Абсистенция

Вечер. Някъде към 23 часа. С последни усилия дигам n-тата бира и наливам насила съдържанието и в себе си. После почти припадам на леглото. Последните 2 седмици само се събуждах, за да пия или да се довлека до магазина за пиене. Мръсен, уморен и отчаян. Около 4 часа се събуждам и първата мисъл е бира. БИРА!!! Някакси успявам да стана, правя кафе и излизам на терасата. Очертава се хубав ден. Не и за мен. Пуша 3 цигари и пак лягам. Пускам музика, вземам книга и се мъча да убия часовете. Към 8 правя второ кафе, пак 3 цигари, витамини, хепатопротектори(Карзил, артишок) и много вода. Моля се да не повърна. Търся си всякаква дребна работа, която да ме отвлече от настоящето и още 10 минути да минат. Ако не съм си взел болничен, отивам на работа. Там стоя и тъпо гледам екрана, пуша всеки 30 минути навън и гледам да не говоря с хора. Около 17 часа си тръгвам и се прибирам в неоправения и мръсен апартамент, осеян с бутилки и мръсни хартии. Не съм пил почти 24 часа, но не чувствам облекчение. Нервно ми е, не мога да седна или да легна и само вървя напред-назад. Тялото ми е толкова изтощено от запоя, че само иска да легна и да заспа. Не мога. Цигара след цигара, измиване на чиниите, тук там бърсане на прах, пускам пералня...Трябва да се намирам на работа. Не поглеждам леглото. Там има само кошмари. Все някога трябва да си легна.Към 2 часа сутринта лягам на нощна лампа и имитирам спокойствие. Тялото се отпуска веднага, очите се затварят, но кошмарите и цветните сънища идват веднага. Сънувам само ужаси, но не тези обикновените - просто кръв и чудовища, не - сънувам някакви невъобразими ситуации, съвсем истински, без изход и се будя ужасно разтреперан - всичко е абсолютно реално, и с 3D график. Будя се всеки 30 минути облян в пот, тениската ми е подгизнала, сменям я. Сутринта не е по-добре. Като вчера съм. Не съм ял 3 дни, само кафе и цигари. Треперя, не мога да карам кола, не мога да пусна кафе машината, не мога да се сложа панталона. Още един ден минава някакси. Така е 3-4 дни.
Една сутрин се събуждам и установявм, че светът е цветен. Ставам рано, около 6 и правя кафе. Градът е тих, няма хора по улиците. Пуша и пия кафе и изведнъж усещам, че съм жив. Усещам всяка част от тялото си - спокойна, сигурна и готова за действие. Моментът е неописуем. Жена ми е детето пак са в къщи. Отивам да събуда детето за училище.
Щастлив съм.

Това не е литературен опит, а литературно разказана история.
Има само две алтернативи - пиене до дупка или цветен живот. Само това. Трябва всеки сам да реши. Иначе нищо - ни АА, ни лекарства ще помогнат.

Това не е литературен опит, а литературно разказана история.

Страхотно! И всеки от този форум, може да напише почти същото. Не с това добро качество, но с това съдържание!

Гого, благодаря ти за хубавите думи.
Малко неща са така хубави днес, както хубавата дума. Хората все повече се затварят в себе си. И все по-малко осъзнават, че 'дума дупка не прави, но добра дума - врата отваря'. Не искам да правя генерални обобщения. Просто исках да разкажа история. Ако някой се припознае и същевременно се чуди какво да прави - дано реши правилното. С малко усилие и малко мъчение, се постига много. Ама наистина много. Толкова много, че човек се чуди как сам не го е направил отдавна. Да, ама има и други фактори. Важното е, да се решиш да се пребориш. Да осмислиш живота си. Да не си поредната случайно зачената комбинация от гени.
Живота е това, което ти направиш с него.
Трябва да се будим с тази мисъл. Ако искаш да се въргаляш в кочината, ОК, това си ти. Пий и живей.
Ако искаш да не чувстваш, че всеки ден ти е подарен, а да знаеш, че утре пак ще е толкова хубаво - реши го сам. Спри алкохола. Живей.
Мисля да пусна още няколко такива кратки разказчета. Как ви се струва?

Извън това,че мисля ,че никой на този свят не е "случайно зачената комбинация от гени", а всеки е някой и има смисъл да е на този свят,аз съм ОК с идеята ти да пускаш и още разказачета по темата.
А ти самия до къде си стигнал? Извинявай за битовите въпроси,но ние тука за това си говорим/ за справка-виж наименованието на клуба/,та...: От кога не пиеш, колко време пиеше преди това,по колко, какво се случваше с теб докато пиеше или ако пиеш и сега, разкажи ни повече, ако искаш....

Мисля да пусна още няколко такива кратки разказчета. Как ви се струва?

Струва ми се добра идеята. Но може и да не са кратки. Аз напшисах 3 листа и никой нямаше против. Дори и някоя похвала получих.
Давай пич, всяка история ни кара да видим, че има и други като нас и започващите да трезвеят, да видят, че не са сами.

Много беше хубаво! И много истинско. Благодаря ти.
Пускай още такива разкази, мисля че са от полза.

Усмихни се, има изход!

Много се колебах докато реших да напиша това. Не ми липсва смелост, просто аз избрах друг път и не искам да повлияа на някой друг - не знам дали формулата ще работи.
Аз съм на 35. Имам супер работа, добре платена. Не съм типичен алкохолно зависим- не харесвам алкохола. Харесвам, състоянието в което ме докарва. Не пия по принцип. Имам цели месеци сухи. Не ми е никакъв проблем да не пия. Но когато остана сам (2-3 седмици годишно), някакъв дявол се отваря в мен. За 10 дни изпивам неописуемо количество от каквото има. Вземам си болничен, лежа и пия. В началото е купон, после се докарвам до състояние, в което само се събуждам, за да дигна шишето до леглото и пак да заспя. Не е истински сън, просто моментно притъпяване на рецепторите и омая до следващото събуждане - така няколко дни. Накрая вече и не мога да пия - дигам бирата, пия и след секунди повръщам целия стомах обрато - върху леглото и мен. И пак дигам, искам да задържа нещо в стомаха. После един ден спирам и следващата седмица е кошмар. Не ми се разказва как тялото си го връща, вие знаете. Но отрезвявам. Така до след няколко месеца.
Промених всичко преди година. Заложих всичко на главата си. Не искам да умаловожавам АА, разните програми и прочие. Но за мен това не е решението. Нищо не би ми попречило, след сбирката на АА да перна 8-10 бири за 2 часа. Нищо, ако сам не реша. Затова толкова много погледнах себе си - какво искам, какво има значение за мен, какво губя и какво печеля ако си правя алкохолни купони. Страх ме беше, много страх какво ще стане. Затова реших да спра - за да убия страха и несигурността. Така просто не се живееше повече.
Според мен, физическата абсистенция не е проблем - всеки може да я преодолее с лекарства или без. После идва избора. Никой , никой освен теб самия не може да помогне - нито АА, ното лекарства, нито лекари. Просто е - живот или вечен страх.

Аз ти прочетох писанията - ти ме вдъхнови всъщност :)
Браво - направил си много. Просто нямам думи !

Как ви се струва?
Давай приятел!
Когато си пишехме с теб преди 2 години, твоите разказчета ми даваха невероятен заряд и посрещах с усмивка всеки нов ден... а преди си мислех, че ще ми е адски трудно, непосилно, невъзможно...

Надявам се, нямаш нищо против, да пусна нещичко написано от теб, което ме вдъхновяваше в първоначалните ми опити за трезвост.

После идва хубавото! Само хубаво! Само човек, който е бил от другата страна може да оцени живота! Колко е прекрасен. Замисли се само за този прекрасен живот, който чака там отвън. Чака само да го вземеш!

Представи си дълги съботни утрини, когато се събуждаш трезва и се излежаваш в леглото, а слънцето грее, детето се смее край теб, а на теб ти е хубаво, защото си се събудила трезва. Трябва ти само малко усилие да превъзмогнеш нервността в началото - после е лесно - просто не пиеш!

Знаеш ли, тогава само си представях, как може да дойде такава съботна утрин... мечтаех да стане някога това, което ми писа тогава, а днес TO вече е РЕАЛНОСТ

Историята ти е хубава и реалистична, адаш
Пиши пак.

Аз отивам на море. Чао и умната.
(Ако не умната, гледайте да е поне русата )