Започна да заеква

Здравейте, момичета,
5 годишното ми момченце започна от три месеца да заеква. За първи път по активно на рождения си ден, когато получи подаръка си и оттогава все по-често и по-лошо става, според мен. Не знам какво да правя, чувствам се доста безпомощна и объркана. Той и без това си има логопедични проблеми, водех го на логопед, макар и нередовно. Бяха ме предупредили да внимавам с домашните занимания, защото момченцата били много чувствителни и можело да почне да заеква. Аз не вярвах, а ето че се случи. Сега се обвинявам за много неща, но знам че няма смисъл. Иска ми се само да разбера причината и да се обнадеждя, че може да се оправи. Само като си помисля, колко безпощадни са днес децата и на какъв тормоз ще се обрече момченцето ми в училище, ми се свива сърцето...
Водих го на детски психолог, един път - жената звучеше доста успокоително, даже твърде много, според мен. Определи му "режим на мълчание" от наша страна, но трудно ми е да го спазвам стрктно. Сега искам да го заведа и на хомеопатичен лекар. Някакви съвети може ли да ми дадете?

Според мен това е проблем, на който трябва да обърнете сериозно внимание и то с помощта на специалист. Бяхте ли пак на логопед?
Каквато и помощ да изберете, трябва да си настоятелна, редовна и стриктна. Представям си колко е трудно, но трябва да дадеш всичко от себе си!

Не се обвинявай за минали неща, няма смисъл! Обърни се изцяло към настоящето и действай
Много силно ви стискам палци нещата бързо да се подобрят!

Не сме ходили на логопед пак, защото детският психолог ми каза "в никакъв случай", трябвало да се успокои. Според нея сме били избързали с логопеда преди година-две и това е допринесло за изнервянето на детето. Доста съм объркана.

Брех Представям си каква каша ти е
Без да съм лекар - заекването го свързвам с по-емоционално изказване, т.е. може би е по-добре да послушате детския психолог. Ако лечението позволява, би могла да комбинираш с хомеопатия - предполагам другите майчета ще се включат по-късно с координати.

Детенцето ти е голямо, опитай да не показваш пред него колко те притеснява заекването. Трябва да внимавате, за да не се превърне в комплекс.
Пиши как вървят нещата.

Здравей Хриса,
Имах подобен проблем с моя син преди години.
За щастие намерих къде се корени проблема и за около година се оправихме.
Моя син е едновременно и много чувствителен и може и от инат да се държи като абсолутен гьон. Изобщо не знаеш кога с коя си страна на характера ще приеме нещо.
При нас проблема е започнал с детските филмчета. Ако седнеш и ги изгледаш ще забележиш нещо поразително- 90% от героите в тях са сирачета...
При нас проблема дойде от това че гледаме Цар лъв(като всички деца) и естествено като всички деца и мойто си играе че е Симба... обаче тъй като в тази възраст игра и реалност им се преплитат изведнъж детенце схваща, че ако то е Симба то баща му ще умре докато е още дете - като на лъвчето. И започва да се чувства виновно че е поискало да е Симба, защото излиза че с това е поискало косвено и татко му да умре...
И решава да оправи нещата... и решава че ако той е Цар лъв ще поеме на себе си и ще предотврати това да умре татко му, защото той ще умре вместо него. Да ама това умирането е нещо страшно и неизвестно... и детенце просто блокира на тази тема. И започва да гледа "страшното" от филма за да се опита да го разбере..
И така една сутрин се събуди с ужасно заекване.
Горните събития ги излових че така са се развили в малката му главица , много впоследствие от разговори с него още предишните месеци без да усетя каквото и да било.

Извадих огромен късмет че му зададох правилния въпрос съвсем случайно.Просто ми направи впечатление, че дойде и ми заяви някак без причина че вече той ще е Цар Лъв. А преди искаше да е винаги Симба.И като почти по инерция го попитах защо си е сменил решението той ме застреля с репликата - че иначе тати ще умре...
И оттам лека полека развих кълбото. Трябваха ми 2-3 месеца да си сглобя картинката къде е проблема и още 6-8 да му разказвам както става с хората като умрат и колко е хубаво на небето и т.н. Последното без да правя словесно никаква връзка с филмчето, просто взех една илюстрована библия за деца. Прибавихме от себе си и една празна книга в която ангелчетата записват и добрите и лошите постъпки и която трябва да се напълни с направените от човека добрини, за да те пуснат на това прекрасно място.
След този курс по теология детенце както беше почнало да заеква така и почти отведнъж спря. Докторката направо не можеше да повярва.
Изпратила съм ти на личти един и-мейл на една организация която активно работи в тази област и може да ти помогне, но моя съвет е: търси причината за заекването, детенце може би се е сблъксало с нещо което мозъчето му не може да смели и е блокирало и сега мислта му кръжи натрапчиво все около това. Ако му дадеш правилните отговори, ако му начертаеш пътечката от тази завънена улица в която мисленето му е попаднало на някаква тема бързо ще се оправи.
Търси и някакви източници на насилие, включително сексуално, защото чувството на безпомощност от нещо такова може също да е фактор.
Пожелавам ти успех и търпение.
А в ежедневието просто го изчаквайте да се изкаже.
Ако е левичар а сте го карали да прави всичко или да пише с дясната ръка също може да има този резултат- това от мой личен опит.

Здравей, Xrisa.
Колкото по-бързо потърсите помощ от специалист, толкова по-добре за детето. Под специалист имам предвид логопед, тъй като това е специалистът, който помага при това сложно нарушение /ако конкретният случай го налага, в екип с психолог и лекар/. Никак не ми звучи професионално изказването на психолога, който сте посетили. Абсолютно невярно е това, че детето ти е почнало да заеква, защото сте го водили на логопед, както и невярно е това, че трябва да изчакате да се "успокои". Не мога да разбера как се получава така, че в България хората са всичколози и как човек, който не е все пак логопед си позволява да прави такива изказвания. Да, при едно заекване специалистите могат да работят в екип, за да помогнат на детето, но без единият да се опитва да навлиза в територията на другия.
Моят професионален съвет е да потърсите логопедична помощ веднага, защото колко по-бързо едно заекващо дете започне терапия, толкова по-голяма е вероятността да се научи бързо да контролира заекването си. Не разчитайте само на хомеопатията, казвам ти го доброжелателно - тя може да е помощник, но не и основен фактор при преодоляване на този проблем. Успех !

Подкрепям напълно Sophia за нуждата от логопед.
Като бях студентка имах практики в логопедични кабинети и съм убедена,че там на децата им е забавно,а не страшно.Там се работи с много картинки,с игри,пред огледалото,дават упражнения за домашно и изобщо обстановката е много отпускаща.В 6 кабинета съм била и в 6-те е така приятно.
При заекването проблема обикновено е в дишането.Логопедът преценява дали има и емоционален проблем и препоръчва работа и с други специалисти.
Така че......
Заведи детето при логопед.
Слушай какво те съветва и къде те праща.
Спазвай всяко предписание на специалиста - на него това му е работата и знае какво прави.
Успокой се - всичко ще бъде наред

Благодаря на всички за отговорите. В четвъртък ще го водя пак при детския психолог, в петък на хомеопат, а другата седмица на логопед. Лошото е, че на този етап всичко е събиране на мнения, за да си съставя картина, защото после заминаваме и не мога да водя последователни занимания нито с логопед, нито с психолог... Ще ви пиша как са минали прегледите при всички. Първо много се зарадвах, че успях да се впиша в часовете на хомеопат. лекар. Казва се Вилма Михайлова, но после малко се стреснах от агресивната й реклама в нета, а това не ми вдъхва доверие, поне на мен.

Благодаря ти много за отговора, хем ме обнадеждаваш, че решение е възможно, хем се притеснявам, защото в тази област на детската психика трудно можеш да стъпиш на нещо сигурно. Ще пиша и на тази жена, която ми препоръчваш, но за съжаление пак само консултативно, защото както вече писах не разполагам с време за системен контакт.

А чувам мнение и за лечение с белергамин. Какво е мнението ви?

kне съм съвсем наясно доколко този специялист може да помогне, но има едон човек който практикува сайонджи масажи и акупунктура
кабинате му е на поп богомил, съвсем близо до бул. мария луиза, оох как се казваше центъра...беше нещо като биоенерго спектър май или нещо подобно
ако искаш отиди сама и просто поговори с него какво може да направи.
личните ми впечатления от него са отлични, но не съм специалист в неговата област, разбира се...

Сетих се и още нещо което ми казаха като го водих моя маник навремето.
Докторката каза да се спираме и да го изслушваме с търпение и внимание, защото, някои деца с заети и уморени родители сякаш се опитват да кажат много неща за миниума време което им отделяме, и това им се набива в съзнанието че ако иска да го чеуш трябва все по-бързо да си каже, ако си му обърнала внимание и преди да го изгуби защото си заета с нещо.
Да си призная при нас май също го има и досега този момент, много ми е криво ама... той ми преразказва понякога дори това което гледаме в момента по телевизията заедно и понякога направо губя търпение а той май го прави точно за да си изиска внимание. не е толкова глупав да не разбира че и аз гледам същия филм в момента....
стискам ти палци всичко да се оправи скоро.

Веднъж си дадох мнението като психолог в този клуб и майката като че ли не остана много доволна.Затова сега ще се въздържа от коментари.Само едно нещо не мога да не ти кажа : ДА НЕ СИ ПОСМЯЛА ДА ДАВАШ НА ДЕТЕТО БЕЛАРГАМИН!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Здравей, понеже не съм чела предишното ти мнение, дали не може да го споделиш пак. Казаха ми, че белеграмина бил вече остарял и имало по-модерни негови заместители. А самата психоложка, която по принцип ми вдъхна доверие със стажа, титлите и работното си място, ми каза, че мога да го давам, но да не разчитам, че чрез него ще се реши проблемът с говора - просто щял да спи повече и така. Каза, че някои лекари го изписвали най-вече за успокоение на майките, но не ми каза да е вреден за детето, а по-скоро не много полезен.

Между другото днес ходих и при хомеопата д-р Вилма Михайлова, но ще пиша впечатления, когато имам такива.

Мисля,че е най-важно да запазиш спокойстив и да не се ядосваш на детето,че заеква.
Другото, което е задължително СПОРЕД МЕН е,че не бива да обръщаш вниманието на детето върху "проблема".
Обърни внимание как точно заеква.В началото или в края на думите.Има ли срички, на които заеква преобладаващо.
Преди години брат ми и братовчед ми са се стреснали едновременно от нещо и се върнаха заекващи и двамата.Родителите на братовчед ми нямаха време, но баба му го води по баячки,врачки и т.н...и в крайна сметка той спря да заеква..Моите родители, водеха брат ми на логопед,психолог и ...понеже също нямаха време да проследят процеса, той заеква и до днес.
Вече е на 42г, има семейство, детенце ,НО..като беше дете, много пъти аз, дето съм по-малка от него съм го защитавала от подигравките на "приятелите" му.В крайна сметка, той израстна изключително умно дете, но много затворено. Нямаше ниаккво самочувствие и..почти никакви приятели.Мислех си,че никога няма да се ожено, но..сегашната му жена се оказа умна и го прецени бързо..Сега си живеят щастливо.
Мисълта ми е,че не трябва да пренебрегваш проблема на детето си, заради липсата на време.Детето има сериозна нужда от помощ и разбиране и с бързане и тъпкане с лекарства няма д аму помогнеш.
Нужно му е разбиране, любов и мнооооого вниамние.
Да кажа също,че голямата ми дъщеря се беше стреснала и за няколко дни заекваше като дете на 3г.Тогава изживях най-големия си кошмар.Тя и без това не говореше много, но..просто я карах да говори само думи, за които знаех,че няма да заеква..Така и не й казах тогава,че има проблем.Навсякъде ходех да с еконсултирам без нея.Логопедите не ми вдъхнаха доверие..Психолозите нямаше как д ами помогнат, понеже знаех къде е проблема..
Та..накрая имаше една баба във Враждабна..Съседка ми каза за нея и аз отидох САМА.Жената беше много възрастна и наплашена и..общо взето едва я помолих д ами помогне..Ходих 3 пъти сама..Носех дрешка на детето, тя баеше..нещо..Държеше богородичка..Казваше ми какво да правя и кога и как..и аз го правех.След третото ходене -детето спря да заеква..
Не знам дали има връзка.До тогава не вярвах на такива неща, но..ми казаха,че не е необходимо да вярвам..
За съжаления тази жена е починала отдавна..иначе бих ти я препоръчала.
Детето така и не разбра,че е имало проблем.Заеква около 3 седмици..аз почти не я оставях да говори,но тя и не беше приказлива много..-разбирахме се без думи..
Бях забравила дори за това, сега твоя пост ми напомни...

Хич не ми се ще да те подхващам,честна дума!Аз съм много емоционален човек,затова и не работя вече като психолог.Приемам нещата твърде навътре и в крайна сметка......границата между психолог и психопат е изключително тънка линия .
Искам да те попитам би ли могла поне за момент да се съсредоточиш върху себе си и да помислиш за безумните неща,които правиш и пишеш?Разбирам отлично колко си притеснена,но притесненията те карат да не мислиш трезво,а това само влошава ситуацията.За какви лекарства и беларгамини ми говориш бе жена????Детето ти е на 5 години.Ти сама разбираш ли какво означава "не е вредно,но не било много полезно" и "нямало да реши проблема,но детето щяло да спи повече"
???????????????
Ааааа,и още "тя ми каза да правя така и онака,но аз не мога да го спазвам стриктно"
СПРИ СЕ И ПОМИСЛИ!!!!МОЛЯ ТЕЕЕЕЕ!С паниката си създаваш на детето още по-голямо напрежение.И с това непрекъснато водене по лекари,психолози,хомеопати,логопеди......Аз ако съм ти дете,няма да заеквам,а категорично ще откажа да комуникирам.
Сега на въпроса:
Я разкажи какво с тоя подарък на рождения му ден.Това първо.
После,вместо да обикаляш по некомпетенти или може би прекалено компетентни специалисти,отдели това време за детето си.Най-доброто и натурално решение на този проблем е природата.Изведи го,ама не в парка или по улиците,където и възрастен човек може да психяса от шума.Отидете в планината ,сред природата и послушайте заедно тишината.Или сутрин на плажа/не знам къде живеете/,когато чуваш само шума на вълните и красъка на чайките.Не го насилвай да говори,не му задавй въпроси.Когато той сам реши да каже нещо,го гледай директно в очите и му напомняй непрекъснато да се успокои и да говори бавно,буква по буква ако трябва.
Аз може и да съм психолог по обраование,но по природа съм човек (жена ).Не винаги се обръщам към учебниците за решеване на някой проблем,особено когато имам житейския опит по въпроса.Бях на 6 години,когато видях във водата 1 удавник и загубих и ума и дума.Първо започнах да заеквам,после тотално спрях да говоря.И моите родители така като теб ме водеха при безброй специалисти,а аз си повтарях на ум "не виждате ли,че вие имате нужда от тях,а не аз" .Защото те непрекъснато ми повтаряха,че всичко било наред и да видиш умрял човек изобщо не било страшно..... .И аз се чувствах още по-неразбрана и още по-уплашена.Накрая,колкото и да ти е смешно,баба ми ме заведе на 2 места.Първо 1 туркиня ми ля куршум и си мъмри нещо под носа.После един поп ми пя някакви литургии 5 поредни дни.
Резултатът:Майка ми и до днес се оплаква,че тогава било по-добре,защото сега устата не ми се затваря за 10 секунди
До тук с поповете ! Като психолог те съветвам да обърнеш внимание първо на себе си-колко много си вглъбена в проблема и колко неправилни решения взимаш.Много си прибързана,припряна.Ти изобщо имаш ли време да ядеш?Истина е,че заекването на детето е проблем,но той е абсолютно решим.С нерви и бързане обаче няма да стане.Първо трябва да създадеш идилия около вас самите,у дома.УСПОКОЙ СЕ ПЪРВО ТИ И ДАЙ ПРИМЕР НА МАЛКИЯ .Ако не успяваш,може би беларгамина или заместителите му ще помогнат на теб(без да се обиждаш).Да тъпчеш 5 годишно дете с успокоителни.....ще ме извиниш,но е по-ненормално от заекванто на 1 емоционално малко дете!

Здравей,
снощи говорих със съседката ми, която също заеква.
Тя допуска наличието на някакъв наследствен фактор, защото в тяхното семейство заеква и сестра и, бащта и и вуйчото на баща и.
Тя самата не помни да е говорила някога без заекване, но майка и е казала, че е започнала да заеква около 5 годишна. Водили са я на логопед, който е препоръчал да говори непрекъснато - пред огледалото, с хора лично или по телефона. При затруднения да си тактува с ръка ритъма на думата по срички, защото всички заекващи като пеели не зеквали.
Това от мен. Дано се оправите.

Здравейте!
Наистина трябва малко да се успокоите. Който и каквото да ви казва проблемът е накъде около вас и трябва да го видите, но затова ви трябва необременено съзнание. Може да е както психологически, така и съвсем елементарен. Самата аз съм заеквала като малка и са ме водили къде ли не. Докато в един момент изнервената ми и доста бързорекова майка казала нещо и той се засмял. Причината била, че съм се опитвала да говоря бързо като нея, но още не ми бил развит говорния апарат. Виждате ли как нещо съвсем просто я е притеснило. Решила, че съм психясала, защото ме е навикала или нещо ми се е случило в детската градина и какво ли още не.
Така, че споко и успех.