Има дни

В които всичко върви напук и на кестерме. Каквото може да се осере се осира а каквото не може се оплесква до степен на неизползваемост. Ръцете ти пречат лактите се подбиват а ако се отървеш само с навехнат глезен е жив късмет. В главата е кухо а в корема има латиноамериканска революция. И идва интересния въпрос - следва ли от това че човек трябва да се тръшне и да мре трябва ли да го избие на хамериканския тип (кат ша мра поне ще взема повече хора с мен за компания) или да се сгърчи в ембрионална депресия? Не мога да намеря отговор на подобен въпрос. Считам се за кофти човек защото понякога ме избиват немотивирани пристъпи на желание за агресия искам да хвана картечница и да стрелям докато труповете закрият мирогледа ми а кръвта се отича с весело Галина бланка бълбук бълбук. Или да съм пилот на боен хеликоптер и с кеф да полея с напалм някое гадно гето пълно с хора незаслуващи да живеят а после да ги донадупча като игра на Bloody Day Понякога ме хваща страх от ножове защото просто ме засърбяват пръстите да ги забия някъде в нещо. Пък като видя моторен трион направо бягам щото ангела ми и без това е слабичък И интересното е че всичко това се случва едновремено със желанието да помогна на някой да се възхитя на нещо хубаво и да се умиля от котарака който сутрин ми пее под балкона белканти и канцонети от цикъла Гладен съм. Не знам какво да мисля за себе си - чудовище ли съм суперегото-ми ли се е нагледало на твърде много бате Арни или просто ми е скучно? Не съм сигурен че човек трябва все за добро и хубаво да мисли. Но пък от друга страна не е ли по-добре тези неща да си играят в ума отколкото наяве? Впечатли ме изказването на Мерилин Менсън за превъртелия кореец убил там куп народ - Просто е трябвало някой да го изслуша. Благодаря за вниманието

хе хе хе
Братче, я след работа по път си купи бутилка Финландия, която чудесно лекува агресивната депресия. Казвам го от много личен опит.
Обади се на приятел (може и на мен), за да споделиш с него придобитото по пътя. Всъщност работа върши е една хубава жена, без задължително тя да е прекалено умна.
Но ако все пак някой ден се сдобиеш с боен хеликоптер, позвъни ми - ще заема мястото до пилота. Има едно гето за обстрел в Пловдив.

"Животът ни е като дъх на бизон през зимата".

Че първо на теб ще дойда на гости То не че в софия няма какво да се полива с напалм но не мога да ти откажа първо посещение

принципно търпеливите хора, ако бъдат закарани на предела на търпението им, стават опасни в яростта си. събират събират в себе си, тихо кротко, но като стане планина от премълчавани ядове, отива всичко на майната си. затова ако забележиш, че някой е много търпелив, обръщай внимание на най-малкия знак, дори едно косъмче от веждата му да се кривне накриво и взимай мерки да не му лазиш по нервите твърде много и дълго.... мхм. като с тихата вода е. предполагам, че повечето психопати в САЩ, които правят масовите стрелби в училищата вероятно са били незабелязвани мижитурки дълго преди случката. агресията, когато избухне изведнъж и непредизвикано обикновено е крясък "обърнете ми внимание, мама ви". това е. а за теб не съм забелязала да превишаваш социалноприемливата граница на възмущение от някои неща, а пък в някои случаи си направо необикновено търпелив.

Но се питам, ти не си ли се чувствал като Инфинити? Защото си мисля, че всеки от нас е стигал до този предел (граница). Въпросът е да удържиш положението, да укротиш урагана в душата и ... да не прескочиш отвъд, да НЕ минеш зад бариерата.

Е, не, малка промяна в никнейма и вече не знаят на той или тя да ти отговарят!


Where love goes
Where love dies,
Heaven knows
But its more than meets the eye

това в навечерието на петък 13-ти


да, има такива дни
и отиваш на мач, примерно
или друга подобна лудница

не бях чел нещо толкова нормално...

...а котакът е направо прекрасенннн!