Културен шок...

Ще ми се да споделя нещо а и да ви чуя мнението по въпроса. Миналата седмица бях за няколко дни в Мадрид и трябва да кажа, че след срещата ми с испанските момчета, определено ме тресе културен шок :) Няма по весели, отворени, симпатични, забавни и т.н. от тях /пропуснах ли да ги похваля как са в кревата? ами супер са./

Това което ми направи впечатление за кой ли път е, че в чужбина хората общуват свободно. В Мадрид не ти трябвадт гей заведения и чатове дори - свалките стават най непринудено на улицата, в метрото. Достатъчно е един поглед, една усмивка и след минута вече сте на калъп...Това, че две момчета се целуват бясно на опашка в увеселителен парк, заобиколени от хетеро двойки не прави впечатление на никого и то не само от учтивост - смята се за нормално...

Като сравня с БГ направо ми се повдига... Тука никой не смее да те погледне, а ако го направи, бърза да си обърне погледа, да не би да му налетиш на бой или знам ли какво... Като цяло ми се струва, че сами сме си наложили някаква автоцензура и смятаме изявата на нашата сексуалност за нещо срамно...

Честно да си призная съжалявам, че имам професия, която ми харесва и която може да се работи само в БГ, иначе отдавна да съм се изнесъл от тая държава и от нейните тъпи, задръстени и страхливи педерасти... /апропо за четящите последните епитети не важат :)

Ами във Варна също няма нужда от гей барове - можеш навсякъде да се мляскаш по заведенията и никой няма да посмее да ти направи нещо. Аз съм го правил и съм виждал други да го правят също.
Отделен въпрос е да направиш подобно нещо на улицата - рискуваш да бъдеш засипан от ругатни от разни хора, придошли от по-малки градове и села. Иначе хората , живели повечко време в големите градове го приемат вече нормално, поне според моите наблюдения.
Иначе аз като си харесам някого си го зяпам без много да ми пука какво ще си помисли

Когато за пръв път бях в Мадрид се чувствах по подобен начин, поради ред причини, най-вече защото за пръв път, още в далечната 1997г. посещавах испанска земя.
Нещата на нашите географски ширини в действителност са доста различни, но все пак е добре, когато човек пътува. Особено в тази посока.
Става интересно, като толкова много „вдигнеш летвата” и се връщаш обратно тук...

Аз пък бях в Париж.
И там момчетата си ходеха хванати за ръка, не само в гей-квартала.
Съвсем естествено беше, никой не се заглеждаше в тях осъдително и не им подсвиркваха или да им се подиграваха зад гърба.

Тези, които цензурират показността на гейовете също са хомо.
Страхуват се - имат лоши спомени.

Иначе стават доста люти хомо оргии по манастири, села и паланки, ама се пази в строга секретност.

апропо за четящите последните епитети не важат :)

Споко. Да не ти пука. На мен пък една мадама ми написа, че ми отивало да пиша тук.
пп. Мога ли да си позволя да я нарека педераска и какво би трябвало да означава тази дума в женски род?

Ще полетиш ли с мен?

напълно те разбирам! трябва да се сменят 2-3 поколения, за да се променят нагласите.
ей, на - днеска в новините на дир-а чета, че сме нивото ни щяло да достигне това на най-развитите страни след около 100 години. и как няма - то с тоя балкански синдром!
ад, ама аз нямам време да чакам толкова, затова се смятам да съм се изнесъл още преди края на тази година, че всеки ден минимум десет отрицателни примера ми се набиват в очите!

Ми премести се в Мадрид

...такава и държавата...

...аз пък веднъж замалко щях да изпадна в културен шок от поведението на швейцарките, които ми се усмихваха за щяло и нещяло, вместо да да ми се мръщят, когато им намигам...хехе

...всеки българин, независимо от сексуалните си предпочитания може да получи културен шок, посещавайки европейска страна, намираща се на запад от Балканите...един приятел (хетеросексуален) даже получи културен шок, прибирайки се с автомобил от Италия през Словения, Хрватска и Сърбия...каза ми, че Словения и Хрватска са дръпнали немислимо много, а сръбските полицаи са го "загряли" за нашата действителност още преди Белград...

...прав си, че гей-обществото в България има какво още да учи, за да се интегрира в хетеросексуалното, както и че хетеросексуалното ни общество има да пасе още много, за да възприеме гей-обществото като равностойно...

...лошото е, че и ти и аз (бидейки иначе различни) сме в шок, и че отдавна бихме се изнесли оттук...и не мисля, че формулата за нашия растеж минава през отрицанието...затова ти предлагам да не съжаляваш, че си българин и работиш в България, нито че си фин гей, а другите - "тъпи, задръстени и страхливи педерасти", а да направиш необходимото това да се промени...

...аман от политици, народ, граждани, селяни, цигани, турци, малцинства, педерасти, гейове, хетеросексуални, бити жени, сектанти и всякакви други, които се държат така, сякаш "тая държава" не е тяхна...

Аз пък съм в непрекъснат шок с отрицателен знак (амок) от нашата действителност ...

Ами аз правя каквото мога, честно, ама една лястовица пролет не прави...

...не си една лястовица, защото познавам много хора, които правят "каквото могат"...

...въпросът е това ли можем..толкова ли можем?...

...моят отговор е, че всеки човек има възможност да определи границите на своя хоризонт и колкото по-обемни са тези граници, толкова повече може...

...философски погледнато може и да върши работа...

...в случая - не..

...въпросът е това ли можем..толкова ли можем?...
да, всеки прави каквото може. Това достатъчно ли е....? Звучиш добронамерено... и каквото още се сетиш положително, но... това то върши ли работа? Трябват обединени усилия, инициатива, действащи хора по конкритни идеи с гонене на резултат.


...които правят "каквото могат"...
и това е вярно, пак крайно недостатъчно. За дадена работа или проблем са нужни толкова усилия, колкото изисква работата, проблема. Иначе не се постига желаният резултат. За това вярната фраза става "прави се каквото трябва".

далеч не изчерпва всичко, което можем да направим...

...искам да кажа, че не само звуча добронамерено, но и мисля добронамерено и, доколкото е по силите ми, се опитвам да правя добронамерено...и че не съм само аз така - т.е. - НЕ СЪМ БЯЛА ЛЯСТОВИЦА...и че това е стъпка, макар и малка в правилната посока и че така е по-добре, отколкото да теглим една майна на всичко и да си вдигнем чукалАта и да зачезнем в посока към едно по-добре организирано общество, вместо да положим усилия да го създадем тук и сега - независимо от сексуална, религиозна, етническа, професионална и каквато и да е друга идентичност...

..в този смисъл - аз правя, каквото трябва, за да подобря средата в моята къща, а не въздишам колко готин е на пръв поглед купонът в къщата на съседа, понеже там ме посрещат усмихнати, полуголи и дащни хаитянки...

'...аз правя, каквото трябва, за да подобря средата в моята къща,...'

От горното разбирам, че има конкретни действия. Ще ми е интересно да споделиш нещо.

'...и че не съм само аз така - т.е. - НЕ СЪМ БЯЛА ЛЯСТОВИЦА...'

Как мислиш, ако всеки някъде прави нещо, усилията не са ли разпокъсани?

Задавам много въпроси, нали? Не си длъжен да отговаряш.

Колкото и банално да звучи, за тая работа единични действия не помагат - трябва или организирано нещо да се направи / примерно някой масов гей парад, а не като този в София преди година, дето бяхме 5 човека и 20 полицаи :)/ или просто момчетата трябва да почнат по масово да показват себе си каквито са - естествено, без дразнещи елементи.

Иначе всеки може да си се оправя поединично, но това не помага, за да се промени положението. В моя блок и околностите всички познати и съседи са наясно с нещата, а и няма как иначе, щото с моето гадже си живеем заедно от 7 години и това не е тайна за никого. Даже хлапетата от горния етаж бяха написали в асансьора преди година К+М - любов :)) Нямам проблеми и не търпя опити да ми ги създават, ама това не променя нещата като цяло...

За мен човек не би бил себе си, ако изтрие дразнещите (другите) елементи. Това е... глупаво.

Ще се изненадаш колко приятно може да се живее без дразнещи странични елементи.

Мдам... Само дето хората, казващи това, обикновено смятат, че само другия/другите има/т дразнещи странични елементи, без които ще е по-добре и приятно за живеене. И смятам, че точно по този въпрос знам със сигурност, тъй като имам пределно много дразнещи околните елементи.
Аналогично е положението с компромисите и недостатъците.