neponosim problem

Здравейте!
Имам чуството, че постояно някой ме гледа и това ми се отразява мн подтискащо.Немога да бъда себе си и ми е мн гадно.Вече нз кой съм, когато някой ми говори сякаш не разбирам какво ми приказва и просто отговарям тъпо и продължавам да седя и да се вглещдам и да не виждам нищо.Немога да си събера мислите и тва отскоро нз кво ми става.Постояно съм притеснен за нещо и немога да се концентрирам в нещо.Немога даже и телевизия да седна и да гледам нормално.Вобще не сум там, а говоря ли са някви безмислици.Постояно се страхувам да не се изложа когато съм такъв и си казвам по добре да си мълча.Мн ми е криво за сичко и се чуствам виновен квото и да направя.Чуствам постояно някво напрежение и се срамувам от себе си сякаш, а аз съм си голям непокис по принцип и не ми пука за нищо.Почнах да се вманиячавам за някви глупости.Дайте някакво мнение как да се справя, чуствам някаква променя в себе си и вече се страхувам да говоря.

Имa ли нешо, което е провокирaло товa поведение? Нещо, което се е случило скоро време? В кaкви глупости се вмaниячаваш? Защо се срaмувaш от себе си?

o4akvai vsi4ko ot vsi4ki daje i ot sebe si

Неврастенно депресивен синдром-тревожно разстройство!?

Защо пишеш на жаргон, неприятно е...

След като осъзнаваш проблема - ще успееш да се справиш с него. Според мен е най-добре да седнеш и да си направиш списък с това, което си бил, и това, което си сега. Когато 'откриеш разликите' се опитай една по една да ги премахнеш - главно разъждавайки върхо това, какво предизивиква промяната и като се опитваш да премахнеш тези фактори един по един. Няма да ти е лесно - но резултата ще си заслужава.

Да това, че осъзнавам всичко най-много ме мъче.Вече от сичко ми писна и се отказвам.Мн съм тъп.

Можеш да се съсредоточиш върху това да си подобриш правописа. Ще ти помогне на първо време...После, вземи да четеш нещо смислено, като например "История на втората световна война" или нещо от този тип.
Внимавай в летните жеги да не ти се "свари" мозъка от нищонеправене, защото рисковете от инсулт и инфаркт нарастват правопропорционално на липсата на самоконтрол по отношение на негативните емоции.
Ако не си разбрал...единственото спасение е да започнеш с някакво интелектуално усилие. Помага много.

имаше някаква поговорка от сорта,
че човек без работа е работилница на дявола...

Не знам за поговорката, но заглавието на темата ме замисли много сериозно...Човекът има явно някаква нетърпимост към някого или нещо. Стигнах до този извод, като се базирах на собствените си преживявания от наличието на климатици из стаите, където ми се налага да работя... Повдига ми се, студено ми е, мирише ми на манджи и то не съвсем пресни... Може би е добре да се съсредоточи и да уточни прецизно дразнителя си, за да се успокои и да го избягва при възможност.