приятелство

На 42 години съм-мога да пия и да не пия.Съпруга ми също-пиенето е за поводи-хубави,лоши-но не е за всеки ден.Имаме си приятел ,който си пийва до кило на вечер при това без проблеми-но от скоро това не се случва три пъти в месеца-а почти през вечер-Не е семеен,но си има половинка-която явно предпочита да е вкъщи а не навън и не се противопоставя.Нещата започват да излизат от конрол-много бавно ,но видимо.Искам да му помогна-умен е,работлив,но няма вяра в себе си,нерешителен е.Имам ли право да му се меся в личния живот?Приятелство ли е да искам да му помогна-като не зная как?

БЕЗ ПРИЯТЕЛИ ЖИВОТА Е ПУСТ И СКУЧЕН !

Имам ли право да му се меся в личния живот?Приятелство ли е да искам да му помогна-като не зная как?
===============================

Много труден въпрос, може би и затова съм първият отговорил.
Да, приятелство е да искаш да му помогнеш!
За съжаление, никой не знае как да помогне, защото и ако да имаш право да се месиш в личния му живот, няма да бъдеш разбрана.
Алкохолиците сме големи гадове. Имаме едно единствено "наше" нещо(пиячката), не си признаваме, че е проблем и стреляме по всеки, който се опита да го направи проблем.
Няма спасение и помощ до тогава, докато зависимият сам не достигне прозрението, че има проблем и сам не реши да се промени.
Много сме чувствителни и дори най деликатното подбутване се усеща като неприембиво вмешателство.
Не знам, написах толкова редове, а съвет не ти дадох. Съжалявам.

И аз смятам, че именно приятлеството ни дава право и ни задължава да помагаме на приятелите ни...
За съжаление единственият начин да помогнем е да даваме честна и точна обратна информация за това, което виждаме че става с нашия приятел, а което той вероятно не вижда. И да се опитваме да го убедим, че е важен за нас и това, което му казваме, е само заради него и нашето приятелство...
Но какво ще направи той с тази информация... това е вече друг проблем. И това зависи от него... Винаги има риск, че няма да ни разбере, че ще се обиди... Но ако не опитаме, съвсем си отнемаме шанс да му помогнем.
Желая ти успех!

много ви благодаря за отговорите
снощи се прибирахме и минахме покрай тях-въпросната приятелка беше сготвила плюс шише от литър търговище и шише сок-познайте какво правеше нашия човек-ядосах се и го нахоках и може би там ми беше грешката-а той казва на мъжа ми-какво иска твойта жена от мен-къса ми сърцето как недостатъците у един мъж може да ги засили една жена-дали въобще го обича?
ако реша да пиша на гого-къде-не е ли анонимен

Да, хокането, скандали, претенции и прочие не вършат работа, могат само да влошат положението, защото човекът, ако се усети атакуван (а всички тези поведения в действителност са си форми на атака... независимо от интенциите ти), ще прави това, което по принцип правят атакувани хора - или ще бяга, или ще отвръща с агресия. После е много по-трудно да говориш с него, дори ако друг път решиш да го правиш на спокойствие, защото той вече ще е раздвижил самозащитните реакции...
Обратна информация, за която писах, са ФАКТИТЕ и евентуално твоите емоции свързани с тях. Само конкретни факти, без оценка, без интерпретация, без обобщения, а най-вече без обвиняване.

На Гого тука можеш да пишеш. Ако искаш лично, извън форума, пак тука първо трябва да се разберете за начина.

Само конкретни факти, без оценка, без интерпретация, без обобщения, а най-вече без обвиняване.



Честно казано, не виждам начин да се насочи мисленето на един пиещ алкохолик в правилната посока. Пиещия живее в паралелен свят, в който нормалните факти и истини не важат. Цялата тая вселена се върти около една личност и нейното разбиране за добро и лошо. Невероятно ранима и чувствителна е.Това което ти, АНЯ, предлагаш е нолмално, но за сегашните ни възприятия. НИкаква идея нямам.
Мисля си, че докато пияндето не стигне само до извода, че е зле, няма оправия. А трябва сам да стигне до тоя извод, за да се почувства черешката на тортата или "най-голямото парче мая", както казваше Вълка Ларсен на Джек Лондон .
Честно казано, в момента гледам как един приятел се пропива и не смея да му обеля дума за това. Два пъти ми е искал съвет, посъветвал съм го. Един път отворих темата сам, реагира като ужилен. Има си оправдание, жена му стана ..... на града! Много объркан се чувствам по този въпрос, а вярвам не само аз, защото темата е важна, а мнения няма.

Успех!

Е, забравих да добавя една “дреболийка” - човекът непременно трябва да е търезвен когато говорим с него.
Съгласна съм, че той сам трябва да стигне до извода, че има проблем. Но за да направи този извод трябва да го почувства. Нали казват, че алкохоликът трябва да се оттласне от дъното си, за да продължи нагоре. Но къде ли е това дъно?... Когато загубя семейството си? Когато се разболея от цироза? Когато убия някой и ме вкарат в затвор? В лудница? Или 1,5 метра под земята?... Писала съм за това много пъти тук. Това което в най-общи линии набелязах на Огнена, е лайт-вариант на нещо, което се казва интервенция. Тя е всъщност начин за “повишаване на дъното”, за да го усети човекът по-рано, преди да е стигнал до няколко поредни дъна, всяко от тях по-дълбоко... Не винаги действа, разбира се. Но по принцип се прилага към активно пиещи алкохолици и част от тях все пак решават да пробват да променят нещо. В консултативния пункт където работим с мъжа ми се правят такива почти всяка седмица. В резултат на тях от 6 години имаме постоянно минимум 10-15 човека в терапевтичните ни групи.
Пък и тук не знаем човекът алкохолик ли е, знаем само че пие по рисковия начин и по-скоро става въпрос да се накара той да се замисли върху пиенето си... После, дори ако продължи, поркането му няма вече да е толкова комфортно...
Но си прав, че трудно се помага на близки хора.

сега се прибирам от работа много уморена,но с удоволствие прочетох постингите и на двама ви-надявам се до 10 дни да имам възможността да поговоря на трезво-но ми се ще той да подхване темата-
Има нещо ,което вие не зная дали осъзнавате ,но аз от това което пишете разбирам-пиенето има причина-дали жена ти е първа.....на града,дали не ти спори в живота или работата-но има причина и за да му помогна ще я търся и ще ви пиша.
За вас двамата се радвам че разума е надделял и се радвам ,че се борите-борбата е живот и............усмивка

Да, винаги има причини за пиенето, но не винаги те са видими и са някакви конкретни случки или обстоятелства. (жена му стана първа ... на града, остана безработен, разведе се и т.н.)

Може на пръв поглед "казано честно всичко да ти е наред", пък пак да пиеш саморазрушително. Познавам доста такива алкохолици. И аз съм от тях.
Външно винаги всичко в живота ми е било наред (работа, жилище, семейство, приятели) пък аз пиех като за световно.

Всъщност винаги причините са някакви вътрешни грапавини в душата и психиката на алкохолика. А външните причини служат само за алиби на пиенето. Ми колко други хора също имат огромни житейски проблеми, пък не се пропиват заради тях.

Така че аз не вярвам в обясненията "той се пропи, защото го уволниха, разведе се и т.н."
Обикновено обяснението е някъде там "не се е чувствал достатъчно обичан, не е можел да се приспособи към живота и т.н."
Плюс че при известна част го има и обяснението на gogo за недостатъчния серотонин, произвеждан от мозъка. За разлика от gogo обаче аз мисля, че и тези биохимични дефицити в мозъка не бива да се абсолютизират и да се привеждат като единствено обяснение за алкохолизма.

Раздвоен съм и по често даваното обяснение, че алкохолиците са по-чувствителни хора. Това наистина го има, всички алкохолици, които познавам, са по своему наистина чувствителни. Но нима и сред неалкохолиците няма много чувствителни хора, които обаче не се пропиват?
Най-общо за мен обяснението е: Трудносит при адаптиране към живота и търсене на алкохола за помощник.

По въпроса за генетичната обремененост, за наследствения алкохолизъм, нямам идея. Вероятно и това е причина. Специално в моя род не можах да открия алкохолици.

АА смятат за ненужно да търсят причините за пропиването, те предпочитат прагматично да видят какво може да се направи от тук нататък, за да се излезе от положението.

Тази тема отдавна не занимава, така че ако смятате за важно, може да я изнесем като отделна.

Некой, не знам как ти е прозвучал поста ми, но идеята ми беше, че след като има следствие, алкохолиците са царе да измислят причините за него.
Аз също не вярвам на обяснения за причини, защото СЕГА знам с какви смешки съм се оправдавал и колко незначителни са били. Дори напротив, повечето ми оправдания са били тотално несъстоятелни и действителността беше точно обратна.

Все пак, нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед!

Все пак, нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед!
--------------

Абе една красива жена си е красива и на пръв и на втори поглед

Вярно, че някой са красиви, но като си отворят устите и се чудиш как може толкова много въздух да се събере на едно място.

Уф, извинявам се, това май е за друг форум


Явно съм настроен отпускарски.

блазе ти

Не страдай, и на вашата улица ще изгрее слънце

А моето мнение е, че много трудно ше помогнеш (поне засега) на вашия приятел.
Което не означава, че не трябва да се опитва.

На мен затова ми допадна и ми се видя най-убедителна психо-био-социалната концепция на зависимостите. В нея не се абсолютизират никакви фактори, а се посочват различни и понякога взаимообуславящи се фактори за възникване на зависимостта от трите сфери на фунцкиониране на човека.
Дори биохимичните дефицити в мозъка могат да имат вторичен характер - организмът намалява производството на серотонин и/или допамин когато алкохолът ги замества по-продължително време и няма нужда да се произвеждат... Също така количеството на ензимите, участващи в процеса на метаболизма на алохол може да бъде увеличено вследствие на интензивно пиене при човек, който по пририда си ги имаше по-малко - като самозащита на организма, който системно е тровен. Така че и да няма човек биологично предразположение, ще си го изработи ако започне да пие по други причини (заради жена си например) и спокойно може да стане алкохолик с всичките биохимични особености на алкохоличния организъм... Затова доставяне на серотонин или каквото друго липсва на мозъка по принцип не е достатъчно, то спомага само намаляване или премахване на алкохолния глад и с това улеснява процеса на здравеенето.
Но каквито и да са причини човек да стане зависим, станал ли е такъв, оттогва пие само защото Е зависим, защото механизмите на болестта му го карат да пие - и затова първоначалните причини не са толкова съществени. Затова години наред се проваляше класическата психиатрия, която се опитвала да лекува алкохолизма със същите методи, с които се лекуват неврози, където именно откриване премахване на причината е начало на здравеенето...
И затова АА по принцип не се занимава с причините. Защото се занимава със самата зависимост. И затова имат по-добра успеваемост от психиатрите.

Това дето казва гого за алкохолика и паралелния свят ми хареса. Като се замисля за някои случки от близкото ми минало и като си ги представям сега направо все едно е било на филм. Ама много тъп филм. Даже и да не съм бил кьор-кютук пиян, почти всичко случващо се около мен ми изглеждаше напълно ясно и логично и съответно и моите реакции бяха подобаващи на това осъзнаване. Само дето всичко е било все едно съм бил в някакъв измислен паралелен свят. И естествено като ми кажеше някой, че много пия или пък жена ми плаче заради това, аз правех всичко друго само и не да се замисля, че май нещо става наистина. Трябваше да стигна до положение с много болка и излагации, за да "благоволя" да погледна истината в очите. И всъщност въобще не беше благоволение от моя страна, а видях, че повече няма накъде. Това е годното на цялата работа. Трябва да стигнеш някаква граница (или дъно) за да се усетиш. Само че докато те чакат хората, които те обичат да достигнеш до това "прозрение", ти до тогава вече леко ще си побъркал и тях. Да не говорим за здравето. И накрая ще кажа, че според мен е напълно безсмислено да се дават поуки и наставления на пиещ алкохолик. Само дето не знам как точно трябва да се подходи. И аз имам приятел, който ако продължи още малко сигурно ще приключи участието скоро. И се чудя как бих могъл да подходя, така че поне малко да дам някакъв импулс и да го изкарам от паралелния свят.

Затова години наред се проваляше класическата психиатрия,

Аз си мисля, че всички се провалят. Дали са АА, ББ, ВВ или психари-всички се дънят като за световно. Но тук не сме да мерим кой повече се е дънил.
Аз си мисля, че всичко зависи от самия пиещ, от неговия светоглед, който може да излезе тайно от паралелния свят, да осмисли състоянието си. Да си инсталира едно странично око и да ВИДИ в какво се е превърнал. Ако това стане, той ще успее, без значение към кого се е обърнал за помощ.
Има социални групи, чиито алкохолици и самата висша сила не може да се пребори.
Бе аз поне така мисля. Не ангажирам никого с мнението си.

Ами тя психиатрията сама си го е признала. Повтарям само констатираното от нея... В момента няма кадърен психиатър който да твърди че е в състояние да излекува алкохолик. Може да му помогне до един момент. И после да посочи съседната врата, както каза Некой...

И после да посочи съседната врата, както каза Некой.

Ама той го каза в точно противоположен смисъл.

Преди време Пътуващия беше навадил едни статистики от Мека-та(САЩ) за успеваемостта на АА и другите. Прогониха го!!
Но както и да е. Не желая да влизам в спорове точно с вас двамата. Просто казах мнението си, а то засягаше и двете засегнати страни, ако си забелязала.

Казах го в смисъл, че д-р Арсенов призна безсилието си с това, че ме изпрати при психолога.

Един приятел в АА често цитира бившия пенсиониран шеф на Суходол, доц. Лазаров, който в частен разговор си признал, че през дългата си практика не е излекувал нито един алкохолик.

Но ако пак ще почнем да умуваме за кокошката или яйцето, ще ви кажа, че най-много обичам пържени бъркани яйца, да са вдигнати от печката преди да са се сгъстили много, за да останат профирни, както казваше баба ми

Един приятел в АА често цитира бившия пенсиониран шеф на Суходол, доц. Лазаров, който в частен разговор си признал

Айде по-сериозно де!!