Нормално ли е това ?

Според вас .
Значи ,таткото на децата ми - не почива нито събота ,нито неделя и това вече около две години .Излиза почивка евентуално на Великден и Нова година по 3-4 дни .Не се занимава с децата ,почти никога - напротив те му досаждат .Крещи ми ,обижда ме - била съм едно голямо нищо и други .Не излизаме никъде ,а ако искам да изляза ми казва да си намеря пари ,иначе нямал против .Е да обаче аз пари нямам ,защото съм по майчинство .С тези които ми се полагат на месец той плаща сметки и така .
Обезумявам вече от вътрешно напрежение .

Не е нормaлно, лошото е , че дразнителя е винaги при теб. Не знам дaли и той нямa психологичен проблем. Пробвaлa ли си дa говориш е него , това, че крещи нa децaтa не е много добре за тях, дa не говорим, че кaто не те увaжaвa може дa дойде момент, в който и те не те слушaт. Жaлко , че нямaш възможност дa излезнеш, дa се мaхнеш за мaлко от него. Подкрепa от родителите ти получаваш ли? Нормaлно е дa не го търпиш, не се изненaдвaм, че ти е омръзнaло. Сегa остaвa дa нaмерим изход от ситуaциятa. Ще ти стискaм пaлци и много успех!

o4akvai vsi4ko ot vsi4ki daje i ot sebe si

За съжаление мъжът ви е попаднал в месомелачката на капитализмът. Има три варианта - или се опитва да спести някои долар хвърляйки всички усилия в работата си, или производителността на трудът му е ниска и от там конкуренцията го бие, или се опитва да поддържа висок стандарт. Фактът, че не се занимава с децата е точно логично и неизменно следствие на прекомерната му концентрация. Вас ви обижда, защото защото се дразни, че не работите и той поняса финансовата тежест по издръжката на семейството, което неизменно влияе или върху финансовият му здраве, или върху стандартът му на живот в случай че той е отделен от вашият и вие даже не подозирате. Не желае да излизате именно поради едната от тези две причини, по-вероятно първата. По принцип практиката доказва, че брак с беден мъж не върви. И води точно до тези последици. Вашият мъж бързо ще остарее и отрицателните му качества в характерът ще се засилят многократно.

Това е гадно .Пък и аз не веднъж съм поставяла въпроса да започна работа нощем ,за да мога през деня да гледам децата .Обаче -не ! Пък и мисля ,че горенаписаното важи за някакви адски материално настроени хора ,все пак уважението към другия би трябвало да е на първо място .
Според мен или въобще не му пука за мен иска да ме ползва докато издъхна, или иска да се разкарам ,обаче аз да съм виновна той да се измъкне ни лук ял ,ни лук мирисал .Нали ,като не можеш да целуваш ръка ,ще целуваш задник .Е ,не съм и се надявала на подобно "щастие" .

Това е истината. Ако не ви дава да започнете работа няма и моралното право да ви критикува, че за нищо не ставате. В такъв случаи нещата могат да се успокоят едва когато настъпят промени в конюнктурата тоест доходът му нарастне. С тези си приказки към вас мъжът ви случайно да е зодия Дева?

Не аз съм дева ,той е рак .

Калила...това което файла казва е така, и не съвсем.Аз самият съм бил нещо подобно на съпругът ти, та единственият съвет който мога да ти дам е-да споделиш с него тези неща, мислите които тук те вълнуват, няма друг начин да промениш ситуацията.

Не мисля, че е нормално и не мисля, че зодиите имат нещо общо в случая. Според мен трябва да поговориш с него, да му дадеш малко време след това и ако нещата не се оправят - най-добре е всеки да си замине по своя път. Това ти го казвам от личен опит - децата не трябва да стават свидетели на подобни сцени, защото след време може и те да са инициатори на такива. Освен това колкото и да обичаш един човек - не си заслужава да изтърпяваш това. Лично аз след 3 години психически тормоз, сега ( вече 4та година) все още се стряскам когато моят сегашен приятел ме заговаря по повод домакинството. Макар, че основно той готви, а и макар, че знам, че дори и да няма нищо за ядене - няма да каже нищо, а ще си свари 2 яйца, все още се стряскам, изтръпвам, вкоченясвам за секунди когато ме пита дали има нещо за ядене.

по мои наблюдения не може да се задържи с една жена,
освен, че може да бъде безкрайно груб и нетактичен спрямо нея...
Общо взето май друг мъж не може да ти очерни живота така, както мъжа-рак, защото той няма нищо против да си живее с теб, но както ти сама каза - за да те ползва, което обаче не значи, че не използва още няколко мацки, понеже си е Казанова по природа...
интересно ми е сигурна ли си, че мъжа ти изобщо не почива или просто си твърде склонна да му вярваш?!
бас ловя, че редица свои "работни" дни мъжът ти прекарва на някое доста по-приятно място и в доста по-добра компания от тази в работата...

защо просто не го изненадаш в работата някой ден, а?

[линк]

той ще се трогне от споделеното?...

[линк]

Не смятам нищо, но поне тя ще е наясно....изобщо без споделяне един брак е чиста сделка, и не само брак.Когато един човек споделя той определя себе си, знае 'къде' са другите...бе затова ни е даден език, да изговаряме мислите, и евентуално да ги реализираме с действия

Нямате (семейството) достатъчно добро материално благополучие, може би вероятността да се доближите до ръба на социалното аутсайдерство и бедност, евентуално да "паднете" отвъд него не е малка.Тази отговорност е на плещите на съпруга Ви.Човека явно се посъсипва от работа, изпълнява си дълга към семейството, но плаща висока цена-преумора и постоянна тревога (вътрешна), че може да се провали като източник на доходи.Същевременно си дава сметка ,че ако не е е семеен, бремето нямаше да е така тежко, но от друга страна, ако не беше семеен, просто няма да има тази така важна екзистенциална реализация-това също го разбира.Може би съпруга Ви няма чак толкова големи компенсаторни интелектуални ,емоционални и ,така да се каже, духовни, възможности, за да поддържа едно добро емоционално благополучие и добри отношения в семейството при тази ситуация.Предполагам, че има известна вътрешна ожесточеност към
суровостта и тежестта на живота.Тук е мястото да се погледнете отстрани, и да прецените доколко самата Вие сте на ниво-вероятно сте, но начина ,по който излагате проблема, ме кара да мисля, че има да извървите още доста път, за да стигнете до една по-висока нравственост и духовно помъдряване, което Ви и пожелавам.

Не е нормално това, което си описала. Или хич не си гледала като си се омъжвала какъв е човекът до теб, или много си се променила в следствие на майчинството. Ако е такъв непукист, ти за каква се приемаш покрай него? Ако ти си се поотпуснала и не осъзнаваш сложността на времето, в което живеем, започни лека полека да се съвземаш и да си преподредиш приоритетите.

Така ,така повърхностно ми изглежда поста .Обаче смятам ,че за годините си съм премъдра дори - 26 са ,второ имаме две деца ,трето били сме отвъд границата ,мизерствали сме ,защото малкото е с хронично заболяване и се налагаха непосилни за нас разходи .Родителите ми ни помогнаха .И гледам си сама децата- жива ,умряла .Всички грижи за дома и децата са мои включително - пазаруване ,боклук ,ходене по болници и тнт .И нямаме брак .
Ето ако може някой да разгадае това поведение ,пример :
Имам стоматологичен проблем ,обаче за мен пари - няма .Той ходи на зъболекар ,повече от месец .
Говоря ,честна съм и със себе си и с него ,поемам критики ,стига да са градивни имам си своите отрицателни качества .Той обаче винаги е с една идея скрита ,за него си .
Казах му ,че ще предприема каквото е необходимо ,той пък се потресе .Обичал ме ,дори .
Решението обаче е узряло в мен .Ще бъде ,трудно и мъчително но правилно .

Защото не искам да се самоунижавам в крайна сметка .Рано или късно ако има такова нещо ще излезе на яве .Пък и не смятам ,че човек няма право на забежка ,стига да не вреди и да не се влагат чувства .

Госпожо, извинете, че Ви писах на ти вчера. Проявих съчувствие. Сега, обаче, ми се иска да Ви кажа, че Вие сама сте си виновна за положението, в което се намирате. Един свестен мъж няма лесно да преглътне позицията на дамата до него, че може да си кръшка, но без емоции. Разбирам за колко разкрепостена се възприемате, но не е зле малко по-скромно и затворено да решите проблема си. Това, че формално не сте женени, не означава нищо. Гледате сама децата си, защото сте наказана. Да, господинът Ви обича.

Ми много ясно ,че сама съм си виновна .Позицията ми се отнася за него не за мен .
Защо да съм наказана ?И кой ме наказва ?

Никой не Ви наказва - не взимайте насериозно глупостите, които се пишат тук. С времето хората се променят, към добро или лошо, променят навиците си, мнението си, изискванията и всичко, за което можете да се сетите. Вие може да сте се омъжили за един човек, а сега да е друг - такъв е живота - понякога съумяваме да вървим заедно, понякога пътищата ни, след време, тръгват в различни посоки. А може би Вие сте се променили... човек трудно усеща промяната в себе си. А в това няма нищо лошо - неизбежна част, съпътстваща времето. Не се самообвинявайте, защото това е най-краткия път да загубите достойнство. Ако мислите, че сте сбъркали - извинете се, и се оттърсете от вината, ако изпитвате такава. Оставете другия да поеме бремето дали да приеме или отхвърли извинението - това вече е негов проблем- не Ваш. Не живейте с вина - така само ще пропаднете повече в очите на другия. Както вече споменах - поговорете със съпруга си, обмислете го, направете план... ако не се съгласи - значи не си заслужава. Пари се печелят, пари се харчат, пари се губят, парите могат да бъдат добавка към щастието, но не могат да го създадат.

Таткото на дечицата Ви наказва като Ви пренебрегва. Не че очаквам отговор, но защо не сте сключили брак? На какво се крепи съжителството Ви след като крехък баланс се оказват единствено децата? Отговорете си сама на тези въпроси и ще Ви се изясни все още нещичко.

Вие също не се вземайте чак толкова насериозно, защото глупостите почват с нечетене на предложената тема...Жената не е женена. Попрочитайте преди да ораторствате върху свободни съчинения.