Дилема, помощ!

На един мой френд жена му изневерява.
Аз знам и постоянно разбирам за новите и похождения.
И ми става все по гадно когато съм с този френд, щото хем знам, хем ако му кажа може да стане лошо - имат деца и т.н....

Какво да правя?

Успокой се :)
Всички постоянно изневеряват. Тва е общовалиден грях, който е приет за "освежаващ взаимоотношенията". а вероятно и в този случай изневярата е по взаимно, може и негласно споразумение. твоя приятел също й изневерява. така се прави заради равновесието.
а като лично мнение за твоята дилема - не трябва да му казваш ти. Децата и т.н... са фактори които сами по себе си действат отрезвяващо за тях двамата... приятелите ти де...

Работата е там, че той не и изневерява и също не подозира, че тя го прави...

Ако има разкрития и упрек към теб, кажи, че :
1.Не си бил напълно сигурен и изцяло наясно;
2.Че си се надявал, че е епизодично и по-изключение;
3.Че си се опасявал да не станеш причина за разделяне;

А това са причини, които повече или по-малко са верни!

ти познаваш ли я добре? как го прави така , че ти да разбираш, а нейния човек не , а ?

Аз познавам нейни колеги, които ми донасят информация без тя да знае, а един път и я видях със собствените си очи с един от нейните без тя де ме види.

Подкрепям maycal - съветите му са съвсем адекватни. Моят съвет е да не отваряш (и даже да отклоняваш) разговори на тема "изневяра" - който и да е трети в брачния съюз е излишен, колкото и да са добри намеренията му. НЕ можеш да бъдеш сигурен в нищо, което се отнася само до тях двамата. Затова по-разумно и полезно - за тях и за тебе - е да стоиш настрани. Това, че тя изневерява, не означава, че той не се представя добре в леглото, нито пък, че тя е боклук. Нямаш достатъчно информация, за да разсъждаваш, а да не говорим за намеса, така че - недей :)

да не би да си поел ролята на "таен съгледвач" или нещо такова

и още един въпрос : опиши, как ти е гадно, когато си с твоя френд



приятна вечер пожелавам...

А, да, още нещо, не се чувствай длъжен непременно да направиш нещо: все пак ти не си Господ, за да приемаш за лично задължение да реагираш. Ако го има Господ, той ще се погрижи - имай вяра :)

нещо не те разбрах...ако питаш какво разбирам под "гадно"...еми просто под гадно разбирам - неловко...незнам как да ти опиша чувството.

иначе виждайки повечето мнения тук и сравнявайки ги с моето мисля, че наистина е най-добре да не се меся.

Ти най-добре познаваш приятеля си и дали би искал да знае, ама наистина - не на думи. Ако му кажеш - значи така е трябвало. Аз май бих казала.


Where love goes
Where love dies,
Heaven knows
But its more than meets the eye

Аз бих говорила с жената - ще й кажа, че знам и ще се опитам да я убедя какви глупости върши... Нещо такова...

И аз чакам ангелите

Аз нито съм ти френд нито съм мъж, но също имам съпруг и дете и да ти кажа вече ми е все тая какво прави, когато не сме заедно, ако когато сме заедно се държи Ок, не си лишава семейството от грижи и внимание и т.н. и това не защото не го обичам а точно защото много го обичам... и именно защото семейството не е само секс и имаме деца.
Но ако ми изневерява без да положи достатъчно усилия да се прикрива и аз го хвана, ще смятам последното за унижение и неуважение. Ако можеш да ме разбереш. Ще значи че натрапва в нашия живот някоя си, което би било проблема, а не че спи с нея всъщност.
Едно е да имаш някакви потребности и да си ги задоволяваш по някакъв си начин, друго е да ме излагаш пред общи познати или да допуснеш да ме нараниш.
Може твоя човек да подозира, но да не иска да рови. Може и ти да му направиш живота ад, защото след като някой външен човек знае той да се почувства унизен и длъжен да направи нещо което всъщност не му идва отвътре.
Така че от чист хуманизъм, по-добре си трай, и не се чувствай гузен, защото повечето хора не могат сами, макар и връзките им да са далече от идеалното- пак повече им дават отколкото им взимат.
Помисли си ще му дадеш ли или ще го ограбиш като му кажеш?Май че е второто? И дали не искаш да му кажеш главно за да разтовариш своята съвест, защото мълчанието те кара да се чувстваш някакси като съучастник или за негово добро.
Значи нямаш причина да се чувстваш гузен, че мълчиш - нали си му приятел?!?
Хората освен това отбягат истините, които не могат или няма да могат да понесат. Може за него това да е една такава истина и в крайна сметка да намрази тебе дори повече от жена си затова че си му казал.
Хората много често са по-щастливи с това което незнаят, и с несбъднатите си мечти.