Споделено

Снощи мъжът ми, докато се подкачахме за дъщеричка ми каза, че се притеснявал да имаме дъщеря, защото в домакинската работа ми куцали някои неща и на какво съм щяла да я науча. Цялото ми ежедневие минава в тичане за семейството, като си помисля дори нямам време за себе си. Градината остана мое задължение, къщата, децата/имаме 2/, а заедно с това и работя редовна смяна. Той работи и когато си е в къщи предимно спи, почива си, излиза с приятели...Когато прави нещо, прави го по желание, ако му се иска. Когато трябва да свърши нещо, повтарям по много пъти, или ако трябва да я свърши, трябва аз да му кажа- иначе отговорът е един- ами ти не ми каза , да го направя. Не знам...чувствам се много уморена вече. Не твърдя,че съм перфектна...кой е? Но давам всичко от себе си и съм отговорен човек. Тази му приказка снощи я приех като приказката за лошата дума, мечката и брадвата...заболя ме...вие какво мислите?

Що за човек е мъжа ти?Много ми е интересно.Явно сте млади хора,а той по начин на мислене прилича на прадядовците ни.След като ходиш на работа,след като си ангажирана служебно цял ден никой не може да изисква и в къщи да си перфектна.Той трябва да ти помага,защото в семейството партньорите са равнопоставени.Иначе ми намирисва на феодализъм.След като ти не си добра домакиня,нека той се заеме с къщата,а ти ще се научиш от него.Нека научи синовете си на домакинстване и като ти покаже,че всичко е в перфектен вид, тогава може да има претенции.Ако пък иска слугиня-да ти дава заплата.

Ами трябва да му кажеш това, което мислиш. Кажи му го точно така, както го казваш на нас. Мисля, че това ще има по-голям ефект, отколкото ние да ти даваме съвети.

Не се тревожи всички мъже са един дол дренки и са свикнали все някой да се грижи за тях. Аз също се грижа изцяло за дъщеря ми , водех я на детска градина и я прибирах вечер , ако случайно съм дежурна я прибира мъжа ми , не му изнася ама няма как. /Сега му е добре , защото е при моята майка на село /Нямам претенции да съм перфектна домакиня, но който е идвал у нас е впечатлен т.е. апартамента блести от чистота, мъжа ми винаги ходи изпрани и изгладени дрехи, като де прибере винаги има храна бих казала с много добри вкусови качества , те мъжете нали само това гледат да има ядене и да му намират кусури. Обаче моя е предупреден като има претенции да си хваща шапката и на ресторант, или да отива при майка си . Всички мъже са свикнали да им повтаряш и да си правят оглушки , и все някой друг да се грижи за къщата ... абе говеда,готованци. Нали знаеш хубавите ябълки ги ядат прасетата.
А сега вдигни глава , усмихни се и забрави за лошата дума , намери начин да го ангажираш и да му намираш задачи - да изхвърли боклука, да изтупа нещо, защо му позволяваш да се излежава , опитай се да разкараш тези от неговите приятели който те дразнят. Защо си мисля че прекалено много отстъпки правиш, я се стегни нека и твоят глас да се чува. Бъди здрава и успех в начинанието

Да, говорили сме много пъти...омръзнало ми е вече-отговорът е едни- когато майка му чистела, къщата блестяла ....а новите поколения били изродени...та и аз в това число...какво да кажеш на това?

В допълнение да кажа,че съм на 32 години, 11-та година сме вече заедно и имаме 2 момчета на 9 и 10 години.

Аз също съм на 32 год. а дъщеря ми е на 7г.
Тия говеда мъжете никога няма да им угодиме, винаги ще ни сравняват с мама и никага няма да се научиме да го правиме точно като мама.
Като знам моята свекърва какъв смрад е и какъв пепеляк и мърсотия е ..... предпочитам да приличам ида съм себе си.

Сега се сетих за един виц: Един мъж винаги намирал кусури на жена си, яденето никога не го правила като майка му , но един ден жената прегорила яденето без да иска . Т огава мъжът и казал браво един път и ти да сготвиш като мама. Оставям го без коментар.

В отговор на :
когато майка му чистела, къщата блестяла ....а новите поколения били изродени...та и аз

Моят отговор е ами да отива при мама , и щом нивите поколения били изродени той да не би да е от друго поколение.


Сещам се и друго нещо как реагират момчетата ? Защо не ги ангажираш да ти помагат за дребни работи, постарай се да го направиш за да имаш съюзници ти и децата срещу мъжа ти 3 срещи един готованец как ти се струва. Искрено ти желая Късмет! Когато човек споделя поне му олеква, намира решение.

Благодаря, Мими!
Поразсмя ме с вица. Всъщност аз 3 години съм живяла със свекър и свекърва и не ми е направило впечатление да е по-чисто, това за себе си го знам, но в неговата глава не е така. Децата помагат, ангажирам ги, но те все пак са деца. Не ме притеснява,че е мръсно в къщи, защото не е така, обидно ми е неговото поведение и приказки...това е. Идеално никъде няма,каквото е...здраве да е. Благодаря за подкрепата и милите думи.

не се ядосвайте, моля ви. Нашата домакинска и въобще женска работа никога не се забелязва. Мъжете не знаят как манджата е приготвена и ето, ей я на, на масата. Ама колко труд е вложен, те не знаят. Т.е. знаят, но не отдават значение. И аз съм като вас - сутрин ставам в 6, отиваме на работа, работното ми време е доста удължено, вечер като се върна - какво по напред. Не се спирам, дори телевизия не гледам, защото вече в 22,00 съм примряла за сън. Почивните дни - няма спиране. И накрая - какво? - "Пак нищо не си правила цял ден!" Егати чудото! Няма оправия. Остава това да се правим на непукисти и да не обръщаме внимание. Знам колко боли от тежка дума и никога не се забравя, но помислете за себе си. Давайте си почивки, карайте я по-полека, радвайте се на малките неща, мислете първо за себе си, за спокойствието си и за доброто си самочувствие. Мъжете - ами да си гледат работата!

Знаеш ли сещам се още нещо , защо когато твоят мъж е на работа не си хванеш децата идете тримата на сладкарница, или с купете сладолед и седнете на спокойно място попитайте децата т.е. поговорете си с тях имат ли проблеми, предразположете ги да си споделят с вас нещата който ги тревожат , вълнуват и т.н. В тяхно лице винаги ще имате приятелско рамо.

Моята дъщеря много обича да излизаме всяка сряда само двете по женски и да си говориме за разни неща и мога да ви уверя , че няма нещо за което да не е споделила с мен и с майка ми / любимата баба на дъщеря ми / Сега е на село , но всяка вечер и звъня просто така защото я обичам и сме приятелки.

Желая ти хубав ден!

Всъщност, това го правим редовно,е, сега са на гости при баба си, но винаги съм се старала да прекарвам време с тях, да ги разпитвам, да си говорим . Винаги съм им казвала,че никой друг няма да мисли повече за тях и да ги обича повече от нас. Това смятам всяко дете трябва да го знае и усеща.

Изглежда този модел, в който мъжете лежат и четат вестник, жените шетат, готвят, чистят и работят е с много силно вградени основи в нашата бг култура. И това нещо ме е дразнило от малка в моето семейство, в това на близки около мен, и разбира се, че ще се случи и на мен. Отгледана съм в семейство където са ме възпитавали, че е необходимо домът да е чист, подреден, да има уют, топла домашна храна. В моят дом обаче не е така сега, защото предпочитам, а и избирам да не се превръщам в жената прислужница. Разбира се, това си има своята цена - мръсни чинии, чаши, прах, разхвърляни дрехи, и какво още. Да, това е цената, която плащам, за да не се превръщам в Чистачката.

Я, горе главата! Не си заслужава да се разстройваш.

Забелязала съм от собствен опит, пък и от странични наблюдения, че най-перфектните съпруги винаги имат до себе си неблагодарни съпрузи. Защото, общо взето, сме ги разтоварили от всички ангажименти. Жените еволюират с функцията да износват поколението си, да се грижат и да създават уют в семейното гнездо. А мъжете - точно обратно, преследвачи и ловци, които да осигурят единствено прехраната. Затова "силният" пол не прави никакви други усилия - остава му само мърморенето.

И задължително обсъждай проблемите с него. Не го "награждавай" с мълчание, защото той няма да разбере, че това е твоето наказание. На него ще му е приятно да седи в тишина и да си почива .

Пожелавам ти повече НЕПУКИЗЪМ ! ! !

Животът е като сладоледа - ближеш го, не ближеш го, той се топи!

Да, тук си много права. Въпреки, че и прехраната не могат да ни осигурят сами...и тук наравно делим, че даже и повече...каква ирония само...

Е, вие сте заедно от доста време. Не сте ли си свикнали до сега? Явно ежедневието ви не е подредено по общ вкус. Защо? Всяка двойка е различна, но от вас двамата си зависи дали ще имате недоразумения или не.

Всъщност до снощи си мислех, че няма проблеми, че "ежедневието ни е подредено по общ вкус", но явно никога не е късно за изненади....Имаме дребни търкания...което смятам, че е нормално.Ха, сега, де!

Значи вариантите са няколко - той се е шегувал, ти си малко по-чувствителна, просто в момента е решил да се заяжда, страхува се да имате трето дете. Я го хващай за ушите да си признае!

За съжаление не е нито едно от трите, каквото е...не мога да надскоча себе си...

Чете ли ти се? На мен тази статия много ми хареса, надявам се да хареса и на теб! И аз съм мамче на двама палавници а с мъжа ми сме заедно от 13г.
[линк]

Благодаря за статията.Изчетох я, отворена съм към съвети и винаги съм ги приемала с желание. Затова и пуснах темата тук. Аз съм го приела такъв, какъвто е, не е особено работлив, оставя всичко на мен, аз трябва да мисля, да нареждам...от финансови средства до най-дребни неща. Нагърбила съм се с толкова задачи в ежедневието, пренавила съм пружината...и пак нищо не казвам. В един момент - не искал да имам дъщеря, защото на какво съм щяла да я науча. А въпроса на какво би могъл той да научи синовете ни никога не съм го поставяла, при положение, че и един контакт не може да свърже, та за всичко викаме майстори.... Ей, такива битовизми...не е болка за умиране, просто ми стана болно, това е...