Доп.вноски собственик

Съпругата на собственик на ЕООД иска и получава банков кредит - ипотекират собствения си апартамент като обезщетение- след това с пл.нареждане прехвърля парите по разплащателната сметката на фирмата на съпруга си за покриване на нуждите от оборотни средства.
Въпросът ми е как да оформя постъплението на парите , като вноска на собственика или като получен заем от неговата съпруга , и ако е второто с какъв лихвен процент ?
Договорът по кредита с банката е подписан и от собственика на фирмата като съпруг, тъй като ипитекираният имот е и негова собственост.
Благодаря!

И вноската от собственика ще бъде заем

Договор за заем, с пазарен лихвен процент, който лесно може да се определи като посетиш сайтовете на банките. Тези лихви ще се регулират на края на годината.

Животът естествено е неудачен, но всичко останало е нормално.

и ще бъдат доход на физическите лица - сиреч ще се дължи данък по ЗДДФЛ върху тези лихви...

[линк]

Нямаше ли промяна в това?

"Ако балансът не излиза, в него има грешка. Ако излиза, грешките са две."

Допълнителна парична вноска на съдружник - в случая едноличен собственик.
Пише си едно решение като едноличен собственик.
Внася парите безлихвено.
Източник на средствата като физ. лице ги е получил от съпругата си. Никой две не може да им каже.
Така ще се избегне ненужното данъчно облагане на физ. лице /за лихвите/
За регулацията на доп. парични вноски данъчнит емислят така:

Писмо № 450 от 31.01.2006 г. на НАП
Данъчно третиране по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на допълнителните вноски от съдружници, направени според изискванията на Търговския закон (ТЗ).

В отговор на писмено запитване Ваш изх. № 61 от 15.12.2005 г. изразяваме принципно становище:

* ПО ОТНОШЕНИЕ ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ ВНОСКИ ПО ЧЛ. 134 ОТ ТЗ:

Допълнителните парични вноски се правят по решение на общо дружество с ограничена отговорност само при определената от чл. 134, ал. 1 от ТЗ с цел: покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства. При това, решението на общото събрание на дружеството за допълнителна парична вноска трябва да бъде обвързано с определен срок, в който дружеството ще ползва средствата.

В този срок допълнителните вноски не се отразяват в капитала на дружеството (аргумент чл. 134, ал. З, предложение първо от ТЗ).

След изтичане на срока няма законова пречка, при единодушно решение на съдружниците, допълнителните парични вноски да послужат за увеличаване на капитала.
Допълнителните парични вноски служат за постъпване на нови парични средства в дружеството, при това свързани със строго определени цели - за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства.
Допълнителните парични вноски не могат да се събират за цели извън тези, посочени в чл. 134 от ТЗ.
Специалната цел, с която са направени допълнителните парични вноски, обаче, не се отразява на правната им същност. Те представляват особена форма на кредитиране на дружеството.
С внасянето на допълнителна парична вноска дружеството става длъжник на съдружника -вносител, а съдружникът — кредитор - на дружеството за вземането му в размера на същата вноска.
С решението за увеличаването на капитала чрез допълнителните парични вноски фактически настъпва ликвидиране на дълг на дружеството чрез предоставяне на съдружника кредитор на дял от основния капитал.

Налице е една сделка, която съдържа в себе си две търговски операции:

- изплащане на дълга и

- придобиване на дял в капитала на дружеството.

При наличие на решение на общото събрание за допълнителни вноски по реда на чл. 134 от ТЗ е допустимо за тях да се уговори дружеството да плаща лихви (чл. 134, ал. 3), като последните следва да бъдат определени при спазване изискванията на Глава първа, раздел IV „Предотвратяване на отклонението от данъчно облагане" от ЗКПО.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗКПО (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2004 г.) при определяне на облагаемата печалба максималният размер на разходите за лихви по заеми от търговци, съдружници и други лица, както и по финансов лизинг и банкови заеми, намалени с всички приходи от лихви (с изключение на лихвите по чл. 23, ал. З, т. 8) не може да превишава 75 на сто от счетоводната печалба, без влиянието на всички разходи и приходи за лихви.
Когато финансовият резултат, без влиянието на всички разходи и приходи за лихви, е отрицателна величина, се регулира целият размер на компенсирания разход за лихви.
Предвид гореизложеното считаме, че ако на основание чл.134, ал. З от ТЗ са уговорени лихви за допълнителните вноски при определяне на облагаемата печалба на съдружниците следва да се приложат разпоредбите на чл. 26 от ЗКПО.

* ПО ОТНОШЕНИЕ УВЕЛИЧАВАНЕ НА ФОНД „РЕЗЕРВЕН" С ДОПЪЛНИТЕЛНИ ВНОСКИ ОТ АКЦИОНЕРИТЕ ПО РЕДА НА ЧЛ. 246, АЛ. 2, Т. 4 ОТ ТЗ:

Съгласно чл. 246, ал. 1 от ТЗ акционерното дружество е длъжно да образува фонд „Резервен".

Източници на фонд „Резервен" са:

1. най-малко 1/10 от печалбата, която се отделя, докато средствата във фонда стигнат 1/10 или по-голяма част от капитала, определена от устава;

2. средствата, получени над номиналната стойност на акциите и облигациите при издаването им;

3. сумата на допълнителните плащания, които правят акционерите срещу предоставени им предимства за акциите;

4. други източници, предвидени в устава или по решение на общото събрание.

Видно от запитването е налице решение на общото събрание за допълнителни вноски от акционерите като средства във фонд „Резервен" на основание чл. 246, ал. 2, т. 4 от ТЗ.

За разлика от вноските по чл. 134 от ТЗ, за същите във фонд „Резервен" не може да бъде уговорен срок.

От друга страна, средствата на този фонд, на основание чл. 246, ал, 3 от ТЗ, могат да се използват само за покриване на годишната загуба и покриване на загуби от предходната година. Когато средствата на фонд „Резервен" надхвърлят 1/10 или определената от устава по-голяма част от капитала, по-големият размер може да бъде използван и за увеличаване на капитала.

Във връзка с горното считаме, че увеличаването на фонд „Резервен" чрез вноски от акционерите няма характер на кредитиране. В този смисъл разпоредбите на чл. 26 от ЗКПО ще са приложими единствено в случай, че с решението на общото събрание е уговорено, че за тези вноски дружеството дължи лихви.

Абе, вярно, че има становище на данъчните, но то все пак е на основание стария закон, а в новия има този текст:
Сделки между свързани лица

Чл. 15. Когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчния финансов резултат, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчният финансов резултат се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.


Отклонение от данъчно облагане

Чл. 16. (1) Когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчният финансов резултат се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.
(2) За отклонение от данъчно облагане се смята и:
1. значителното превишение на количествата на влаганите материали и суровини за производство и други производствени разходи над обичайните за извършваната от лицето дейност, когато превишението не се дължи на обективни причини;
2. договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага;
3. получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността;
4. заплащането на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени.
(3) Когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение се определя при условията на прикритата сделка.

Това "или друга временна безвъзмездна финансова помощ," в чл.16, ал.2, т.3 може да включва и тази временна помощ.

Животът естествено е неудачен, но всичко останало е нормално.

Благодаря на всички за мненията.

Че то и в стария го имаше този текст, още от 1997г в по-голямата си част:
Раздел IV.
Предотвратяване на отклонението от данъчно облагане

Чл. 13. Когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на печалбата и доходите, отличаващи се от условията между несвързани лица, печалбата и доходите им се установяват и се облагат с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.



Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, дължимият данък на лицата се определя, без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки.
(2) Дължимият данък в случаите по ал. 1 се определя в размерите, които биха възникнали при обичайния вид сделки, сключвани при ценови условия на борси, при фиксирани и наблюдавани цени, както и въз основа на статистическа информация за цени.

(3) (Попр. - ДВ, бр. 19 от 1998 г.) Когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение се определя при условията, които биха възникнали, ако е осъществена прикритата сделка.




Чл. 15. (1) В случаите по чл. 13 и 14, когато брутният размер на доходите, начислени в полза на данъчните субекти е намален, при определяне на данъчната основа се вземат предвид сумите, произтичащи от търговските и финансовите взаимоотношения.
(2) В случаите по чл. 13 и 14, когато резултатът за отчетния период на данъчно задължените лица е намален или е отчетена загуба, при определяне на дължимия данък се увеличава финансовият резултат преди данъчното преобразуване със сумите, произтичащи от тези търговски и финансови взаимоотношения или от тези сделки.

(3) Разпоредбата по ал. 2 се отнася и при прилагането на трансферни цени, търговски и икономически взаимоотношения, когато е налице:

1. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2003 г.) увеличаване или намаляване на цени при извършване на сделки по предоставянето на стоки и услуги, които се отличават от пазарните цени;

2. заплащане на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени;

3. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) получаване или предоставяне на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, както и опрощаване на кредити или изплащане за своя сметка на кредити, несвързани с дейността;

4. заплащане на разходи за проучвания, изследвания и развитие, извършени от свързано лице, неотговарящи по размери или разпределени несъобразно на резултатите или обема на дейността, както и неотговарящи по стойност на разходите при несвързани лица;

5. извършване на разходи, свързани с възлагане на управление и трудова дейност, начислени в полза на съдружници и персонал, без съответно равностойно предоставяне на трудова престация;

6. определяне на разходите за контрол, координация, реклама и други административни дейности между свързаните лица, несъответстващо на условията при несвързани лица;

7. определяне на разходите за заготовка, транспорт, амбалаж, пласмент и други между свързаните лица, несъответстващо на условията при несвързани лица.

-------------------------------------------------
Т.Е. СПОРЕД ДАНЪЧНИТЕ ТЕКСТОВЕТЕ ЗА ОТКЛОНЕНИЕ ОТ ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ СА НЕСЪОТНОСИМИ КЪМ КАЗУСА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ ВНОСКИ НА СЪДРУЖНИЦИТЕ !

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!

Аз също мисля ,че като доп.вноска на собственика по чл.134 от ТЗ , без уговорена лихва , защото според текста лихвата не е задължителна, и на втори план договор между двамата съпрузи за доказване на средствата внесени в дружеството, урежда нещата , но ...
Неприятното е , че парите са постъпили във фирмената сметка от сметката на физ.лице и вече е направена и първа вноска - връщане обратно от фирмената в сметката на съпругата , т.е. излиза , че взаимоотношенията са фирма- физ.лице/съпруга/, а не фирма - собственик.
Така стигам до договор за заем между фирмата и физ.лице и до определяне на пазарната лихва .Според мен е трудно за доказване как е определен този процент. Аз смятам да взема най-ниския обявен от банка например 6.5 %.
Лихвата смятам да я начисля и изплатя в последния ден от годината като преди това ще връщам само главница.
Остана въпроса за облагането на дохода от лихви за физ.лице .Този доход е в раздел" други доходи ", но с каква ставка се облага не разбрах.Преди години се облагаше с окончателен данък и не се посочваше в Год.Декл., но в новия ЗДДФЛ не срещнах подобен текст.
Все пак ако някой знае , моля да ме просвети.

или друга временна безвъзмездна финансова помощ Ей този израз го нямаше в стария закон. Имаше за кредити и т.н., но временната помощ не е кредит, обаче много прилича на друга временна безвъзмездна финансова помощ

Животът естествено е неудачен, но всичко останало е нормално.

Защо си усложняваш живота. Защо сама се напъхваш да плащаш данъци?
какво ти коства да напишеш едно тристранно споразумение, че съпругата ще плаща от името и за сметка на съпруга си тези допълнителни парични вноски и ще й бъдат възстановени на нея?

Много се изкушавам да приема твоя съвет. В договора между двамата съпрузи няма да слагам лихви и дали въобще да правим такъв договор?
Благодаря много за вниманието !!!

Ти май нещо не схващаш?
Формулировката заеми с лихвен процент различаващ се от пазарния включва по презумция и нулев. Просто са конкретизирали и обяснили подробно какво означава отклонение от пазарните условия на предоставяне на суми на заем. Това се е включвало и в предишния закон, а в новия е описано по-конкретизирано за да не се налага тълкувания.
Също и да са ясно ДЗЛ че дори да напишат че договора не е за заем а е договор за финансова помощ без лихви това си е адекватно на безлихвен заем, което си беше адекватно и преди.

Това, което не схващаш е че ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ ПАРИЧНИ ВНОСКИ НА СЪДРУЖНИЦИТЕ са съвсем различни финансови елементи, които не могат да бъдат приравнявани на заем. Те са съвсем отделна категория и са описани изрично в ТЗ и затова са обект на специален режим на третиране. Да, по своята същност те са един заем даден от собственика на дружеството, но това е способ предвиден в ТЗ за стабилизиране на търговските дружества.
Погледни внимателно становището на данъчните пишат "те са особена форма на кредитиране" - да, особена са, защото се подчиняват на правилото на чл.134 ал.3 от ТЗ "За тях може да се уговори дружеството да плаща лихви. За връщането на допълнителни парични вноски чл. 73в не се прилага."

ЗКПО не може да вмени като избягване от данъчно облагане, прилагане на право произтичащо от ТЗ!!!