Пак съм аз

Обичам ви всички! Тотално съм отчаян от неспособността ми да се справя с проблема.
Приемете този безсмислен постинг като вик на болка.
Черният ми дроб се оказа зле, така че или спирам, или умирам.
Точно тази събота ще дойда при АА - просто да видя какво е.
Извинявайте за глупавия постинг.

Никак не ти е безсмислен постинга, но не чакай съботата, за да се изкъпеш, както е във вица. Днес сбирката е от 19 ч. на ул. Веслец 33.

Няма глупави постинги.
Ще успееш, вярвам в теб, важното е, че правиш първата стъпка. Пиши повече за себе си, за чувствата си.
И не чакай събота. Започни днес.

Здрасти алкохолик, това което пишеш, не само не е безсмилено, а аз лично от известно време смятам, че няма нищо по-смислено от това, човек да си признае, че не може да се справи с алкохола и да поиска помощ от събратя и сестри по неволя. Аз го поисках тук преди 6 месеца и макар, че абсолютно не вярвах, че ще оцеля, получих помощ и почнах да ходя на сбирки. От тогава не съм пил.

Благодаря на всички за подкрепата.
Ако мога да разкажа нещо за себе си.
Спрях твърдия алкохол. Минах само на бира, но в космически количества. Не мога да не стана сутрин и първо да не пия. Не мога да седна вечер и да не си сипя бира. Така е и в момента.
В клуба ми препоръчахте лекар (без имена, ако може) и ще почна от септември медикаментозна терапия. Тя включва и диазепам. Можете ли да ми кажете нещо за този медикамент? Защото съм чувал страшни неща.
Благодаря ви.

Ужасно ме е страх.
Само психотерапия няма да ми помогне. Така смятам.
Искам да го спра това ужасно нещо, но абстиненцията ми стига до гърчове. Различни лекари ми казаха различни лекарства.
Не знам на кого да вярвам.
Сигурен съм в себе си, че не желая да близна капка повече, но не знам как да преодолея първата вълна.

От септември? А дотогава?
Отлагането на отказването може да се окаже не дотам добро решение.
Диазепамът ще облекчи абстинентните синдроми. Тоест - ще намалява напрежението и страховете ти, които за съжаление "вървят" с кризите.
Но само това, нищо повече. Трябва да се спре ВЕДНАГА, след като си е свършил работата - кризите са отминали и възстановяването е само в твоите ръце. Ако продължиш с него(както направих аз), ще си навлечеш двойна зависимост. А при Диазепама тя вече е страшна, наистина.
Не казвам че не трябва да го взимаш, само казвам, че трябва да го взимаш толкова, колкото ти каже лекарят. Нито ден повече!
Успех!

Усмихни се, има изход!

Невероятна си!
Почвам о септември, защото той (доктора) излиза в отпуск, а аз му имам доверие и искам да работя с него.
Понеже не съм идиот предвиждам следния план:
1. Медикаментозна помощ за абстиненцията, да речем, примерно седем дни.
2. Наблюдение при него.
4. След кризата на абстиненцията спиране на всякакви медикаменти.
5. Психологична терапия и посещение на АА.
6. Никакъв алкохол. Нито грам.

Така ми се иска да се опитам да го направя и, въпреки че ме е страх, много ми се иска да успея!

Здрасти алкохолик, повярвай, че повечето хора тук знаят точно как се чувстваш в момента. И страха и отчаянието и всичко друго. Няма смисъл да го описвам. Първата вълна, както ти казваш, наистина е тежка преграда, но със сигурност преодолима. И условието за това е желанието да спреш да пиеш. Очевидно ти го имаш. Това желание и признаването, че алкохола е по-силен от теб са най-важните условия за да започнеш своето възстановяване. Никой не казва, че е лесно. Или поне тези, които знаят за каква коварна болест става въпрос. Но щом си си дал сметка за проблема можеш да успееш. За диазепама аз не мога да те съветвам нищо, за съжаление. Потърси в този форум и ще намериш доста информация от други хора. От това, което аз съм чел тук, разбрах, че щом стигаш до гърчове след спиране на пиенето, наистина е най-добре тази първа вълна да е под лекарски контрол. Аз не съм го правил така, макар че и през първите два-три днена се чудех дали ще умра, а и така се чувствах, че не бях сигурен дали не искам да умра. Ама оцелях. После ден след ден ставаше по-леко и накрая след 7-8 дена се наспах като човек и една сутрин като се събудих, видях света цветен, както не го бях виждал от дълго време. Страшен кеф. Сега ходя на сбирки на АА и много мисля и чета за всичко по темата. Така се чувствам добре и благодаря на Бог и приятелите от АА, че съм трезвен и живея в пълно съзнание. Успех и знай, че алкохола е в бутилките, а проблема е в главите ни.

П.П.
Сега видях, че girasole ти е казала вече за диазепама

И ти си невероятен.
Благодаря ви, приятели.
Страшно благородно е да се се дават съвети как да се справим с тази гадост.


Не знам как бих се справил без вас.

След като искаш, ще успееш!
Ако можеш, карай я по-спокойно до тогава, макар да знам как звучи съвет към алкохолик да пие контролирано. . .
Ще ти стискам палци, и двата!
И ако можеш, ела на сбирка. Аз се бях подковала с достатъчно литература, та да имам какво да правя, когато не съм на сбирка или в разни кризи.
Ходех всяка вечер, без първата седмица, защото тогава просто не можех до ходя. Повръщах почти непрекъснато, треперех, не можех да се храня, не бях за пред хора. Но щом хапнах два залъка - и тръгнах. Деветдесет дни - деветдесет сбирки! Подейства ми!
И след като успях аз, и ти можеш!

Усмихни се, има изход!

Еее, какъв е този отпуск от два месеца?
Не чакай и не отлагай за септември.
Я, започни от днес.
Ще успееш.
Всички ще те подкпрепяме и ще ти помагаме.
Пиши тук.

1. Медикаментозна помощ за абстиненцията, да речем, примерно седем дни.
2. Наблюдение при него.
4. След кризата на абстиненцията спиране на всякакви медикаменти.
5. Психологична терапия и посещение на АА.
6. Никакъв алкохол. Нито грам.

Добър план, и реалистичен. Забележката е че, етапите ще се проточат и да си готов за това. 1,2, 4та точка ще се прогточат около два месеца. Това, естествено не е проблем, и ако си спазваш плана, със сигурност ще успееш.
А това, че имаш доверие на човека(доктора) е изключително важно.

Ааа, и спомени на лекаря за Антелепсин, вместо Диазепам. Много по трудно се привиква към него и върши чудесна работа. Поне при мен беше така, щото имах зависимост от Транксен и беше....бе мамата си трака.

Странно ми е как лекарите предписват лекарства само по поглед. Без изследвания. Ти ми казваш за Диазепам и Транксен.
Аз пих (и пия) неуротоп ретард, който не ми помогна особено. Новият ми доктор каза, че е глупост да го пия, но и да не го спирам рязко.
Въобще - как по дяволите ги предписват тези лекарства?????
На поглед?
Ходил съм на четирима лекари и освен консултация никой не ми назначи каквито и да е изследвания.

Така и реших - почвам го от днес.
Майната им на ангажиментите.
Утре ще се видя с доктора и ще започна каквото ми предпише за абстиненцията.
Ако се наложи седмица ще си изключа телефона и ще си стоя вкъщи.........
Просто ще почна да го правя.

Аз определено не мога да пия контролирано. И си давам ясна сметка. При мен вариантите са - или се пропивам, или нищо.
Предпочитам нищо.
Благодаря ви, че ми помагате.

Свърших работа по-късно и не успях да дойда.
Утре има ли сбирка?
Най ме е страх, че като съм в абстиненция не съм за пред хора.
Сигурно и други сте се сблъсквали с този проблем.
Но ако си лежа вкъщи, мръсен и треперещ, най лесното е да отида или да си поръчам една бира. За да се успокоя.
Да мо го начукам на това скапано пристрастяване - алкохола.

Давай смело. Не си сам.
Ако е нужно, даже е желателно, остави текущите ангажименти. Ще почакат.
Правиш важна крачка в живота си.
Сега, от дистанцията на времето мога да кажа, че момента, в който спрях алкохола е най-важния в живота ми. Не ми беше лесно, но нито за миг не съм съжалявал.

Успех!!!

Ами спри се на един. ПОВЯРВАЙ му. И прави това което ти каже. Не става въпрос за мозъчна операция, а за преодоляване на абстинентни кризи. Не че не са гадни или опасни, но и там нещата опират до "главата".
Когато имах кризи, болестта се опитваше да ми каже, че "ще получа гръч", " ще умра", "ще припадна", и други такива весели преживявания. Тогава аз й "отговарях", че съм си взела лекарството, и че то е ДОБРО. Ако съм взела лекарство против гърчове, няма как да получа гърч, нали? Безсмислено е, но алкохолизмът не се дава лесно, готов е на всякакви хитрости, за да те задържи още в лапите си.
Не му вярвай! Прави това което си решил, и не се обръщай назад!

Усмихни се, има изход!