spirane na dialoga...

вече изминаха доста години от това събитие...

и така когато бях млад и готин
редовно ходех до един връх в планината
един ден на слизане от върха без никакви процедури бях спрял вътрешнияси диалог,тогава даже незнаех каквое това
ако не бе станало нищо вероятно не бих го забелязал даже
но в един момент както си ходех нещо в мен избухна и аз се разпилях из вселената
чуството идваше от слънчевия сплит имах чуството че гърдитеми ще се пръснат
в същото време аз усетих вселената бях на частици аз бях част от вселената и вселената бе това което съм аз
усещах се разпръснат из целия свят но и тялото ми си бе на място
умът също
и умът започна да обеснява кое каквое като всичко което каза са пълни глупости но тогава му вярвах и реших че е така както казва
имаше и едно чуство на тъга и обич към всичко
умът хвана тъгата и ми каза защо е така
повярвах му
мианаха доста години и още не ми е ясно какво се случи там можеби дори съм виждал но умътми не ми позволява да си спомня.

истината е че силата ме улови там на това място от този момент нататък започна моето търсене в началото исках да си обесня преживяното
но търсенето ми ме отведе много по далече толкова далече че
днес немога да се върна назад дори животът ми да зависи от това
мога да продължавам само напред по пътя които ми е очертал силата.

та не бойтеесе силата когото иска да хване ще го хване
а хване ли те отърване няма

значи човек тр се научи да не се доверява много на ума за да не му се намесва в такива ситуации

неможеш да избегнеш ума но небива да взимаш на сериозно всичко което ти казва

маха мая ки джей!

или тр да се научиш да се доверяваш на интуицията повече отколкото на ума

Любима ми е тая пуста интуиция
Ако можем да и се оставим да ни води, далеч ша да стигнем