Заразна болест

Искам да споделя нещо, което вероятно се знае, което и аз уж знам добре и отдавна, но което отново много ме вълнува от няколко дена...
Втора седмица сме с мъжа ми на работа на един лагер, организиран от Социални грижи за приемни семейства. Десетина баби, лели и други роднини, гледащи от 1 до 3 деца (от 2 до 19-годишна възраст, част от тях с психиатрични диагнози, FAS и разни други смущения) на някакви свои близки. Предимно жени, предимно самотно отглеждащи тези деца. Добри хорица, пожертвали се за приемните си деца, но с цялата си добронамереност и всеотдайност по различни причини не винаги се справят със задачата. Затова им устроиха този лагер и затова ние сме тук, да опитаме в какво може да им се помогне.
Това е предистория, за да се разбере контексът.
Значи, приемните родители не са алкохолици. Но някои от по-големите деца вече имат алкохолни и наркотични инциденти. Организаторите на лагера ни предложиха да работим с тях по проблеми на интеграция, толерантност, семейна комуникация, решаване на конфликти, конструктивно справяне с гняв и агресия и други такива. Това били основните им проблеми. И действително е така.
Но същевременно, още първите два дена се оказа, че сред тези 12 семейства няма нито едно, в което по един или друг начин да не присъства алкохолен проблем! И не инцидентно, не в едно поколение!
Няколко примера, съкратени семейни истории...
Леля Кристина гледа 18-годишня си племенник Емил, син на покойната си сестра. Родителите му са починали от алкохол, бащата бил и насилник, момчето каза, че досега на гроба им пали само една свещичка, за мама. Бащата на леля Кристина и на сестра й също е бил алкохолик, също агресивен. И дядото им... Емил се лекува психиатрично заради фобии и страхова невроза.
Доста млада баба Беата гледа тригодишния си внук Себастиан. Майка му, дъщеря й, е алкохоличка и наркоманка, мякра се вкъщи от време-навреме, но не се интересува от детето си, също както и баща му, лайфаджия, алкохолик или на път към зависимостта. Мъжът на баба Беата, е бил алкохилик, специализирал се в психическо насилие (физическото прекратил откакто жена му е започнала да лекува съзависимостта си и да вика полиция кога трябва и не трябва – по нейни думи). Обесил се вкъщи, жена му и дъщеря му са го намерили...
Леля Ели гледа 3 деца (на 6, 13, 15 години) на племенницата си. Тя (майката) била убита от мъжа си, бащата на децата, пред техните очи. Бил пиян. Идвал да си отмъсти, защото го изгонили от къщи и подали делото в съда. Покойната сестра на леля Ели, майката на покойната племенница, също се беше омъжила за алкохолик, както после дъщеря й... Самата леля не ще да говори за проблема на зависимостта в семейството си, за нея съществува само криминалният проблем, казва че алкохолизмът не я касае и не я интересува... Избяга от занятията, на които възникна такава тема, вдигала кръвно когато се говори за алкохолици... Затова само от клюки на останалите лелки знам, че и нейният и на сестра й татко е бил алкохолик...
Бих могла още много да описвам; всичките тези истории ми се въртят в главата постоянно откакто ги откривам ден след ден. Но не затова го написах да подхвърля няколко сърцераздирателни историйки.
Просто не ме напуска ужасяваща мисъл колко е ЗАРАЗНА тази болест. Не само СЕМЕЙНА, в смисъл че около алкохолика страда и е болно семейството му. Не само НАСЛЕДСТВЕНА, в смисъл генеточно предавано предразположение, свързано с особености на метаболизма и биохимия на мозъка, както и в смисъл социална, поведенческа “наследственост”. Но направо ЗАРАЗНА. Като проказа на цели поколения.
Мисля си и колко ли от тези “наши” деца тук са заразени вече. А колко ще успеят използват шанса за разкъсване на дяволската верига. Колко от тях като малкият Гого се закляват, че няма да пипнат алкохол и ще направят бъдещето си семейство най-щастливо на света...
И си мисля още, че може би това е един от най-важните поводи за БЛАГОДАРНОСТ за нас, тези, които вече са опитали да скъсат веригата. Нарочно не казах това което ми идваше на езика: тези, които са я скъсали... Искам да вярвам, че е така, че успях да го сторя но...
Дъщеря ми беше на 4,5 години когато спрях да пия. Сега е почти на 17... Много искам да се надявам, че няма да продължи веригата. И сигурно това трябва да ми стигне засега.

Здрасти Аня, просто не мога да се сдържа да не разкажа нещо, което чух наскоро на сбирка на АН в София. Темата беше нещо за семейството и едно от момчетата като разказваше за себе си и своето семейство, каза нещо в следния смисъл: Когато бил съвсем малък, семейната вечеря винаги приключвала по един и същи начин - бащата му пиян се бие с майака му и накрая заспива проснат върху масата. И момчетао казва: Аз тогава мислех, че това си е живота, което виждах да се случва всеки ден и така си е нормално ...
Сега не мога да опиша как се почуствах, като го чух това. Наистина не намирам подходящите думи. Представих си, че би могло аз да съм бащата, а малкия ми син да е на мястото на момчето, което разказа тази история. И за него това да е светът.
Направо не ми се пише повече.

.Мила Ання,дано да иамш сили,което е сигурно, че ще имаш..Ако можеше дъщеря ми да прочете това ,което казваш и веднага да и светне ,ама си е така .....В къщи за съжеление няма нито един алкохолих (освен мен и баща и първо поколение)от никога насам това съвсем побърква ситуацията....Това, което правиш е страхото ....Нали знаеш ,не казаните неща убиват,а няма значение къде си ...при своите или при чуждите,където и да са ни"приели" ние нищо не сме приели ...Никаква информация не се губи и за съжеление трябва да изровим ПРЕМЪЛЧАНОТО.....Благодаря за поста ,много е важен

Ани, децата са много интелигентни. Мисля че напразно се тревожиш, разбирам те като майка, но иначе ми се струва че напразно се тровиш. Твоята дъщеря те е виждала преди и сега. Още повече че ти не криеш какво правиш, не криеш каква си и с какво се бориш. Значи тя знае че има и друг живот - пълен със зло и кошмари. И че само от нея зависи дали иска да живее в мрака или в светлината. Имала си (и имаш) достатъчно време да й го ОБЯСНИШ. На думи и дела. Не се правиш, че злото не съществува, или че е в съседите, или че това е нещо за което "не се говори пред хората". Така че тя ЗНАЕ. На теория и на практика. Знам, че ако нещо не й е ясно, тя МОЖЕ да те попита. Между вас има общуване, а това е нещото което го няма при повечето деца от проблемни семейства. И при мен го нямаше, все беше по-важно "какво ще кажат хората".
Не се тревожи Ани, ще си развалиш хубавия ден!

Усмихни се, има изход!

Здравей Аня,
прочетох това, което си установила чрез твоите наблюдения по време на този лагер. И аз много пъти съм разсъждавал по този въпрос, търсел съм някакъв отговор. Много хора казват, че се предава по наследство. Други - пак така, но през поколение. При мен и около мен преди и сега нещата стоят почти по описаният в отделните истории начин: дядо ми по майчйна линия бе заклет алкохолик. Чувал съм, че и неговия баща. Много мои братовчеди по тази линия също. Дядо ми по бащина линия е държал селския казан, но не е близвал. Баща ми също. Двамата ми братя за съжаление са зависими.
Зараза по наследство. Така мисля аз. И се чудя какво мога, мога ли да направя нещо, за да предпазя други близки от заразата, ако не е късно. Може би ще им разказвам това, което научих от теб и други за тази зараза. А най-вече с примера си, с поведението ми на трезвен човек, осъзнал корените и вредата от това зло.
Благодаря ти. Лека вечер.

Здравей, Ани, и мен ме развълнува темата ти.
Дъщеря ми беше на 3 г. и 11 месеца, когато изпих последното си пиене, днес е почти на 9. За да разбера какво и е останало от онова време съм я питал уж между другото какво помни.
И тя ми е казвала: Помня как един чичко те доведе, а ти беше окървавен. Помня и как събори на земята монитора. Сигурно помни и други отделни епизоди, но съм абсолютно сигурен, че не и е останала травма, защото все пак беше малка и защото е била свидетелка на много малко от пиянските ми изцепки. И най-вече защото в следващите години и досега получи и получава много силна и искрена любов от всички около нея.

Оптимист съм и не вярвам тя "да се е заразила". Значи остава само аз да внимавам в картинката.

Много искам да се надявам, че няма да продължи веригата. И сигурно това трябва да ми стигне засега.

Все се заричам да не пиша, ама май на зависимост прилича!!

Ся по темата щото е вери важна!
Да колкото знам, единственото, което се наследява от зависими родители е високата толерантност към алкохола. Това е способността на черния дроб да произвежда в много по-големи количества ензима, способстващ разграждането на алкохола. Това естествено, по никакъв начин не означава, че децата ще станат алкохолици.
По моите представи, всичко е свързано със стремежа към щастие на всяко човешко същество. Лошо семейство-пренебрегнати деца-свити деца-срамежливи деца-нещастни деца. Нещастието и болката са постоянни спътници в живота. А така ни се иска да постигнем мечтата за щастие. Не сме виждали какво значи и как да се постигне хармонията и щастието. Единственото, което е познато е чашката.Някаква такава е връзката. Като няма нормално семейно общуване, приятелско и сърдечно отношение между деца и родители, резултата е ясен. Търсене на заместители, които пряко водят към светкавично щастие чрез зависимости.
Познавам много, ама много алкита, които нямат и помен от пиене в родословието си. Обаче са имали деспотични родители, или баща, който не са виждали заради любовницата си, или подобна майка, или ежедневни скандали , или....
А толкова ни се иска да сме щастливи......!

А защо се заричаш да не пишеш?
Наскоро ми се скапа компютърът. Пърия ден бях почти като абстинентен поради липсата му.
Но на втория и третия ден започнах да откривам хубавите страни на това да нямаш нет.
На петия ден ми го поправиха.

Нито по бащина, нито по майчина линия успах да открия алкохолик в моя род. Така че спокойно мога за сложа едно Първо римско след името си.

nekoi, първо римско може. Гледай само да не сложиш след името и "Велики"

Благодаря на всички за съпричастност към проблема.
И аз съм Първата в рода си, макар че няколко пъти ме бяха диагнозирали като ВДА, именно по тези причини, които е изброил Гого (a propos: може би за пръв път в живота адски ми харесва, че някой не си държи на думата!...).
Джирасол, аз не се тревожа за дъщеря ми - е, поне не повече от майчиния стандард, а може би даже под държавното ниво... Впрочем, и тя е тук с нас, с гажето и (също алкохолично дете... точно такова трябваше да си намери!) като доброволци водят занятия за малките деца, докато ние се занимаваме с по-големите. Виждат колко са “различни” някои от тях. Знаят защо... Разбират. Говорим. Мисля че и на момчето това му отваря очи - неговите родители не се лекуват...
Исках по-скоро да акцентирам БЛАГОДАРНОСТ. Че успях да използвам шанс да направя всичко, което зависи от мен, за да тя не продължи веригата. Че въпреки съзнанието ми, че това не дава никаква гаранция, МОГА да съм благодарна. Че това ми стига да съм благодарна.
Че всички трезвеещи алкохолици получават този ШАНС и че това е още един повод да сме благодарни...

Споко, Вал, "Велики" няма да слагам. Ще оставя таз суета за Великобритания.

Лека нощ на всички.

Много ме развълнува темата. Бих казала, че ми е болна тема, защото имам 11 годишна дъщеря.

Още е рано да правя прибързани изводи и заключения как се е отразило моето пиене върху близките ми, и най-вече на детето.
Дали има последствия за бъдещето развитие на дъщеря ми, до каква степен е вероятно предразположение към зависимости.

Едната ми трезва година не може да “изтрие” алкохолния отпечатък, трупан години наред. Но със сигурност мога да кажа, че моето дете ПОМНИ пияната си майка… помни как пиех всеки ден, как като не бях в състояние да стана от леглото, я карах да ходи до магазина по тъмно, за да ми купи още водка.
Сега ми казва колко я е било страх да излиза вечер самичка (на 7-8 годинки), да се качва в асансьора, със свито сърце да отива до магазинчето зад блока… но още повече я е било страх ОТ МЕН – да не се разкрещя, да не я набия.

Наскоро ми разказа, че едно от децата, с които си играят пред блока, казвало, че съм алкохоличка, а тя ме защитавала – че не пия от една година. Казва ми, че се гордее с мен, че много ме обича, че съм най-добрата майка на света. А аз се почувствах гузна… срамувах се от себе си, сетих се кое е детето, разказало за случката в парка преди 2 години, като се напих до безпаметност. И ето ти сега всички деца са разбрали, от тях и родителите им, съседите и т.н. Моето дете е опетнено. Много ми е мъчно…

Това, към което се стремя в момента, е да дам цялата си обич и топлота на дъщеря ми. Да общуваме сърдечно и приятелски, да споделя с мен проблемите си, а не на улицата (както правех аз), да ми има доверие за всичко, и аз да съм в състояние да я подкрепям в живота…
Искам го от цялата си душа, защото самата аз, като дете не съм усетила обич, топлина и ласка от родителите ми. Постоянно лъжех къде съм, с кого съм…. Те не пият, но са сдържани хора, не показват чувствата си. Майка ми е много властна жена, обича да командва, да се налага, баща ми е затворен и мълчалив… Страхувах се от тях и не можех да споделям нищо. Заеквах от притеснение…
Като дете нямаше какво да си кажа с тях и споделях проблемите си с майката на най-добрата ми приятелка. Собствените ми родители не ме познаваха добре. Интересуваше ги само шестиците в училище… нищо друго. За това, като забременях от първия път и направих аборт на 16 години майка ми щеше да получи инфаркт. За това избързах да се омъжа за неподходящ човек, защото не намирах спокойствие и семеен уют… за това още много неща станаха.

Не искам да се случи това с моето дете. Не искам да продължи веригата.

Еми, като чета как разкаваш за дъжеричката си, как е ходила да ти купува пиене, направо ми се плаче. Страх ме е, че може някога пак да почна с алкохола, но като чета такива неща си мисля, че е по-добре да горя в ада отколкото да причинявам на децата си таква мъка. Безкрайно се раздвам, че вече не пиеш и знам, че ще бъдеш прекрасна майка на своето детенце!

Това, към което се стремя в момента, е да дам цялата си обич и топлота на дъщеря ми. Да общуваме сърдечно и приятелски, да споделя с мен проблемите си, а не на улицата (както правех аз), да ми има доверие за всичко, и аз да съм в състояние да я подкрепям в живота…

Това е единствено възможното, което може да направиш за детето си. За мен е най-правилното и съм го пробвал. Ако продължаваш така, споменът за лошото ще избледнее и новото житие ще надделее. Сигурен съм, защото голямата ми дъщеря беше на 11, когато спрях. В момента е невероятна млада жена, много положителна към живота и без никакви проблеми в комуникациите. Аз нямам деца, имам две невероятни приятелки, с които си я караме много весело. Естествено, от време на време им дърпам каишката деликатно, но властно, щото ще я карат по линията на най-малкото съпротивление. Все пак, не трябва да се забравя, кой е началникът(тартора) в къщи

Сигурен съм, че ще успееш.

Еми, щом детето ти казва, че си най-добрата майка на света, значи е точно така! И аз съм убедена, че е така, защото знам, че децата са умни и говорят истина...
Разбирам твоята мъка и срам заради “опетняването” на дъщеря ти. Но мисля, че не си права. Детето ще е опетнено докато ТИ го смяташ за опетнено и докато ТО самото се чувства такова! Ако успеем окончателно да приемем зависимостта си като болест, за която не сме виновни, няма повод да изпитваме срам заради този факт. А щом не е срам да бъдеш алкохолик, защо да е по-срамно да си дете на алкохолик?? Разбира се: трезвен алкохолик. Пиян алкохолик има за какво да се срамува - защото прави неща, за които човек трябва да се срамува - точно толкова, колкото трябва да се срамува напил се не-алкохолик, който на пияна глава върши простотии. Нали така? И детето на пиян алкохолик (както и на пиян не-алкохолик!) има за какво да се срамува, и се срамува... Заради постъките му, а не заради факта че е болен.
Аз между другото и затова постиулирах някога, че децата ни трябва да знаят истина за нашата болест... Щом моето дете знае (беше горе-долу на годините на твоята дъщера, когато започнахме сериозно да говорим за това) какво означава това да си алкохолик, знае също, че в самия този факт няма нищо срамно. Както и във факта да си дете на алкохолик... Ако някои хора не го разбират, значи ТЕ не разбират, те не са прави...
И моята дъщеря преди около пет-шест години е имала подобни изживявания с други деца, да и казват, че майка й е алкохоличка (само че там беше обратна посока на течение на информацията: децата бяха разбрали от родителите си, защото тя и нейните връстници не го помнят - но това всъщност прави положението още по-опасно...). Отговирила (цитирам свободно): Да, знам. Мама някога пиеше, защото е болна от такава болест. Но е спряла заради мен и вече от няколко години не пие, защото много ме обича. А твоята мама какво е направила заради теб???”
После ме попита още: “Нали добре му казах??”...
Знам, че това ни се вижда трудно, и аз дълго се колебаех преди да посмея да говоря с Оля по този проблем. Но тогава за поредн път се убедих, че децата са по-умни, отколкото сме свикнали да ги мислим. Е, аз повече от ТОВА се срамувам понякога...