Малце слики

8 отговора 0 прегледа
#1

Малце слики

от статията "България - земя без ферми", Неш. Джиографик, 1932 г.























Отговор
в отговор на бaш бyrapaш #2

Re: Малце слики

Евала.

Чуждото не искаме, но и своето не даваме!
Отговор
в отговор на бaш бyrapaш #3

Re: Малце слики

Американски слики.
От "Кореком"

Доколко е вярно, че "пекарският бизнес е привлякъл ... необичайно много македонци"?

Обикновен македониSSъм
Отговор
в отговор на Бaбa_Илийцa #4

Re: Малце слики

Работи работник

в хлебарница "Охрид".

А вътре задушно

и сиво.

Но всеки си има

малко в живота

и радост,

и нещо красиво. –

Някаква фирма

увиснала горе,

фирма, зацапана с синьо.

Но за работника

тя е простора

над Охрид

тя е Родина.


Отговор
в отговор на Бaбa_Илийцa #5

Re: Малце слики

Вярно е. Баба ми е живяла в кв. “Иван Вазов” в София и съседите на улицата й са били предимно македонски бежанци. По нейните думи те са се славели като добри хлебари и бозаджии. Имам бегъл спомен за пекарна “Струга” от един български филм с Павел Попандов, но не се сещам точно за името. Иначе торбеши вече години наред движат една закусвалня зад хотел “Radisson”.

Отговор
в отговор на Boom-Boom #6

Re: Малце слики

И дядо ми имаше фурна. (беше "национализирана" и предадена към РПК, но с изгражаднето на централен хлебозавод си получихме сградата на фурната - далеч преди 10.11.89 г.). Фурната беше в нашия двор непосредствено до жилищната сграда. Магазинът за продажба на хляб (хлебарницата) беше на партера, а ние живеехме над него. Хлябът от фурната се доставяше до хлебарницата по закрит наклонен улей свързващ двете сгради - пускат го, той се пързаля и пълни касетките за хляб...

Отговор
в отговор на бaш бyrapaш #7

Re: Малце слики

Бугараш, много силни два постинга, едно голямо
БЛАГОДАРЯ
за тях.

Отговор
в отговор на Boom-Boom #8

Re: Малце слики

Филмът се казваше "Пантелей" и беше посветен на антифашистката борба

Отговор
в отговор на kyмaнич #9

Съвпадение, съвпадение

Става дума за дядото по бежанска линия ли? В къщата, в която се е родил баща ми, е имало бюрекчийница. Работила е от 1928 до 50-те години. Тогава шумкарите решават, че трябва да вземат половината от къщата и останалите ни имоти и така на пекарната се слага край.

Отговор