за всичко и нищо

Седя си у нас и се депресирам. Ще питате, какво може да му има на един 23-24-25 годишен младеж, току-що завършил висше с добри перспективи? Ами ще драсна едно мнение тук, за да обясня за какво иде реч, доколкото естествено и аз мога.

Не съм от София. Израснах в едно средно голямо селище в Южна България. Майка и татко не се разбираха никак добре помежду си, макар и двамата да бяха умни хора с добра професия. Имах семейство, но семейна топлина не усетих никак - нагледах се на скандали, обиди, лъжи, с една дума, много тъга и болка съм събрал тогава. Четох веднъж една статистика, че такива били около 25-30% от семействата в България. Още тия ранни (про)гимназиални години розовите очила за живота ми бяха свалени, ако съм носил такива някога евентуално.

Завърших гимназия и дойдох в София да уча. Дойдох много надъхан, с голямо желание да се развивам и да си блъскам главата. Не бях сам - бяхме заедно с приятелката ми, с която се намерихме последната година в гимназията. Ползвам "намерихме" а не срещнахме или друг глагол, защото беше голяма любов, първа сериозна връзка. Щастливи бяхме и се подкрепяхме един друг.

Не мина много време и разбрах, че на практика университета не е това, което съм си мислел или надявал, че ще бъде. Едно на ръка, че образованието беше слабо, нито на асистенти, нито на доценти, нито който и да е не му пукаше никак. Прибираха подкупи, държаха се самонадеяно. Програмата беше тотално нереална. Някакви абсолютни безсмислици. Сигурно бях научил в гимназията повече, отколкото в университета. Ясно ми стана, че от това място освен диплома и тук-таме някакви запознанства друго (почти) няма да получа.

Беше ми зле. Очакванията ми бяха по-високи, а реалността - достатъчно ниско да обезвери всеки. Учех си настрана за да мога да съм конкурентноспособен на пазара на труда един ден :), пък и не забравях че тоя ден не беше чак толкоз далеч. Разочарован бях и от колегите си, до някаква степен, защото повечето бяха деца, които се деляха на софиянци и хора от провинцията, на хубави и грозни, на умни и тъпи и подобни групи. Не знам кой е виновен, че никога съм го нямал тоя комплекс кой откъде е. Винаги съм гледал на хората като на индивидуалности, как мислят, какво говорят, а не какви дрешки носят и какво пише в личната им карта. Мислел съм аристократично, ми каза веднъж един познат. И досега не мога съвсем да разбера какво точно е искал да ми каже.

В този тежък момент, нещата можеха да станат само по-лоши. С гаджето почнахме да се караме, да спорим за разходи и пари както никога досега не бяхме правили. Заяждахме се за глупости. Личеше си, че нещата не вървят. Един от проблемите беше, че бях, както казах, обезверен и депресиран. Сигурно е и че хората си омръзват след 2-3 години, просто ежедневните глупости изтриват страстта. И в един хубав топъл ден скъсахме. Не искам да обвинявам никого, защото зная че моята вина е не по-малка. Но това не променя факта, че боли когато скъсаш с някого, който си обичал.

Позволих си да пиянствам и деградирам месец-два. Стегнах се, намерих си работа. Това определено помогна. Както знаете, няма нищо по-времезаемащо от работата :) Особено ако и ти допада. Останаха някои неща и мисли, както положителни, така и отрицателни, не мога да отрека. Вече не вярвам на думите. Не употребявам „Обичам те“ за щяло и нещяло, даже май никога. Не че почти всяко момиче с което излезна 2-3 пъти на кафе, не се опитва да ме изнудва да й ги казвам има-няма след едно кино и една разходка из парка. Да й кажа колко е специална, колко безумно много я обичам и как всяка първа (!) мисъл ми е за нея. Е, аз предпочитам да стоя на сухо. Майната му на секса, така или иначе е преувеличен и преекспониран в днешно време.

Винаги ме е боляло заради хората около мен, тъй наречените ми приятели. Става дума за мъже, не вярвам да може да има истинско приятелство межу мъж и жена, особено ако са на едни години. Откакто се помня, а аз имам спомени от 4-5 годишен, те са ме прецаквали, предавали, преебавали или поне са се опитвали. И това мога да го твърдя съвсем обективно. Повечето време съм си мислил, че е заради мен, заради начина ми на поведение, заради възможната ми прекалена гордост, самоувереност, самоизтъкнатост и каквото още се сетите само-. Заради това, че казвам нещата такива каквито са – без да лицемернича, без да се съобразявам. Може би именно защото съм се нагледал на лъжи, на фалш, цял живот се опитвам да го избегна и да го отрека. Винаги съм се радвал, когато някой ме псува директно в лицето (ако въобще човек може да се радва на такова нещо), без заобикалки, а не ходи да лицемерничи и да суче зад гърба ми, чакайки удобен момент да ме нападне. Вече съм убеден, че никой реално не иска да чува какъв е, какво е сгрешил, и т.н. отрицателни неща. Всеки си мисли, че е добър(най-добър), че е умен (най-умен), красив(най-красив) и прочие. Омръзна ми от използвачи и егоисти. Осъзнах, че човешката завист и зложелание са безмерни.

Напоследък съм се отдалечил от всички тези, които смятам за недостойни или примитивни. Живея на принципа, че е по-добре да си сам, отколкото със завистливи боклуци около теб, които биха те разкъсали при първия удобен случай. Явно това води до самота. Приел съм го като неизбежното зло. Има и плюсове – пиша в клубовете на dir.bg :)

В духа на разочарованието ще разкажа и за жените. Не искам да казвам, че всички са такива, би било детско и цинично, но в голямата си част са се превърнали в материалистични, дребнави, впечатлителни кокетки, на които човек не може да разчита въобще. Може това да зависи от годините, ама не ми се вярва много – трудно ми е да допусна, че ако на 22 си патка на 30 ще си по-свястна и разбрана личност. Дано да греша.

Един познат ми каза веднъж, че ако се държиш много добре с една жена, каквато и да е тя, рано или късно ще ти се качи на главата и ще патиш. Че трябвало да бъдат мачкани, тъпкани, поставяни на мястото им, да знаят, че могат да бъдат подменени винаги. Според него, те това търсели, такава им била природата – идеята била някой да ги подчини. В началото му бях казал, че е луд, че е сексист, че е увреден психически и прочие. Обаче с времето все повече неговата теза излиза по-правилна. Явно това са неизтриваеми инстинкти още от времето когато праисторическият човек и праисторическата жена са живеели заедно в пещерите.

Явно в мен има проблем, че не искам да мачкам никой. Търся си нормално момиче, нито секс лъвица, нито най-красивата или умната. Просто човек, горд, трудещ се, борещ се, който знае цената на парите и не само на тях и има самоуважението да откаже на някое бляскаво мамино момченце, което щяло да я мачка за да й бъде „хубаво“. Майната им на пещерите, казвам аз.

Често се питам късно вечер какъв трябва да бъде един човек, за да е стойностен. Успехите в работата, многото компании и приятели които го търсят, жените които пращат смс-и през 5 минути, книгите които е прочел, хората на които е помогнал, какво го дефинира. Този въпрос ме гложди, а отговора все ми убягва. В едно се убедих – непукизмът не е отговор на нищо. Емоциите, дори и отрицателните такива, трябва да се уважават. Защото стойностно безчувствие има май само в едновремешното ми махагоново бюро, на което си пишех домашните.

Така започнах, така и ще свърша – депресирам се. Защо, ще се запитате. „Живей си живота и не му мисли много. Той е пред теб.“ И на мен ми се иска да е така. Да не мисля толкоз и да не си хабя нито нервите, нито съня за такива неща. Обаче какво да направя, не е толкоз лесно да пребориш себе си. Даже, според мен, си е най-тежката битка.

Ами май свърших. Толкова за тая вечер. Гледам съмнало, кафе трябва да се пие. Чувствайте се спокойни да коментирате или да не коментирате блудните ми словоизлияния.

Ако си имал тежко детство и провален живот, изхода е само един. Ставаш модератор на някой западнал клуб в дир-а и по този начин си избиваш всичките комплекси

Един мъдър човек беше казал: "Не взимай живота много насериозно - жив от него няма да излезеш!"
Може би е самонадеяно, може би е лековато, но пък... ужасно вярно е. Върши си работа, намери баланса в себе си, приемай всяко зло за добро, усмихвай се и може би няма да изпадаш в подобни състояния. Успех и хиляди усмивки!

РС. Може би приятелят ти е прав - аристократите се раждат такива и мястото им на раждане няма никакво значение.

когато ти се завъртят такива мисли в главата - значи е време за отпуска.

Пълно с противоречия и "мъдри" мисли От цялото това нещо следва че не знаеш какво точно искаш но искаш нещата да се въртят около теб. Да бъдеш оценяван похвалван разбиран обичан уважаван и прочие. Но по начин който ти искаш и на теб ти харесва. Ами не става така и това си е Вземи порасни и осъзнай че нито ти ще удовлетвориш света нито той тебе. Ако те влече позицията на самотния борец за правда - тука ги има много такива- има си и плюсове и минуси. Ако те влече да си докарваш душевни гърчове - моля но никой няма да се впечатли особено от това. Никой не ти е крив за нищо.

Благодаря на всички за коментарите дотук.

Специално за теб, Безкрайност:

Не знам дали без да искаш нацели, но това наистина си е упражнение по писане...:) Упражнявам се да пиша, защото с това ми се занимава, наречи го creative writing. Нищо тук обаче не е измислено в случая, а е един по-скоро блудкав кратък преразказ на живота ми. Реших, че преди да пиша измислени разкази и истории, трябва да разкажа...себе си. По-възможно най-истинския начин. Работя в момента върху книжка авторска, и пробвам различни стилове и форми на изказ за да видя как ще напасне най-добре. Това парче е съвсем отделно, звучи предполагам малко високопарно, но това беше идеята..

Иначе за съдържанието - еми кой не желае да е обичан и харесван? Мене ми е по-интересно откъде извади това за противоречията :) Как достигна до извода за желанието ми всичко да се върти около мен :) Оставяме настрана факта, че всеки си е егоист донякъде сам за себе си и слънце във собствената си вселена.

Хм... много си насъбрал. И дълго не си го разказвал на никого. Самотните несподелени размисли раждат депресиите. А това хич не е градивно.

Всичко, което си описал, ми е близко като мислене и светоусещане, барабар с разочарованията. Изводът, до който стигнах аз е, че ако човек е стойностен и отстоява своята стойностност без да се сравнява с другите, то неминуемо другите започват да се сравняват с него. Неусетно става. И наистина, в началото доста хора ще те преценяват по това имаш ли пари или нямаш, но идва моментът, в който хората имат нужда от някой, който да им бъде рамо, с който да поговорят, на когото да имат доверие. Това не може да се купи с нищо. Та исках да кажа - отстоявай себе си въпреки разочарованията! Имай мечти, гони ги и не се оставяй да бъдеш мачкан, нито пък се затваряй в себе си. Ако направиш анализ на един ден от живота си, ще видиш, че е имало поне един човек, на когото си бил нужен, когото си зарадвал или си му дал нещо от себе си.
Трудностите са необходимо зло. Просто без тях няма растеж, без тях идва инерцията. Ако нямаше лоши хора, нямаше да можем да открием добрите и да се стремим да ги догонваме.

Що се отнася до жените - горе-долу изводите са същите. Надявам се не живееш с идеала, че човек среща от раз голямата си любов и остаряват заедно. Има и такива случаи, но са рядкост. И то е просто защото хората израстват по различен начин във времето. Един развива едни ценности, друг - други. Става разминаване в идеалите най-общо казано. Затова и всеки заминава по пътя си. Имаше една мъдрост, че е най-важното е "да гледате в една посока".
Убедена съм, че любовта се праща на човек, когато той не може да расте повече сам. Но... понякога тази любов е само "патеричка" за по-нататъшния растеж, нещо като утеха. А истинската, голямата любов - тя е осъзната, тя е способността и готовността да даваш, именно да даваш! и е доста над сладникавите думи и чувства. "Обичам те" се доказва с дела. И тези дела са свързани с отричането от себе си. Малко хора са способни на това истински, но ги има. Има и доста, които искат да бъдат такива. Затова, търси! Има прекрасни момичета - добри, интелигентни и красиви, които също като теб са отчаяни от безизходицата на отношенията, от комерсиалността, от модата на безразборния секс...
Общувай и наблюдавай хората. Зад първоначалната маска, която всеки си е сложил най-вече от комплекси или от страх, се крие по нещо прекрасно. Потърси го и ще видиш, че светът е едно хубаво място.

Когато бях малка, баща ми, ми даваше съвет всеки път когато направех беля: "Не трябва да пренебрегваш дори и едно нещо което те е довело до тук. Може да не си си търсила белята, а тя да те е намерила - сама!"

Така се научих да виждам първо извън себе си, а след това мене си...

Дано си намерил "добри критици" за книгата си...

Виж сега, Инфинити почти винаги познава, защото почти редовно си пие хапчетата за познаване.
Както не веднъж съм твърдял и пред други новодошли - ако слушаш Инф, ще живееш дълго и смислено. Не като мен.
А ти си се упражнявай, дерзай. Само знаеш ли, че в България, ако успееш да продадеш тираж от 5 000 книги, се счита за бестселър? Успявали са малцина.

"Животът ни е като дъх на бизон през зимата".

Далеч съм от мисълта че измисляш. Но се опитваш да нагласяваш света по свой тертип а света не понася такива упражнения. Едно махагоново бюро колко говори само. Сети ли се? Иначе пиши упражнявай се. Но не се изкарвай жертва на хора и обстоятелства. Бъди смел самоироничен и хумористичен. Ще се харесваш. Успех

Аз обаче съм имунизиран. Всяка вечер по една -18 градусова от хладилника и после една студена бира. Приятна събота и неделя и повече почивка

братле, каква специалност си завършил, ако не е тайна?

от теб писател няма да излезе и след 20 години, забрави това още сега. щом изречения от типа на

"Едно на ръка, че образованието беше слабо, нито на асистенти, нито на доценти, нито който и да е не му пукаше никак."

"Програмата беше тотално нереална."

"И в един хубав топъл ден скъсахме."


не те дразнят още когато ги мислиш, значи си на нивото на ученик 8ми, 9ти клас от добро училище (защото правописът ти не е лош).

не прочетох цялото излияние, защото от обема и от подбора на изразни средства веднага се вижда, че е по-скоро лит. опит отколкото реална тема. така че кажи какво очакваш като отговори - коментари за това, че се депресираш или коментари за уменията ти като писател.

Я обади
здравната ви каса
признава ли депресията за болест ?
И ако - да
колко струват антидепресантите ?

В смисъл
две опаковки на седмица
с малко спорт
евентуално
лятна диета и режим
- четири пет добри автора
и човека си е вдигнал И граматичната култура над средата, в която се носи

Другият изход е да не се излекува
и след 12 години да прави луди всички около него.
Да хвърля и къса
да нагрубява и крещи..
все работи които днес се оправят с хапчета.

3% от населението страда от перманентна депресия..на книга.
15% било по-реалната цифра.
Кофтито е, че все още средата ти
хората в нея
приятелите
семейството
определят депресията като персонална слабост.
Ако излезеш с едни гърди напред и си кажеш
ей ме на ! депресиран съм !
Загубих тегло
срам ме е
тревожно ми е
нервно ми е
не мога да спя
всичко ме вбесява
изпитвам вина през цялото време
обсебяват ме едни такива мисли
и често посягам да се довърша...

другите най-малко да ти се надсмеят.
И като продължи така с години
и току човека ритнал вратата от погрешната страна.

Работите се оправят с малки розови хапченца, по рецепта
чист въздух и приятни мисли.
Депресията е най-голямата епидемия към настоящия момент, но нали сме заети със стачки и заплати - пациентите могат да го издухат или направо другото.

Поздравче

[линк]

Petition

първото, което си помислих беше точно това - че човекът е имал смелост да си признае и да опише цялото си отвращение от всичко.... темата е смела, няма значение как е написана и дали лит. опит е добър, защото тезата за лит. опит може да се окаже точно бягство от сблъсъка с неразбиращата среда. затова коментарът на инфинити не ми хареса особено, но той си знае.

Затова е правен клуба едно време
Инфинити не е бил сред основателите
но причината не е че е нагъл лайномет..
да не ти пука.
Не е възможно всички да сме красиви, умни, богати и здрави.

Petition

не мисля, че здравната каса покрива подобни прегледи дори. за всички специализирани прегледи G.P.-то дава направление, т.е. за да те прати при психиатър трябва най-малкото да имаш някой психотичен епизод докато висиш на опашката с бабите

но не съм много добре запознат, защото не съм ходил на преглед от повече от 10 години. последните 2 пъти си диагностицирах сам фарингит и ангина по симптоми описани в интернет (имаше и снимки).


иначе депресията бива няколко вида и е болест поне според МКБ-10. там авторът на темата може да провери доколко симптомите му отговарят на тази категория проблеми. това би било полезно и за писателската му кариера, защото ще разшири драстично речника му по отношение на афективните и личностни проблеми.

защото тезата за лит. опит може да се окаже точно бягство от сблъсъка с неразбиращата среда.

това в "analyse that" или "analyse this" си го чувала?

Депресията е далеч по-сериозна от инфаркт. Неизлекуваната - убива.
Иначе си е биологична болест като всяка друга, за която са измислени хапчета.
И филми.


Petition

Това е от Уикър мен..един от най-скучните филми напоследък
Никлъс тряяше да си води дневник
Втората най разпространена форма на лекуване с домашни средства

Другите на местна почва са
звездобройци
гледачки
баячки
екстрасенси
бабушкер от всякакъв вид
и разни други средновековни форми на рационализиране с опитомяване

Petition

чувала ли си термина "наивна психология"?