка му го беше лишила дори от възможността да ми подари сам, на някакво романтично място годежен пръстен,но..кой знае, може би не го е лишила тя, а той изобщо не би се сетил
Както и да е.
С годините , когато вече не живеехме заедно се научих да й казвам "Майко"
Бях я предупредила,че това обращение не е нищо по-различно от лельо,како,бабо, към непознат човек..и по никакъв начин няма да промени отношението ми към нея..Когато не й казвах така, отношенията ни дори бяха по-добри..
Не приемам това обръщение като лицемерно. То е някакъв вид традиция. Но познавам много млади момичета, който говорят "маменце, майче,.." и в същото време зад гърба им си спуват свекървите.
Аз не съм си позволявала да говоря зад гърба на никой ..
Но като чух,от свекърва ми репликата:
"Как може д ане казваш никога нищо лошо за своите родители" се втрещих!
Ако човек говори лошо по адрес на собствените си родители, какво може да се очаква да говори по адрес на родителите на съпруга си?
И на мен ще ми е интересно да чуя мъжките мнения..

Казвам й по име, говоря й на "вие". Не мога дори да си представя, че мога да й кажа "мамо", още повече, че на запад такава традиция няма.
На свекъра си говоря на ти обаче

O, Tempora, o, Mores! О, времена, о, морета!

Не мисля, че "мамо" и "майко" е най-подходящото обръщение. E, ако на някоя снахичка така си и идва отвътре да каже мамо, добре, но не и ако го прави само защото така е прието...

По име е най-добре според мен. Ще звучи добре и най-важното естествено, когато снахата каже Мимче, Ивче, Пепи, Маги, защото наистина майката си е само една и колкото и да уважаваме свекървите, може да ги чувстваме много близки, като приятелки, но не и като майки. Важно е взаимно да се уважаваме, защо не и обичаме, но без това "мамо". Тази думичка не може да стопли отношенията, не може да промени нищо, ако двете не се понасят.

Красиво е да се усмихваш, но въпрос на сила е да останеш усмихнат и в най-трудните моменти...

Кей(к)
студена и с много свещи, така по клише е предпочитана

Искаха да кажа Мамо и така се обръщах към нея. Свекър ми също се таткосваше. Нищо лично и никакво чувство, но след последната си простотия, която сътвориха дни след раждането на детето, забравих за всякакви обръщения. Нямам обръщение, няма име или наименование. Само защото са баба и дядо на детенце имам контакт с тези хора и няма начин да го прекъсна.
Според мен всички си имаме имена и те са напълно достатъчни за обръщения. Умалителните трябва да си идват от сърцето. Демонстрирането на някаква принадлежност само заради общественото мнение е снобско.

На 24 години се обръщах към свекърва си с "мамо". И да, на 43 изразих мнението, че децата си имам един баща и една майка. Искам да кажа, че човек се променя с възрастта, когато се омъжвах бях млада и зелена, а и реших първоначално да бъда по-смирена. А и това вече няма значение.
Честно казано сега по-скоро ме вълнува това да не вземе да дойде един ден зетът и да ме нарече "бабо" Направо го убивам на място.

ама е нормално зетя да ти казва така. Такъв е обичая, не ритай срещу ръжена

И на двамата казвах по име. Свекърът ми и свекърва ми са били ученическа любов. Оженили са се като студенти в първи курс. Разликата ми с тях беше 19 години. Като се замисля аз съм имала гаджетас такава разлика. Не върви някак да им викам татко, нали?

Предварително предупреждавам зетя, че ако иска мир да има и да се обичаме да не ме бабосва. Не мисля, че е трудно изпълнимо. Иначе ще има на кръв да го гледам...

Винаги съм се обръщала само по име, имам си една майка и татко!

По име от деня, в който се оженихме.
Не е ставало въпрос да им казвам мамо, татко.

аз: лельо и чичо...
мъжа ми: на майка по име (тя не допуска лельо), даже детето и говори по име (беше много млада за да я бабосаме), на баща ми...хммм...не съм сигурна.

Редно е, както се разберат и както всички са доволни. Аз още на втората среща (вече като бъдеща снаха) попитах, как да ги наричам. Те сами поискаха лельо и чичо. Иначе, аз щях да го предложа...

Думата мамо или бабо , въобще не ми допадат. Семантиката на думата , според мен има значение. Уважавам свекърва ми , макар и да не живеем заедно с господина. Самата тя ми помогна в много трудни моменти . Много точна , никога нищо не сме делили , застанахме отначало на ясни позиции , че винаги ще държа на нея , защото когато човек обича , обича и неговите близки. Макар че животът й даде и друга снаха , която я нарича мамо , но всичко това на практика е ужасно лицемерно. / Говорим за двама братя , не за нещо друго/ . Нямам нищо против свекървите , имам си ги две , но да кажа мамо ,честно казано - и на мен не искам да ми казват. ...Но мога да кажа , че и двете са много достойни жени и никога не се стигало до някакви нелепи ситуации. Ако съм имала проблеми , те са произтичали от други неща , но те винаги са били изключително толерантни.

Обичай друг път! Това че някъде си е така, не значи че навсякъде е така.

Никак, директно и говоря, най сложно е когато не ме гледа, но сама се постави в това положение. Много е неприятно, но нямаш ли обръщение още в началото, след това забрави. В последно време ми се мамосва, но аз вече не бележа след 7 год. брак.

Казвах и "майко", защото така беше прието. Не ми е било проблем, защото не виждам смисъл от конфронтиращи разсъждения от типа "аз имам само една майка". Естествено, че имам само една, но няма да ми изгние езика, ако го кажа.

Животът естествено е неудачен, но всичко останало е нормално.

А ако не само ти викат "бабо", а в комплект с това ти разказват и всеки нов виц за тъщите, който са чули, а? И представи си, ако имаш трима такива идиоти наоколо. Всичко се изтърпява.

Животът естествено е неудачен, но всичко останало е нормално.

Mujut mi beshe 3 godini po-mlad ot men-chak s lubov ne me priexa.Kogato rodix vtorata si dushterq i bqx pochti umrqla-tq doide i vze deteto bez vsqkakva podgotovka-bebe na 4 dni i go gleda mesec bez men.Razvedoxme se sled 16 god brak -jiveem v druga strana.Bqxa gordi xora-s tradicii.Svekurva mi se obajda vsqka sedmica po telefona ,svekura mi ne govori sus sina si.Edinstvenno dete im e toi.
Oshte gi naricham maiko i tatko.I taka shte bude.

Aз карам без обращение - "Здравей как си". Съпръгът ми казва на майка ми лельо. Ний от деца се познаваме с него, и това си му беше обращението към нея и си остана и след брака.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !