Абе, тука има ли

живи хора?Къв е тоя вял клубен живот при толкоз хора в разцвета на младостта си?

amiiii mai ne

Ще взема да мина в следващия, ако е рекъл Господ. Тука, вярно голяма заспалщина. Язък ни за хубавата възраст
Яаа, малко живец

Привет на живите и мъртвите!

След съботата и неделята в Каварна и Камен бряг не знам аз от кои съм!

ами явно много малко хора сесамоопределят с възрастта си. има много на тази възраст които пишат... в клубовете с някоаква реална тематика а не отделрени по критерии възраст... и това ми изглежда съвсем нормално честно казано .
това на колко години съм само по себе си не ми дава нищо общо с другите в този широк диапазон от 10години
даже ми е чудно че изобщо някой пише тук

Как е на Камен бряг?

Същият както преди, но малко повече е заприличал на Витошка.

Хипари си чисто нови джипове и аудита не можеш да видиш на друго място!

@Баси!
Къде остана "лефче, кефче"? То верно на Гаспачо му е още рано/ той е голям фен на щерка ми , преди време бяхма на един купон, той я е виждалкогато беше на 3,5 год., мен едваме позна,но нея е помнеше по име след 2години- тук Холи би казала,че ще помпи Криси и след 100 години, а и Хоупфул-ката ситурно ще се присъедини, надявам се, френнки!

Колко е малък светът!

Гъзпачи нещо се беше евроинтегрирал в Австрия или там някъде, но май се е върнал. Искрено се надявам да го видя август на въпросното място. Кръчмата на леля Янка отдавна не е на леля Янка, щото тя се била пропила, Шерифът не е същият, много други неща не приличат на Камен бряг, но камъните са си там.

Иначе това за щерките.... Моята е на 4 и половина и имам притеснения да ги запозная

Обаждам се колкото да потвърдя. Мъ да се питам... що ли се и обаждам, като съм оставила от километри да четат мислите ми.
Незабравимо дете! {} Колко години минаха вече... Е, в събота и неделя шъ съм в София заради участието на едни талантливи хлапета в ТВ-предаване , мъъъ пак няма да мога да видя Криси колко е пораснала. Уж постоянно пътувам, пъ съм се превърнала в същински отшелник, да не кажа трол... хех!
Тук е моментът да спомена (уж ей така случайно;), че анхелита пропуска шанса си да е втора Джоан Роулинс, само като си води записчици от непредсказуемите въпроси, невероятните умозаключения и фантазни разказчета... Нооооо и сигурно не може да изпозапише сичкото това чудо при скоростта, с която щерка й говори...
Но така е то... Има майки, които знаят, че славата разглезва... Мъ ето к`во стана с Дру Баримор, Макколи Кълкин, Даниъл Радклиф... Глезльовци на съдбата... Нали имаше някаква мисъл, че "успехът е целувка на съдбата, смилила се най-сетне". Само че при тях това "на-сетне"-то много избързало във времето.